Решение № 3222 от 24.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3222 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110208162 по описа за 2025 година

Производство е образувано по жалба на ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя В. И. К. срещу наказателно постановление (НП) № НИ-1-2101789891\15.01.2025 г., издадено от за ръководител на ТП на НОИ ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 349, ал. 1 КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 1400.00 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.

В депозираната жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно както от материална, така и от процесуалноправна гледна точка и необосновано. Твърди се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не е посочено ЕГН на свидетеля в акта, както и че посоченият свидетел не е очевидец на твърдяното административно нарушение и на съставянето на АУАН. Във връзка с процесуалната незаконосъобразност се посочва, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Жалбоподателят акцентира върху това, че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочва се, че към момента на извършване на нарушението – от месец август на 2011 г. до 31.10.2011 г. е била налице промяна на нормативната уредба на чл. 5, ал. 7 КСО, която е регламентирала съвсем отделен вид обществени отношения. Твърди се, че не става ясно на кой е връчен АУАН, оспорва се и това, че констативният протокол е официален документ. Твърди се и нарушено право на защита, доколкото не е посочено, по коя наредба е извършено нарушението.

1

Жалбоподателят изразява несъгласие с установената фактическа обстановка, като посочва, че дружеството въобще не е извършило нарушението, за което е била ангажирана отговорността му. В тази връзка посочва, че дружеството действа чрез конкретни физически лица, които действат от негово име и формират неговата воля, а такива лица не са посочени в НП, което представлява липса на индивидуализация на нарушението. Твърди се още, че случаят е маловажен. Намира наложената санкция за прекомерна. Твърди се и това, че неправилно е ангажирана отговорността на В. К.. Жалбоподателят намира давността за изтекла. С тези аргументи се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. С., който в хода на съдебните прения заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени НП като неоснователно, неправилно и незаконосъобразно и отправя искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - ръководител на ТП на НОИ София, редовно призован, се представлява от юрк. Е. И., който отправя искане до съда да потвърди НП. Представителят на въззиваемата страна отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2024 г., свид. Й. Т. съставила против дружеството-жалбоподател АУАН № АИ-1-21-01770924/13.12.2024 г., в който била установена следната фактическа обстановка: „Днес 13.12.2024 г. в 11:00 ч. в гр. *, бул. ***, в сградата на ТП на НОИ - ***, подписаната Й. Й. –Т. на длъжност *** в ТП на НОИ - *** в присъствието на представител на осигурителя ***, ЕИК ***, с адрес ****** и двама свидетели, установих следното:

„На 13.12.2024 г. при направена проверка по разходите на ДОО на дружество *** възложена със Заповед № ЗР-5-21-01751548/05.11.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - *** за извършване на проверка по разходите на ДОО, връчена на осигурителя на 10.12.2024 г., в качеството ми на контролен орган по чл. 107 от КСО установих неизпълнение от осигурителя на задължението му да съхранява за срок 50 години, считано от м.08.2011 г. до м.01.2052 г., ведомости за заплати за отчетния период от 01.08.2011 г. до 31.10.2011 г.,въз основа на които се установява осигурителния стаж и доход на служителите, които документи осигурителят следва да съхранява по реда на чл.35 от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ) в частен архив на осигурителя. На 10.12.2024 г. е установено че ведомости за заплати не се съхраняват, което обстоятелство е удостоверено и с декларация №1043-21588-1/13.12.2024 г., подписана от В. К..“ Въз основа на така установената фактическа обстановка, свид. Т. приела, 2 че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО, поради което съставила АУАН, който бил връчен на представител на санкционираното дружество на същата дата срещу негов подпис.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП НИ-121-01789891\15.01.2025 г., от за ръководител на ТП на НОИ ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 349, ал. 1 КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 1400.00 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.

По доказателствата:

Посочената фактическа обстановка се установи въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свид. Й. Т., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

По отношение на показанията на свид. Т., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани, доколкото същите съответстват в пълнота на писмените доказателства по делото, структурирани са логично и последователно и не са противоречиви. От тях се установяват обстоятелствата във връзка с извършената проверка, както и констатираните обстоятелства, отразени в констативния протокол.

Писмените доказателства, доколкото се явяват обективен източник на информация и са непротиворечиви, помежду си и в тяхната съвкупност, и като такива допринасят за формиране на еднопосочни изводи от фактическа и правна страна, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани без да бъдат подлагани на самостоятелен анализ.

От правна страна:

Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като същото се явява незаконосъобразно поради следните аргументи.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, посредством приложените заповеди за компетентност, както и че тези актове са издадени в предвидените давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът констатира, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушение. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението. Тези обстоятелства са изводими от доказателствата по делото, но непосочването им в двата основни за производството акта е в разрез с нормативните изисквания за нормативно установеното съдържание. Тези изисквания за описание на нарушението и обстоятелства, при които то е било извършено, сред които основни се явяват времето и мястото на извършване на нарушението, са гаранции за реализиране правото на защита, от страна на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е била ангажирана. В този случай, съдът намира, че при допуснатите процесуални нарушения, правото на санкционираното юридическо лице да разбере за какво е ангажирана неговата имуществена 3 отговорност е било силно ограничено, тъй като не е могло да организира защитата си по адекватен начин спрямо обстоятелствата по извършване на нарушението. Ограничаването на правото на защита придава на допуснатите процесуални нарушения характера на съществени, поради което същите не биха могли да бъдат санирани в хода на образуваното производство. Това от своя страна, налага отмяна на наказателното постановление на самостоятелно формално основание.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че е нарушен и материалният закон, доколкото в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено виновно от юридическото лице. В тази връзка следва да се има предвид, че юридическите лица носят имуществена отговорност по реда на чл. 83 и сл. от ЗАНН, която е обективна (безвиновна) и въпросът за вината въобще не следва да намира място в обжалваното наказателно постановление.

Предвид констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон, единствената възможност за съда е да отмени обжалваното НП.

По разноските:

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна помощ за защита във връзка с процесното НП, е 1200 лева.

Съдът намира, че с оглед на това, че по делото е проведено едно заседание, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на въззивамата страна, възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НИ-1-21-01789891\15.01.2025 г., издадено от ръководител на ТП на НОИ - ***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 349, ал. 1 КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 1400.00 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - *** да заплати по сметка на ***, ЕИК ***, сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София – град в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4