Решение № 51 от 07.12.2022, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Тополовград, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.а Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от М.а Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100080 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняващата такава с вх.№ 376/29.04.2022 г. от „**********“ ЕООД гр.С.З. с ЕИК **********, представлявано от собственика и управител И.Д.П., чрез пълномощник адв.С. З. от АК – С.З., ул.“************** против П. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.К., общ.О., обл.С.З. и настоящ адрес: гр.С.З., бул.“***************, М. С. М. с ЕГН ********** с адрес: : гр.С.З., бул.“***************, Т. С. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“*****************, М. С. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., бул.“***************, и А. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: с.Д., общ.Т.

Твърди се в исковата молба, че лицето С. М. М. – наследодател на ответниците е бил осъден от Районен съд – С.З. да заплати на ищеца „**********“ ЕООД сумата от 4000 лева главница, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на вземането, по силата на изпълнителен лист № 7097, издаден на 08.02.2013 г. от РС – С.З., въз основа на който е образувано изпълнително дело под № 327/2013 г. пред ЧСИ Г.И. с район на действие ОС – С.З.. Длъжникът М. е бил уведомен за наличието на дълга на дата 1

05.03.2013 г., с удостоверение с изх.№ 5871/2013 г. за това че има парично задължение към ищеца в размер на 4762 лева. Наложен е запор на бА.ите сметки на длъжника и са предприети и извършени и други изпълнителни действия - справки в имотния регистър, опис на движими вещи, при които ЧСИ – Г.И. е установила че на 25.11.2014 г. длъжникът се е разпоредил чрез продажба със негови собствени земеделски земи, находящи се в землището на с.Д., общ.Т, въпреки че е знаел, че дължи парични суми на ищеца по делото, а именно: поземлен имот пл.№ 022035 с площ 13,101 дка, местността „Фонда“ и поземлен имот пл.№ 019071 с площ 4,989 дка в местността „Фонда“.

Сделката е била извършена в акт № 130 том 6, имотна партида № 24874, с посочен купувач А. Г. Л.. Твърди се, че с това си действие длъжникът е увредил интересите на кредитора си.

В исковата молба се твърди също, че в последствие ЧСИ Г.И. е прекратила производството по изпълнителното дело и поради местна подсъдност го е изпратила на ДСИ при РС – Тополовград, който е констатирал, че наследници на починалия длъжник са неговата съпруга и тримата му сина. Преживялата съпруга П. М. М. – ответник по делото, няма данни да е направила отказ от наследството на своя съпруг, а напротив получила е като добавка част от наследствената пенсия на съпруга си, видно от писмена справка с изх.№ 1056-23-60/26.06.2019 г. на ТП на НОЙ – С.З..

В хода на производството на предходното гражданско дело № 323/2019 г. по описа на ТгРС, се твърди, че единия от ответниците М. С. М. е направил отказ от наследство, като с молба озаглавена „становище“ с вх.№ 260018/27.01.2021 г., ищеца чрез пълномощника си адв.З. е заявил, че прави писмено възражение с което моли съда да обяви отказа на М. М. от наследството на баща му за нищожен. В уточняващата молба по настоящото дело с вх.№ 376/29.04.2022 г., ищеца поддържа това искане, като отново претендира да бъде обявен отказа от наследство за нищожен, поради това, че този отказ е вписан след вписване на исковата молба в Службата по вписвания при РС – Тополовград, а преди това дългът е признат с конклудентни действия от наследниците и с извършени плащания на част от този дълг при съдия – изпълнител – 40 лева.

С оглед на всичко изложено се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца 2 извършената продажба между С. М. М. и А. Г. Л. на земеделска земя в землището на с.Д., общ.Т, а именно: поземлен имот пл.№ 022035 с площ 13,101 дка, местността „Фонда“ и поземлен имот пл.№ 019071 с площ 4,989 дка в местността „Фонда“, обективирана в нотариален акт № 130, том VI, рег.

№ 1422, по нот.дело № 514/25.11.2014 г. на Съдия по вписванията при ТгРС.

В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител поддържа изцяло предявения иск, като претендира последния да бъде уважен със всички законни последици от това, като се присъдят и направените разноски.

Ответника П. М. М. в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е подала писмен отговор и не е взела становище по иска и в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответниците Т. М., М. М. и М. М., чрез своя процесуален представител в съдебно заседание и в подадените писмени отговори по чл.131 от ГПК от М. и М. М.и оспорват изцяло предявения иск, като твърдят, че той е неоснователен и недоказан и претендират неговото отхвърляне със всички законни последици, включително се претендират и разноски по делото.

Ответника М. С. М. в отговора си твърди, че нито един от наследниците по закон на С. М. М. не е приел наследството на починалия и дългът по никакъв начин не е признат с конклудентни действия от наследниците.

Ответника М. С. М. в отговора си също твърди, че исковата молба е изцяло неоснователна и претендира нейното отхвърляне, като също се оспорва конклудентните действия и приемане на наследството от наследниците на починалия.

В писмените отговори на ответниците М. С. М. и М. С. М. се оспорва истинността на документ, а именно уведомление до длъжника С. М. от ЧСИ И. с изх.№ 5871/18.02.2013 г., в частта касаеща оформяне на връчването на документа и оспорване положения подпис за получател, като в последствие, след като съдът е указал в доклада да се уточнят обстоятелствата относно направеното искане се претендира , като е направено доказателствено искане в писменния отговор на ответника Т. М. за откриване на процедура и с определение № 238/27.09.2022 г. с което съдът е допълнил доклада си по делото, на основание чл.193 от ГПК е открита процедура по оспорване истинността на този документ и е указано на ответника Т. С. М. каква е 3 доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК.

Ответника А. Г. Л. в писмения отговор твърди, че исковата молба е допустима, но също неоснователна и се претендира отхвърляне на исковата претенция изцяло и направените разноски. Твърди се в писмения отговор, че Л. е добросъвестен купувач по сделката, същата е извършена по предвидения ред и той е придобил правото на собственост върху имотите на 25.11.2014 г., докато исковата молба е вписана на 11.11.2019 г. и недействителността не може да засегне неговите права. Твърди се, че и в полза на Л. е изтекла пет годишна давност и действията на ДСИ при РС – Тополовград са нищожни. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител този ответник поддържа изцяло и доразвива възраженията си направени в писмения отговор, като се претендира отхвърляне на исковата претенция спрямо него и направените разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответниците по делото с изключение на ответника А. Г. Л. са наследници на С. М. М., починал на 14.09.2018 г., като ответницата П. М. М. е негова съпруга, а останалите негови синове. По ч.гр.д.№ 7097/2012 г. на РС – С.З. е издаден изпълнителен лист с този номер от 08.02.2013 г. с който наследодателя на ответниците С. М. е бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 4000 лева за причинени имуществени вреди на МПС в следствие на виновно причинено ПТП. Въз основа на този изпълнителен лист, с молба от ищцовото дружество с вх.№ 3690/12.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20137650400327 при ЧСИ с рег.№ 765 Г.И. с район на действие ОС – С.З.. Изпратено е уведомление от ЧСИ с изх.№ 5871/18.02.2013 г. до длъжника С. М. за образуваното изп.дело, в което уведомление подробно се сочат задълженията му към кредитора/взискател по изп.дело/, като наред с поканата за доброволно изпълнение се налага и запор върху бА.ите сметки и е насрочен опис за движимите вещи за 14.03.2013 г. На 05.03.2013 г., срещу подпис от Кметския наместник на с.К., общ.О. – П.М. е било връчено това уведомление на наследодателя на ответниците. Това е видно от разписката на гърба на уведомлението, като съответно Кметския наместник с писмо с изх.№ 8 и вх.№ 5523/07.03.2013 г. е върнал разписката от призовката на С. М. на ЧСИ Г.И.. Към делото са приложени писма от ДСИ Б.

4

– ДСИ при ТгРС, от които е видно, че в СИС при ТгРС е било образувано изп.дело № 20192320400022 и по него ДСИ е искала информация относно наследниците на починалия С. М., както и информация относно получавана наследствена пенсия от съпругата му, като същевременно се сочи за извършена продажба на А. Г. Л. на 2 бр. ниви от 25.11.2014 г. След което по делото са налице доказателства, видно от приложеното копие от разпореждане на ДСИ при РС – С.З. от 05.03.2020 г. П.М., че с молба с вх.№ 1065/02.03.2020 г. ищцовото дружество е поискало образуване на изпълнително дело срещу П. М. М. и С. М. М. въз основа на процесния изпълнителен лист от 08.02.2013 г. и тъй като в молбата като длъжник е била посочена само съпругата П. М. М., ДСИ е издал въпросното разпореждане и е оставил молбата на взискателя без движение като нередовна, като му е оказал да посочи имената и адреса на всички наследници на длъжника. Тъй като по делото не са направени доказателствени искания и не са приложени сочените по-горе изпълнителни дела, не може да се проследи хронологията на извършваните изпълнителни действия.

Видно от приложеното нот.дело № 514/2014 г. на Службата по вписванията – гр.Тополовград, на 25.11.2014 г. наследодателя на ответниците С. М. М. е продал на последния ответник по делото А. Г. Л. недвижими имоти – 2 бр. ниви, находящи се в землището на с.Д., подробно описани в нот.акт № 130, том VI, рег.№ 1422, като продавача – наследодател на ответниците се е легитимирал като собственик с договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 30.09.2014 г., оставени му в наследство от общ наследодател на съделителите - М.М.Д..

Към делото са приложени множество справки, скици от които е видно, че процесните земеделски имоти след 2014 г. се владеят и се ползват изцяло от ответника Л..

От писмо от НОИ от 26.06.2019 г. до ДСИ Б., приложено по делото е видно, че ответницата П. М. не е получавала наследствена пенсия от съпруга си, но е получавала добавка от него, като общо пенсията й възлиза на 308,75 лева, като е посочено, че това е несеквестируемо вземане.

Към писмения отговор на ответника М. С. М. от 11.06.2020 г., по предходното гражданско дело е приложено удостоверение с изх.№ 6277/29.11.2019 г. на РС – С.З., от което е видно, че по ч.гр.д.№ 6277/2019 г.

5 по описа на РС – С.З., водено по чл.51 от ЗН, М. С. М. се е отказал от наследството на наследодателя си С. М. М. и отказа е вписан в специалния регистър под № 232/28.11.2019 г.

Така установената фактическа обстановка се доказа от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи издадени по съответния ред и в съответната форма и не са оспорени от страните.

Единствено се оспорва истинността на уведомление с изх.№ 5871/18.02.2013 г., като е открита процедура по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на този документ и по-конкретно положения подпис на наследодателя на страните в него и с допълнение към докладна, видно от Определение № 238/27.09.2022 г., съдът е указал на ответника Т. С. М., че с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване пода върху страната която го оспорва. Въпреки указанията на съда и определяне на доказателствената тежест, страната която го оспорва не е представила никакви доказателства и не е направила никакви доказателствени искания в подкрепа на твърденията и по никакъв начин не е доказала неистинността на този документ в частта относно положения подпис от С. М.. Поради което следва да се приеме, че оспорването не е доказано и горепосочения документ не следва да се изключва от доказателствата по делото, а следва да се цени като годно доказателство, наред със всички други събрани по делото доказателства.