Решение № 750 от 22.04.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 750

Сливен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700029 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. М. С. от [населено място], подадена чрез адв. С. П. - ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0281-000013/13.01.2026 г., издадена от Т. С. - Н. Г. към ОД МВР ***, РУ ***, с която на В. М. С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при липса на фактическо и правно основание. Жалбоподателят оспорва приетото от фактическа страна от административния орган, че са влезли в сила цитираните в ЗППАМ наказателни постановления, с които са отнемани контролни точки. Твърди, че заповедта е немотивирана, при издаването й административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да изясни всички факти, които са от значение за случая. Заповедта била издадена в нарушение на принципа на чл. 6, ал. 1 от АПК. Моли съда да постанови решение, с което отмени заповедта.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се представлява. В писмено становище от пълномощник - адв. С. П. - ***, поддържа жалбата. Твърди, че не е получавал посоченото в ЗППАМ НП № 23-0333-000685/28.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски, с което са отнети 10 контролни точки, за което е отразено, че е влязло в сила на 25.04.2024 г. Заявява, че към момента това НП е обжалвано пред РС Пловдив. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът - Н. Г. към ОДМВР ***, РУ *** – Т. С., не се явява и не се представлява в о.с.з. В писмено становище оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Представя административната преписка. Прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от отбелязването, оспорената ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на 13.01.2026 г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 16.01.2026 г., следователно в преклузивния 14-дневен срок. Поради това, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на В. М. С., като водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в законна сила наказателни постановления, както следва: НП № 22-5697-000489/12.10.2022 г., издадено от сектор „СПС“ при ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 01.05.2024 г. - 6 контролни точки; НП № 23-1030-002236/10.05.2023 г от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 29.02.2024 г. – 10 контролни точки; НП № 23-0333-000685/28.06.2023 г. от РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 25.04.2024 г. - 10 контролни точки; НП № 24-0804-005798/02.07.2024 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, влязло в сила на 13.09.2024 г. - 10 контролни точки; НП № 25-1275-000700/14.04.2025 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, влязло в сила на 03.09.2025 г. – 8 контролни точки. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, С. губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне в съответната служба на Министерството на вътрешните работи СУМПС № ********* за категория В, М, издадено на 07.01.2019 г. от ОДМВР ***.

Наказателните постановления са представени по делото и видно от съдържанието им са връчени срещу подпис с посочени дати на връчване в разписките за връчване, освен НП № 23-0333-000685/28.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 25.04.2024 г., с което са отнети 10 контролни точки, в което не е положен подпис в разписката за връчване, но е посочено, че е връчено на 10.04.2024 г. по чл. 58 от ЗАНН. Към това НП е приложена докладна записка, изготвена от младши полицейски инспектор - младши експерт в РУ Сливен, в която е отразено, че В. М. С. е търсен на адрес [населено място], [улица], но не е намерен, а от извършената справка от ИИС на МВР лицето има посочен настоящ адрес [населено място], [улица], [адрес].

По делото липсват данни В. М. С. да е търсен за връчване на НП на този адрес.

По делото е представена и справка за нарушител/водач, според която на жалбоподателя е било валидно издадено СУМПС № *********/07.01.2019 г.

Като доказателство по делото е приета Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г., подписана от директор на ОДМВР ***, с която по т. І. 6. Н. на Г. „О. п." в РУ са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.4 от ЗДвП.

Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г. на главния секретар на МВР, с която по т. 3 и. Т. Г. С. е п. на р. д. Н. на Г. „П. к.“ в с. „О. п." към РУ *** при ОДМВР ***.

По делото е приобщена справка с вх. № СД-01-01-1015/27.03.2026 г., изготвена от старши инспектор в РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, съгласно която в РУ Стамболийски е подадена жалба до РС Пловдив от В. С. срещу НП № 23-0333-000685/28.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, заведена под вх. № 333000-2362/16.03.2026 г. по описа на РУ Стамболийски, като цялата преписка по НП е изпратена в РС Пловдив на 25.03.2026 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приобщена Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г., подписана от директор на ОДМВР ***, с която по т. І. 6. Н. на Г. „О. п." в РУ са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу оспорващия има издадени и влезли в сила пет наказателни постановления въз основа на които на същия са отнети общо 44 к.т., т. е. всички контролни точки, за периода 2022 г. – 2026 г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Съдът намира, че заповедта е процесуално незаконосъобразна, защото липсва годно фактическо основание за издаването й. В случая не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността, поради отнемане на всички контролни точки. Видно от приложените по преписката пет броя НП, едно от тях е обжалвано от оспорващия и към настоящият момент не е влязло в сила. Съгласно приобщената по делото като доказателство справка с вх. № СД-01-01-1015/27.03.2026 г., изготвена от старши инспектор в РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, в РУ Стамболийски е подадена жалба до РС Пловдив от В. С. срещу НП № 23-0333-000685/28.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, заведена е под вх. № 333000-2362/16.03.2026 г. по описа на РУ Стамболийски, като преписката по НП е изпратена в РС Пловдив на 25.03.2026 г. Следователно към настоящият момент все още производството по обжалването на НП № 23-0333-000685/28.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, е висящо. Горното налага извод, че това НП, с което са отнети общо 10 контролни точки не е влязло в законна сила, поради което не е налице соченото в оспорената заповед, от Н. Г. в РУ *** към ОДМВР ***, фактическо основание за прилагане на ЗППАМ, а именно изчерпване на всички контролни точки.

Поради изложеното съдът приема, че оспорената ЗППАМ е издадена в нарушение на материалния закон, което налага отмяната й.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски в общ размер на 516,40 евро, от които 511,29 евро за адвокатски хонорар и 5,11 евро заплатена държавна такса. Оспорващият е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 511,29 евро, съгласно адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който хонорар съдът не намира за прекомерно завишен, с оглед проведените три съдебни заседания по делото, за които пълномощникът е проявил активност, като е представил писмени становища, ангажирал доказателства, депозирал писмени бележки. Разноските в общ размер на 516,40 евро следва да се възложат в тежест на административния орган.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0281-000013/13.01.2026 г., издадена от Т. С. - Н. Г. към ОДМВР ***, РУ ***, с която на В. М. С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР *** да заплати на В. М. С. от [населено място], [улица], с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 516,40 (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента) евро, представляващи съдебни разноски.