Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 250 от 07.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 450/2023
Вид
Определение № 250
Подписан
07.06.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Валя Рушанова, Деница Вълкова, Красимир Шекерджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно частно наказателно дело № 20238003200450 по описа за 2023 година Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Софийски районен съд (СРС).

Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, че компетентен да разгледа делото за клевета разпространена по интернет, чрез електронна поща, е съдът, пред който е подадена тъжбата, а именно РС – Ловеч, тъй като в тъжбата не е посочено мястото на извършване на инкриминираното деяние.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира следното:

По тъжба на Г. В. В. пред РС – гр. Ловеч е било образувано НЧХД № 353/2023 г. против И. Ц. К. по обвинение за клевета. В тъжбата е посочено, че в хода на производството по адм. дело № 1242/2022 г. по описа на АССО, на тъжителя Г. В. била връчена разпечатка от електронна поща на подсъдимия И.

К. от 01.03.2022 г., изпратена до пастора на Адвентистката църква, в съдържанието на която се съдържали инкриминираните изрази. В тъжбата не се съдържа правна квалификация на деянието, предмет на обвинението, като съдията-докладчик е приел, че то касае квалифицирана клевета престъпление „по чл. 148, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 147, ал.1 от НК“ (вж. л.13 от НЧХД № 353/2023 г. на РС – Ловеч).

С разпореждане от 10.05.2023 г. по НЧХД № 353/2023 г. по описа на РС – Ловеч, съдията- докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на СРС, като е приел, че той е компетентен да разгледа делото за клевета поради твърденията в тъжбата, че престъплението е извършено в гр.София с представянето на разпечатката от ел. поща на подсъдимия по адм. дело № 1242/2022 г. на АССО.

В СРС е било образувано НЧХД № 6538/2023 г. След запознаване с материалите по делото, съдията - докладчик с разпореждане № 6139 от 18.05.2023 г. е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал 1 спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите са, че в тъжбата липсва описание на мястото на извършване на престъплението, както и на местонахождението на получателя на електронното писмо към момента на получаването му и че това не може да бъде установено, за да се прецени къде се е запознал със съдържащите се в него инкриминирани изрази, ерго къде те са разпространени, което има пряко отношение към въпроса къде е довършено престъплението, предмет на обвинението. Поради това и като е цитирал относима практика на ВКС (Определение № 23/20.02.2018 г. по н.д.

№128/2018 г., Второ н.о. и Определение № 68/03.05.2017 г. по н.д. № 397/2017 г., Първо н.о., двете на ВКС) СРС е приел, че делото е подсъдно на съда, пред който е предявена тъжбата, а именно РС - Ловеч.

ВКС също намира, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Ловеч.

Известно е, че съгласно чл.36, ал.1 от НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Затова при определяне на съда компетентен да разгледа и реши делото следва принципно да се отговори кога едно престъпление е извършено или довършено. В настоящия случай в тъжбата е посочено, че клеветата е разпространена на 10.03.2022 г. в 10.18 часа, с изпратена чрез интернет от подсъдимия електронна поща до електронния адрес на пастора на Адвентистка църква, за което частният тъжител узнал на 23.03.2023 г., когато във връзка с разглеждането на инициираното от него адм. дело № 1242/2022 г. на АССО му били връчени документи, между които и разпечатка от електронната поща на подсъдимия, съдържаща инкриминираните изрази.

В принципен план клеветата се счита довършена с разгласяването на позорното обстоятелство, съответно с приписването на престъпление. При конкретните твърдения, с които частният тъжител обосновава обвинението от фактическа страна, деянието следва да се счита довършено в момента, в който информацията е достигнала до въпросния пастор като адресат на ел. писмо, но къде се е намирал той в този момент липсват фактически твърдения в тъжбата. Същевременно от естеството и характеристиките на интернет като глобална информационна мрежа следва, че не е задължително локацията на сървъра, който обслужва електронната поща на подсъдимия, да съвпада с мястото, където е изпратено, съответно получено електронното писмо (мейла). Сървърът може да се намира дори и извън страната, а установяването на местонахождението му да е свързано със значителни трудности. Поради това в настоящия казус е приложим критерият „център на интереси“, а не мястото на извършване/довършване на престъплението.

ВКС вече е имал повод да отбележи в Определение № 21/15.02.2019 год. по ч. н. д. № 135/2019 год. на Първо н. о., постановено по сходен казус и при съобразяване на задължителната практика на Съда на Европейския съюз ( вж. Решение на СЕС от 25.10.2011 г. по съединени дела С-509/09 и С-161/10), че при клевета, разпространена по интернет, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира центърът на интереси на засегнатото лице.

Понятието "център на интереси" е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и 2 което дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка. От тъжбата е видно, че тъжителят изтърпява наказание лишаване от свобода от 21 10.2010 г. в Затвора Ловеч, като сочи адрес за призоваване именно там.

Тези обстоятелства и дългогодишното непрекъснато установяване на тъжителя на посоченото място недвусмислено показват, че центърът на интересите му е в гр. Ловеч.

Освен това, за да изпрати делото по подсъдност на СРС, РС – Ловеч неправилно се е позовал на несъществуващо в тъжбата твърдение, че престъплението „е извършено в гр.София, с представяне на разпечатка от ел. поща на К. по адм.д. № 1242/2022 г. по описа на АССО“. С тези данни тъжителят е обосновал момента на узнаване на извършеното спрямо личността му деяние, определено от него като клеветническо, а не извършване/довършване на клеветата, предмет на обвинението. В тази връзка правилно СРС е отграничил момента на извършване на клеветата от момента на узнаването й от тъжителя.

Предвид изложеното, компетентен да разгледа и реши делото е РС – Ловеч.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА НЧХД № 6538/2023 г. по описа на Софийски районен съд за разглеждане от РС- Ловеч.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийски районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3