Решение № 612 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110207422 по описа за 2024 година за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗАД „Е.“ с ЕИК ******** против наказателно постановление № 92-02-21/ 22.04.2024г., издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на дружеството- жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 / хиляда / лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.

Жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител. Не претендира разноски.

Наказващият орган- главния секретар на Агенцията по вписванията редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по делото. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна съобразно представените по делото писмени доказателства се констатира следното :

На 22.04.2024г. въз основа на АУАН № 92-02-21/ 22. 04. 2024г. е било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството1 жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 / хиляда / лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП. В АУАН и НП е посочено, че нарушението е било извършено 03.06.2019г.

При това фактическо положение съдът констатира, че са изтекли давностните срокове визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административно-наказателното преследване, поради което приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.

Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.

Разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава срок равен на четири години и половина, след изитичането на който наказателното, респ. административно- наказателното преследване се погасява по давност. Следователно след изтичането на четири години и половина от извършването на административното нарушение изтича абсолютната давност за административно- наказателно преследване. Датата на нарушението, посочена в НП е 03.06.2019г., при което абсолютния давностен срок е изтекъл на 03.12.2023г.,т.е. делото е било внесено в СРС вече с изтекъл давностен срок.

С оглед на изложеното, съдът счита че предвид изтеклата към момента абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-21/ 22.04.2024г., издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на ЗАД „Е.“ с ЕИК ******** е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 / хиляда / лева за нарушение по чл.

63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред Административен съд – София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2