Решение № 8316 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8316 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110152752 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Ищецът М. В. К. твърди, че на 31.12.2024 г. с ответника „ИАМ“ АД е сключил Договор за паричен заем № 5325843, с който било договорено отпускането на паричен заем в размер на 6 000 лв., с уговорени 17 (посочени като двуседмични/вноски), ГПР 49,02%, ГЛП 40%, месечна вноска 410,43 лв. и общо дължима сума 6977,31 лв., като в чл. 4 е предвидено задължение заемателят да осигури обезпечение

(двама поръчители/банкова гаранция/дружество-гарант, одобрено от заемодателя). Твърди, че реално е бил „насочен“ към обезпечение чрез дружество-гарант, като в деня на сключване е подписан с „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 5325843/31.12.2024 г., по който се дължало възнаграждение в размер на 3 698,69 лв., разсрочено заедно с погасителните вноски. Това довело до увеличение на месечната вноска до 628 лв. и до общо задължение в размер на 10 676 лв. Ищецът поддържа, че договорът за заем е потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а договорът за поръчителство/гаранция е акцесорен и следва да се разглежда съвместно, включително поради свързаност на дружествата (едноличен собственик на капитала на гаранта е кредиторът и адресите съвпадат). Развива доводи за недействителност по чл. 22 ЗПК (вр. чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20, чл. 12 и др.) и по чл. 23 ЗПК (връщане само на „чистата стойност“), като акцентира върху чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че ГПР и общата дължима сума са неверни, тъй като не включват сигурния разход за гаранцията/поръчителството, с което се заобикаля и лимитът по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че реалните стойности биха били по-високи (посочва 58,08% ГЛП и 76% ГПР) и квалифицира това и като заблуждаваща търговска практика по ЗЗП. Отделно поддържа, че договорът за поръчителство/гаранция е лишен от основание и накърнява добрите нрави, защото „услугата“ е в полза на кредитора, а при евентуално плащане гарантът има регрес срещу длъжника. Навежда и аргумент, че класическото поръчителство по чл. 138–148 ЗЗД се учредявало с договор между кредитор и поръчител (цитира практика на ВКС), докато тук било сключено между длъжник и „поръчител“, както и че възнаграждението, представляващо почти половината от кредита било несъразмерно и противно на добросъвестност.

Въз основана на изложеното ищецът иска да бъде прогласена спрямо ответника „ИАМ“ 1

АД нищожността на сключения между тях Договор за паричен заем № 532584/21.12.2024 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на чл. 4. Ищецът иска да бъде призната за установена спрямо ответника „ФБ“ ЕООД нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г.

Ответникът „ИАМ“ АД прави възражения за нередовност на исковата молба, поради липса на приложено пълномощно за правна помощ към подписалия исковата молба адвокат, както и липса на документ за внесена държавна такса – иска оставяне без движение и указания по чл. 129, ал. 4 ГПК. По съществото на делото оспорва изцяло твърдението за нищожност на договора, поддържа валидност и съответствие на договора със ЗПК; твърди, че ГПР е изчислен коректно и включва дължимите разходи по чл. 19, ал. 1 ЗПК, като възнаграждението по договора за гаранция не било разход по кредита и не следвало да се включва, тъй като била самостоятелна услуга на трето лице, свързана с обезпечаването, а не с предоставянето на кредита. Отрича заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, сочи, че обезпечението било стандартна практика и че на заемателя били предоставени реални алтернативи (поръчители/банкова гаранция/дружество-гарант), като изборът бил резултат от свободна воля. Оспорва неравноправност и твърди, че разпоредбата начл. 4 била прозрачна и обичайна. Подробно развива, че релевантен за ГПР бил моментът на сключване на договора за кредит; разходите за гаранция са външни, условни/хипотетични и възникват при отделно правоотношение, подписано след заемния договор и след получаване на сумата. Сочи, че сключването на договор с гарант не било условие за получаване на кредита, тъй като обезпечението се предоставяло в срок до 3 дни след сключването. Позовава се на практика на СЕС относно изчисляване на ГПР към момента на сключване, пропорционалност на санкцията „без лихви и разноски“ и критерии за заблуждаваща практика, както и цитира практика на ВКС, че обезпечението е присъщ белег на договорите за кредит, и решения на ВКС за индивидуално уговорена клауза по ЗЗП.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

Ответник „ФБ“ ЕООД прави възражения за нередовност на исковата молба (липса на пълномощно/правна помощ; липса на държавна такса) и прави искане за оставяне без движение. По същество поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, сключен от надлежни субекти, в рамките на дейността на дружеството като финансова институция (гаранционни сделки), и че не попада в приложното поле на ЗПК, тъй като не е договор за предоставяне на кредит по чл. 9 ЗПК. Отрича, че свързаността с кредитора превръща гаранта в кредитор или договора в кредитен. Излага, че договорът е възмезден договор за услуга (издаване на гаранция), а възнаграждението е насрещна престация срещу поетия риск. Твърди, че договорът за гаранция е подписан след договора за заем и влиза в сила само при непредставяне на друго обезпечение в тридневен срок, поради което не следвало да се включва в ГПР към момента на сключване на кредита. Оспорва твърдението за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и твърдения за допълнителна печалба и оскъпяване като ирелевантни към действителността. Оспорва и довода за „поръчителство“ по ЗЗД, като квалифицира договора като услуга по издаване на гаранция, а не договор за поръчителство по чл. 138–148 ЗЗД. Счита твърденията за неравноправност и противоречие с добрите нрави за неоснователни. Развива съображения за добросъвестност и яснота и сочи, че ищецът е имал избор на вид обезпечение и на контрагент. Евентуално – при уважаване на исковете – излага възражение по чл. 34 ЗЗД, че услугата не подлежи на връщане, поради което дружеството следвало да задържи паричната равностойност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за паричен заем № 5325843/31.12.2024 г. От договора се установява, че „ИАМ“ АД предоставя на ищеца заемна сума 6 000 лв., при 17 погасителни вноски по 410,43 лв., срок 34 седмици, фиксиран годишен лихвен процент 45%, обща сума 6 977,31 лв. и ГПР 56,42%. В чл. 4 е предвидено 2 задължение на заемателя в тридневен срок да предостави едно от три обезпечения: двама поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант. Същият договор съдържа и уговорка за рефинансиране на предходен заем, като част от новата заемна сума се прихваща за погасяване на старо задължение.

По делото е приет като писмено доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Формулярът е за кредит в размер 6 000 лв., срок 34 седмици, 17 двуседмични вноски по 410,43 лв. и обща сума 6 977,31 лв. В него са посочени изисквани обезпечения: двама поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант. Формулярът посочва ГПР 54,73%, а същевременно в частта за задължително сключване на друг договор за допълнителна услуга е отбелязано „не“.

Според приетия по делото Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г.

„ФБ“ ЕООД, действащо чрез „ИАМ“ АД, се задължава да издаде гаранция в полза на „ИАМ“ АД за задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Договорът изрично сочи, че потребителят е одобрен за заем и е сключил договора за паричен заем с „ИАМ“ АД. В чл. 1 е предвидено гаранцията да обезпечава връщането на заемната сума, възнаградителната лихва, законната лихва за забава, разходите за събиране, съдебните разноски и адвокатски хонорари. В чл. 3 е уговорено възнаграждение за гаранта в размер 3 698,69 лв., платимо на 17 вноски по 217,57 лв. Същевременно „ИАМ“ АД е овластено да приема плащания вместо гаранта, като при недостатъчна платена сума с приоритет се погасяват задълженията към гаранта.

От тези писмени доказателства се установява, че на 31.12.2024 г. между ищеца и „ИАМ“ АД е сключен Договор за паричен заем № 5325843, по силата на който на ищеца е предоставен потребителски заем в размер 6 000 лв. Договорът предвижда 17 двуседмични погасителни вноски по 410,43 лв., обща сума за връщане 6 977,31 лв., фиксиран годишен лихвен процент 45% и ГПР 56,42%. В чл. 4 от договора за заем е предвидено задължение на заемателя в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение под формата на двама поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант.

На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на гаранция № 5325843 между ищеца и „ФБ“ ЕООД. С този договор гарантът се задължава да издаде гаранция в полза на „ИАМ“ АД, обезпечаваща всички задължения на ищеца по договора за заем.

Възнаграждението за гаранта е уговорено в размер 3 698,69 лв., разсрочено на 17 вноски по 217,57 лв.

Следователно по икономически резултат потребителят не дължи само 17 вноски по 410,43 лв. по кредита, а 17 общи плащания по 628 лв., формирани от вноската по заема и вноската за гаранцията. Общият размер на плащанията възлиза на 10 676 лв. — 6 977,31 лв. по договора за заем и 3 698,69 лв. по договора за гаранция. Това се потвърждава както от договора за гаранция, така и от погасителния план, приложен към исковата молба.

Съдът приема също, че договорът за гаранция не е изолиран от договора за заем. Той е сключен на същата дата, за същия номер договор, гарантира единствено задълженията по процесния заем, предвижда плащане на възнаграждението на същия брой вноски, а „ИАМ“ АД е овластено да приема плащания вместо гаранта и при недостиг да насочва плащането с приоритет към гаранта.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея исковете са процесуално допустими.

Ищецът е страна по процесните договори и има правен интерес да иска установяване на тяхната недействителност, тъй като от валидността им зависи обемът на неговите парични задължения.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Според чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, по силата на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата 3 на заем, а потребител е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Законът изисква договорът за потребителски кредит да бъде сключен писмено, ясно и разбираемо, а кредиторът не може да изисква плащания, които не са предвидени в договора.

Процесният договор за заем има всички белези на договор за потребителски кредит — сключен е между търговец, който предоставя кредити по занятие, и физическо лице, като няма данни сумата да е използвана за професионална или търговска дейност. Следователно към договора се прилагат правилата на ЗПК и защитата срещу неравноправни клаузи по ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа и условията за издължаване на кредита, включително погасителен план с размера, броя, периодичността и датите на вноските. Размерът на ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя — настоящи или бъдещи — включително лихви, преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. Общият разход по кредита включва всички разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, когато сключването им е задължително условие за получаване на кредита или когато кредитът се предоставя в резултат на търговски клаузи и условия.