Решение № 42 от 11.04.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.ева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Надя Сп. Г.ева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211500600421 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по чл.319 и сл. от НПК и има за предмет проверка правилността на присъда №260003/22.01.2021 г., постановена по НЧХД № 1120/2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС).

С присъдата, Х състав на КнРС, ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.. СЛ. Л.- роден на ********* г., българин, български гражданин, живущ в село Т., обл.Кюстендил, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.06.2019 г., с жалба вх. № 94-Л-17/13.06.2019 г. до Областния управител на Кюстендилска област е оклеветил Н. СТ.

СТ., посочвайки, че: ” Повече от 10 години група ловци стопанисват общинска сграда бивш пионерски лагер, сега на община Т., без да плащат една стотинка наем за нея, в замяна на това, общинската съветничка Н.С. и кметския наместник М.Н. казват: „Даваме едно диво прасе на кмета на Общината и ще си правим каквото искаме- няма проблем” и го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено от него престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

С присъдата КнРС ОТХВЪРЛИЛ предявения от Н. СТ. СТ. срещу Г.С.Л.. граждански иск, като необоснован и неоснователен и ОСЪДИЛ Н. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес-с.У., община Т.,, обл.Кюстендил да заплати на Г.С.Л.., с ЕГН **********, живущ в село Т., ул"Л.Д." №-** сумата от 400.00 лв. /четири стотин лева/, представляващи сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Недоволна от присъдата останала частната тъжителка Н. СТ. СТ., поради което я обжалвала, чрез повереника си адв.З., с жалба, входирана в КнРС на 28.01.2021 г.

С жалбата се прави оплакване за неправилност на присъдата, поради постановяването й в нарушение на процесуалния и материален закони. Твърди се, че е доказано по делото, че подсъдимият Л.. СЛ. Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.147, ал.1 и сл. от НК, тъй като разгласил позорни обстоятелства за нея и й приписал извършването на престъпление пред Областния управител на Кюстендилска област с жалба до него, с вх.№94-Л-17/13.06.2019 г. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК и се моли, след правилна преценка на доказателствата, да се отмени оправдателната присъда и се постанови друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразили се в притеснение, огорчение, оронване на доброто й име, чест и достойнство, като обезщетението се претендира да се присъди ведно със законната лихва, считано от увреждането-13.06.2019 г.датата на извършване на деянието, до окончателното й изплащане. Направено е искане за присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция.

В допълнение към въззивната жалба са развити пространни съображения за незаконосъобразност на присъдата, поради доказаност на авторството на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен. Сочи се, че присъдата не кореспондира със събраните доказателства, според които разгласените позорни обстоятелства не отговаряли на обективната истина; че е доказано извършване от подсъдимия на престъпление по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 от НК; че не е налице обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото; че не са обсъдени релевантните по делото свидетелски показания на П.,Я. и М.Н., които според тъжителката изясняват обективата истина по делото и установяват, че тя няма отношение към общински имот в с.У. и Ловна дружинка – с.У. 3а, в която членува от 2018 г., а не от 10 години и които показания оборват достоверността на показанията на свидетелите П., Иван и М.В.и, твърдяното от които е стремеж към изтъкване истинността на заявеното от подсъдимия в отговора му срещу тъжбата; че доказателствата са обсъждани едностранно; че не е осигурен от КнРС справедлив процес, предвид изводимата от мотивите априорна предубеденост относно участниците в производството. Развити са съображения и за доказаност на предявения граждански иск.

Адв.С.С., като защитник на подсъдимия, във възражение по чл.322 от НПК, е заявила, че поддържа доводите си за оправдателна присъда, изложени в отговора срещу тъжбата и в пледоарията си пред районния съд. Отбелязала е, че посочените в тъжбата обидни и клеветнически за тъжителката думи е установено, че са истина, както и че са израз на упражнено право на свободно изразяване на мнение от подсъдимия, гарантирано му от ЕКПЧ и Конституцията на РБ, в какъвто смисъл е решение № 94/28.11.2017 г. на ВКС, 2

3-то н.о., по НД № 1061/2017 г. и практиката на Европейския съд по правата на човека.

По време на въззивните съдебни прения процесуалните представители на подсъдимия и тъжителката са пледирали за основателност на изложените съображения в горецитарините жалба и възражение срещу същата. Адв.З. е молила за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна, а адв.С.С.-за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият Л. е молил да бъде оправдан и е заявил, че като представител на дружинката бил длъжен да докладва.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата, възражението, становищата на страните по време на въззивните съдебни прения и доказателствата, и след служебна проверка на първоинстанционната присъда, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстнационният съд е провел задълбочено съдебно следствие, по време на което е събрал възможните и необходими доказателства за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Дал е вярна оценка на доказателствата, които установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Л.. СЛ. Л. е роден на ********* г. в гр.Кюстендил. Живее в село Т., обл.Кюстендил, на ул"Л.Д." №-**. Българин е, български гражданин, женен, неосъждан и е с ЕГН **********.

Тъжителката Н. СТ. СТ. е родена на 08.07.1977 г. и живее в с. У., община Т., обл.Кюстендил. През 2015-2019 г. била общински съветник в Общински съвет-Т..

Придобила и право на лов на 06.07.2018 г., за което й било издадено Удостоверение № 78396/06.07.2018 г. (приложено на л.6 от НЧХД № 1120/2019 г. по описа на КнРС).Станала и член на Ловно-рибарска дружинка (ЛРД) №3а, с У. за 2018 г. -2019 г. За същия период, както и от преди много години, в нея членували и св. М.Н.-кметски наместник на с.У., св.К.Я., св. П., св.И.В., св.М.В.. Председател на ЛРД за периода от 16.03.2013 г. до 19.07.2019 г. бил подсъдимия Л.Л..

В село У. имало „Пионерски лагер“. На 27.08.2008 г. сградите на същия били актувани като частна общинска собственост с акт № 42/27.08.2008 г. за частна общинска собственост на имот, представляващ УПИ Ι, в кв.1 по регулационния план на с.У., находящ се в селото, предназначен за образователно обслужване на населението, с три масивни сгради, всяка със застроена площ, както следва-първата от 136 кв.м., втората- от 192 кв.м. и трета-от 105 кв.м.

През 2002 г. кметът на с.Т. разрешил на св.К.Я. да ползва имота и да го стопанисва.

До 2010 г., през която заминал за Германия и останал там до 2017 г., св.Я. ползвал понякога имота, грижел се за него, посрещал гости и плащал тока. Ловни дружинки, включително ЛРД №3а, с У., също понякога правели ловни сбирки в една от сградите.

На 29.09.2018 г. в една от трите сгради от имота се събрали ловци от „ЛРД“ № 3ас.У., за откриване на ловния сезон за едър дивеч. На срещата –банкет били подсъдимия (като ловец и председател на дружинката), св. П., св. М.В., тъжителката, св.Я. и др.. Някой 3 от ловците попитал, как стои въпросът с ползването на сградата и дали може да бъде взета за ползване от дружинката. Тогава подсъдимият, свидетелите П. и М.В. чули тъжителката да казва: „Давам едно прасе на г-н Р.П. и си правиме, каквото искаме“.

Подсъдимият знаел, че от дълги години сградата се ползва от различни ловци и ловни дружинки, без да им е отдадена под наем, и без да се заплаща наем на община Т. за ползването й.

На 13.06.2019 година, малко преди края на мандата си като председател на „ЛРД“ №3а-с.У., подсъдимият решил и написал жалба до Областния управител на ОбластКюстендил. Същият ден я внесъл в деловодството на Кюстендилска област, в която била приета с вх. № 94-Л-17/13.06.2019 г. С жалбата отправил въпрос към областния управител, питайки го :“Докога хора, без да са наели общинска сграда, ще я обитават, какъвто е случая в село У., община Т..“ Заявил, че отнася въпроса към областния управител и смята, че ще обърне внимание на него и ще предприеме необходимите мерки. Посочил, че „вече 10 години група ловци стопанисват общинска сграда, бивш пионерски лагер, сега собственост на община Т., без да плащат наем за нея. Отбелязал и че общинската съветничка Н.С. и кметския наместник М.Н. казват : „Даваме едно диво прасе на кмета на общината и ще си правим, каквото искаме-няма проблем“. Отправил молба, сградата да бъде запечатана от комисия от областта и занапред, ако се отдава под наем, да се дава чрез търг или с решение на Общински съвет. Изразил становище, че „по този начин ще се предотвратят всички нарушения“ и предупредил, че „в противен случай ще сезира прокуратурата за извършеното нарушение и ще иска да се плати наем за изминал период по пазарни цени.“.

В края на жалбата заявил, че я смята за основателна и че областният управител ще предприеме всички законови действия по случая.

С писмо от 17.06.2019 г., подписано от областния управител на Област Кюстендил, копие от жалбата било изпратено на кмета на Община Т.-св.Р.П., с указание за уведомяване на областния управител и жалбоподателя за становище по жалбата и за представяне в областта на Акт за общинска собственост, скица на имота и сключен договор за наем, ако е наличен такъв.

Св.П., като кмет на община-Т., с писмо от 04.07.2019 г. отговорил на областния управител, че в деловодството на общината няма постъпили заявления и инвестиционни намерения за отдаване под наем на имот, предназначен за образователно обслужване на населението с три масивни сгради, представляваща частна общинска собственост, актувана с акт за частна собственост № 42/18.08.2008 година. Приложил и копие от акт за частна общинска собственост, скица на имота, удостоверение за данъчната му оценка. Със следващо писмо, от 29.07.2019 г., кмета на община Т. уведомил Областния управител, че една от трите масивни сгради се ползва от лица без правно основание и че входната врата е запечатена с 3 бр. хартиени лепенки с подпис на кмета и печат на община-Т..

През 2019 г. тъжителката се кандидатирала за кмет на Община Т.. Когато научила за жалбата и съдържанието й много се разстроила и загубила желание да участва в 4 предизборната кампания.

Гореизложените фактически обстоятелства са установени от горецитираните писмени доказателства-жалба, писма, акт за общинска собственост, скица на имота, удостоверения, справка за съдимост, както и от показанията на разпитаните от КнРС свидетели Ивайло П., М.В., И.В., обясненията на подсъдимия, както и отчасти от показанията на св.Я., св.Н.кметски наместник на с.У. и св.П.-кмет на Община –Т..

От посочените доказателства по несъмнен и категоричен начин е установено, че ловци от „ЛРД“ №3а-с.У. и др. дълги години ползвали сграда от бившия пионерски дом, собственост на община Т. от 2008 г., без да заплащат наем на общината. Този факт не е спорен по делото и се установява от всички гласни доказателства. Спорно по делото е дали тъжителката е казала на банкета на ловците записаното от подсъдимия в тъжбата като нейно изявление, а именно …“Даваме едно диво прасе на кмета на общината и ще си правиме, каквото искаме-няма проблем“. Това била казала тъжителската, според показанията на свидетелите П., М.В. и обясненията на подсъдимия. В този смисъл са и показанията на св.И.В., възпроизвел казаното му от ловци, присъствали на срещата.