Решение № 1293 от 28.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Русе, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520101683 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХV "Бързо производство" от ГПК.

Предявени са искови претенции с правно основание чл.144 от СК и чл.144 вр. чл.149 от СК.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е дъщеря на ответника и към момента на предявяване на исковата молба живее в гр.***********, Германия заедно със своята майка. Твърди се че ищцата е ученичка в Градска Рурталска гимназия. Поради това тя нямала възможност да работи и не притежавала имущество от което да се издържа. Освен това страдала от редица заболявания, между които захарен диабет, интракраниална хипертония и мигрена, които изисквали непрекъснато медикаментозно лечение и лекарско наблядение, а й предстояла и скъпоструваща бариетрична операция. Ищцата разчитала единствено на издръжката на майка си, която също имала здравословни проблеми и не реализирала доходи от трудови правоотношения.

Майката получавала пенсия за инвалидност и общи заболявания в размер на 185 евро и социални помощи в размер на 1200 евро, с които парични средства им било трудно да се преживяват. Освен това двете обитавали жилище под наем. Заради влошеното си здравословно състояние и предстоящата операция, ищцата потърсила баща си за помощ, но същият не се отзовал.

1

В този смисъл моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Ч.

Т. да заплаща на А. М. Т. ежемесечна издръжка в размер на 400 лв. в срок до 5то число на месеца, за който се дължи, считано от завеждане на исковата молба и до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да го осъди да й заплати и сумата от 400 лв.,представляваща издръжка за минало време за периода от 19.02.2025г. до 18.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че ноторно било известно, че учащите в чужбина и в частност Германия имали възможност да работят наред с обучението си. Заявява, че нямало данни здравословното състояние на ищцата да е такова, че да й пречи да работи.

Това, че имала наднормено тегло не било пречка да полага труд.

Предстоящата бариетрична операция само щяла да допринесе за подобряване на здравословното й състояние. Заявява, че за разлика от България, в Германия този вид операции се поемали от здравната каса и при пациенти с индекс над 35 били силно препоръчителни. Ако пациентът откажел такава операция, размерът на осигуровката му значително нараствал. Оспорва твърдението, че майката била поела изцяло издръжката на ищцата. С оглед на горното моли съда да остави без уважение предявените искове.

В съдебно заседание ищцата, не се явява, представлява се от пълномощника адв.М. Д.. Поддържа исковата молба. Счита исковете за основателни и доказани, поради което моли съда да ги уважи в претендирания размер. Претендира разноски.

Ответникът, не се явява, представлява се от особения представител адв. Д. И.. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да се произнесе с решение, което да е в интерес на ищцата.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищцата А. М. Т. е родена на 19.02.2007 г. от родители - майка Й.С.Й. и баща М. Ч. Т., за което е издаден акт за раждане №************** г. на Община Русе.

2

Видно от представения превод от немски на български език на Удостоверение за посещаване на училище от 21.08.2024 г., издадено от Градска Рурталска гимназия, гр. ***********, А. Т. посещава училището, като учебната година ще завърши през юли 2025 г., а училището ще посещава до 31.07.2027 г.

Представен е превод от немски на български език на Решение за отпускане текущи обезщетения на администрацията на гр. ***********, ФР Германия, видно от който е, че на майката Й.Й. и на дъщерята А. Т. е отпуснато обезщетение за осигуряване на прехрана за периода от 01.02.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на149,28 евро, както и такова за периода от 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. в размер на 1057,38 евро.

Представен е превод от немски на български език на Решение за актуализиране на пенсията на Й.Й. към 01.07.2024 г., видно от което, че майката получава месечна пенсия в размер на 185,64 евро, както и отпуснато обезщетение за осигуряване на прехрана за периода от 01.11.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на 1149,28 евро месечно.

Представен е превод от немски на български език на медицинска документ (Епикриза) от Център за лечение на затлъстяването, Клиника по обща, коремна, минимално инвазивна хирургия към Сертифициран център за лечение на затлъстяването гр.************* от 03.09.2024 г. на името А. М.

Т., видно от която е, че същата страда от захарен диабет тип ІІ, хиперинсулинемия, артериална хипертония, метаболитен синдром, дегеративно заболяване на опорно-двигателния апарат, повишено вътречерпно налягане (интракраниална хипертониа) със застойна папила, мигрена, омазнен черен дроб. Видно от документа е, че планирано лечение – първична индикация за бариатрична/метаболитна хирургия.

Разпитана в качеството на свидетел бе Й.С.Й. – майка на ищцата.

Същата заяви, че с дъщеря си живеят в гр.***********, Германия от дълги години. Дъщеря й навършила 18 години, но продължавала да учи, имала минимум две години да учи. Според свидетелката здравословното състояние на дъщеря й е тежко, дори в един момент имало риск за живота й. От медикаментите, които приемала имало опасност да развие раково заболяване, образували се крампи в краката й. След извършена хирургична операция, трябвало да приема много скъпи лекарства. Наложило се да й бъдат правени чести изследвания. Посочва, че заради крампа се наложило да й поставят 3 шина на крака, което довело до некроза на петата и трябвало да се изреже част от нея. От пет месеца имала рана на петата, която не зараствала. Зариди влошеното й състояние се налагало да пътуват до друг град, на разстояние около 100 км., където имало специалисти в тази област. Освен това била диабетик и имала омазнен черен дроб. Свидетелката изнесе, че самата тя била пенсионер по болест и нямала възможност да подпомага дъщеря си. Според свидетелката бащата на дъщеря й бил в частния сектор и реализирал доход като превозва хора до чужбина. Според свидетелката, дъщеря й и тя се опитали да се свържат с ответника, но това било преди около четири години, когато дъщеря й имала тумор в пръста.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Искът е процесуално допустим. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България или от КМЧП. Компетентността на съда да разгледа и разреши спора се определя от приложимия с оглед предмета на този спор нормативен акт. Спорът по настоящото дело е за дължимата от единия от родителите на ищцата издръжка. Приложимият за определяне компетентността на съда да разгледа делото е Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка и според чл. 3, б. "а" и б. "б. " от същия компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите-членки, когато искът се предявява самостоятелно и не е свързан с иск за гражданско състояние (по б. "в" или с иск за родителска отговорност по б. "г"), са: съдът по обичайно местопребиваване на ответника, или съдът по обичайно местопребиваване на взискателя. По легалната дефиниция на член 2, т. 10 от Регламента "взискател" е всяко физическо лице, на което се дължи или за което се твърди, че му се полага издръжка. Следователно българският съд е компетентен да разгледа предявения иск за издръжка, доколкото в настоящия случай обичайното местопребиваване на бащата е в Република България.

Представен е по делото НА *************** от 2016 г., както и справка от АВ-Русе, от които е видно, че ответника е собственик на сграда с идентификатор №*************** в гр.Русе, представляваща сграда за 4 търговия, състояща се от склад и санитарен възел на първия етаж и магазин за хранителни стоки на втория етаж, с обща РЗП от 52,30 кв.м.

По същество исковете са е частично основателни и доказани.

Според разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, като издръжката се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите, а съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година, преди предявяване на иска, като в случая се издръжка се иска в посочения срок.

Съдебната практика приема, че издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налицетрябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Следователно при присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителите.

Безспорно се установи, че ищцата, която към момента е на 18 години, е ученичка в Градска Рурталска гимназия, гр. ***********, където ще продължи средното си образование до лятото на 2027 г. Към дата на предявяване на иска, а и преди това, ищцата не реализира доходи от трудова дейност. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства тя не е в състояние на настоящия етап да работи, поради изключително влошеното й здравословно състояние. В случая не се касае само за наднормено тегло, а за няколко заболявания – диабет, некроза на пета на единия крак, омазняване на 5 черния дроб. В случая тези заболявания и най-вече второто от тях са пречка ищцата да работи и учи едновременно. От друга страна доказателствата установяват, че тя живее с майка си на квартира и доходите, които двете получават са само и единствено от социални помощи, тъй като майката също има здравословни проблеми и е пенсионер по болест. Не се установяват и доказателства, от които да е видно, че ищцата притежава някакво недвижимо имущество, от което да се издържа. От друга страна се установява, че ответника притежава недвижимо имущество, едно от което е магазин в гр.Русе. въпреки, че по делото не се представиха, че от него ответника реализира доходи, само по себе си това недвижимо имущество е актив от имуществото на собственика му. Съдът приема, че при тези данни за имущественото състояние на ответника, същият без затруднение може да издържа навършилата пълнолетие дъщеря. От анализа на тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че търсената издръжка в размер на 400 лева месечно ще създаде затруднения на ответника. В тази връзка съдът съобрази съдебната практика, която приема, че „особено затруднение“ по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на нуждите на самия родител. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, семейното положение и задължението за даване на безусловна издръжка, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В случая не се установя ответника да е семеен, нито да дължи издръжка на други лица. Не се установи същият да има здравословни проблеми, а от свидетелските показания се установи, че същият реализира доходи чрез превоз на лица в чужбина. При тези данни съдът приема, че предявеният иск е частично основателен до размера от 350 лева. Останалата част до претендираната издръжка в размер на 400 лева се явява неоснователна и недоказана. Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2025 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забавено плащане върху всяка просрочена вноска.