Решение № 234 от 15.06.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Смолян, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100039 по описа за 2025 година

Производството е по реда на по чл.55, ал.1 пр. 1 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град См., ул. Хр. См. № 43, срещу „Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от ДД. Н.

- управител, с предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, по който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 660,00 лева, представляваща недължимо платени суми по договор № 853165 за предоставяне на потребителски кредит от 06.02.2020г.

Ищецът сочи, че на 06.02.2020 г. сключил договор № 853165 за предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който „Фератум България" ЕООД му предоставило заем при следните условия: общ размер на отпуснатия кредит 2 500,00 лв; начин на плащане24 бр. вноски съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора с първа падежна дата: 07.03.2020г; обща сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя за целия период на кредита 3075,00 лв, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия кредит 2500,00 лева; б) лихва, в размер на 57,00 лева; в) лихвен процент 23,00 %; годишен процент на разходите по кредита 49,11;

Обезпечение -кредитът се обезпечава с

1 поръчителство предоставено от Ferrаtum Ваnк в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Ищецът излага, че едновременно с подписването на договора за потребителски кредит, между него като клиент и Ferrаtum Ваnк като гарант е сключен и договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор (наричан по- долу "Договора"). По този договор клиентът дължи такса за предоставяне на гаранция(поръчителство), платима на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени с договора за кредит.

Н. Н. В. сочи, че договор № 853165 от 06.02.2020г. за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Според него при сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Ищецът излага, че според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Н.В. твърди, че в случая е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Счита, че по своето естество същото представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Намира, че предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на 2 чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.

В исковата молба се сочи, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

Счита, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за осигуряване на поръчителство от Ferrаtum Ваnк в полза на кредитодателя, а това не е сторено.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните според ищеца представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Намира, че уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чд.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод според ищеца следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Твърди, че 3 получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което тя дължи такса в общ размер на предоставения кредит лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „Фератум България" ЕООД. Ищецът счита, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.

Н.В. твърди, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 са нищожни - чл.19,ал.5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата за осигуряване на гаранция/поръчителство в записания в договор размер на ГПР от 49,11%.

Освен това според ищеца сключеният между него и Ferratum bank договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. Счита, че в разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Счита договорът за предоставяне на гаранция за нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

Според В. този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така според ищеца в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под 4 формата на скрит разход по кредита. Счита, че нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая.

Твърди, че така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и прекомерни плащания.

Затова според ищеца Н.В. и договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл.

26 ЗЗД.

Ищецът твърди, че освен това в нарушение на чл.11 ал.1 т.11 от Закона за потребителския кредит договорът за предоставяне на потребителски кредит не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Счита посоченото нарушение при сключване на договора за кредит представлява самостоятелно основание за неговата недействителност.

Н.В. сочи, че недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на предоставената в заем главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Излага съображения, че договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума.

Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране на търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

В исковата молба се сочи, че в изпълнение на договор № 853165 за 5 предоставяне на потребителски кредит от 06.02.2020г. чрез каса на „Изипей" АД Н. В. е заплатил на „Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406 сумата от 5160,00 лева посредством следните плащания:

1.

На 14.03.2020г. с Разписка № 500010628414116 - 270,00 лева 2.

На 29.04.2020г. с Разписка № 500010849585025 - 250,00 лева 3.

На 19.08.2020г. с Разписка № 500011459830933 - 10,00 лева 4.

На 30.09.2020г. с Разписка № 500011689026674 -1300,00 лева 5.

На 06.10.2020г. с Разписка № 500011721356964 - 250,00 лева 6.

На 03.11.2020г. с Разписка № 500011882186218 - 250,00 лева 7.

На 05.12.2020г. с Разписка № 500012068923366 - 250,00 лева 8.

На 02.01.2021г. с Разписка № 500012233113968 - 250,00 лева 9.

На 31.03.2021г. с Разписка № 500012802905869 -10,00 лева 10.

На 26.04.2021 г. с Разписка № 500012969884378 - 200,00 лева 11.

На 30.06.2021г. с Разписка № 500013384089478-20,00 лева 12.

На 13.07.2021 г. с Разписка № 500013470063833 - 200,00 лева 13.