Решение № 2854 от 10.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2854 гр. София, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108560 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. И. А. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 35 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на долния край на лъчевата кост, счупване на ладиевидна кост на китката, последици от инцидент настъпил на 02.08.2019 г. в гр. София на ул. Г. С. Раковски с посока на движение от бул. Васил Левски към ул. Д-р Петър Берон непосредствено преди кръстовището с ул. Д-р Петър Берон, при който ищецът стъпил в необезопасена дупка на тротоара, образувана от липсващи плочки и паднал върху лявата си ръка, вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който спадал посочения по-горе тротоар, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 103.68 лв. – представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента, формирана от платената сума за закупени – диск от рентгенография, такса за съдебномедицинско удостоверение, лекарства и медикаменти по фактура № 4100001932 от 20.09.2019 г. на Софармаси 11 ЕООД, ведно със законната лихва върху имуществените вреди от датата на инцидента – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 02.08.2019 г. в гр. София на ул. Г. С. Раковски с посока на движение от бул. Васил Левски към ул. Д-р Петър Берон непосредствено преди кръстовището с ул. Д-р Петър Берон, стъпил в необезопасена дупка и паднал. Причина за инцидента била липсата на плочки и разрушената повърхност на тротоара. В резултат на това ищецът паднал върху лявата си ръка. Установило се счупване на долния край на лъчевата кост, счупване на ладиевидна кост на китката. Посетил УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, 1 поставена му била гипсова шина. Предвид инцидента ищецът претърпял стрес, напрежение, тревоги. Изпитвал безпокойство. Търпял силни болки, ръката му била обездвижена за 2 месеца, имал нужда помощ за извършване на елементарни ежедневни нужди.

Възстановяването му продължило 6 месеца и след това при промяна на времето и при натоварване изпитвал силни болки. Направени били и имуществено разходи в размер 103.68 лв. по фактури: от 05.08.2019 г., издадени от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов; от 20.09.2019 г., издадена от Софармаси 11 ЕООД и фискален бон за заплатена такса за СМУ. Тротоарът бил част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на исковете. Претендира законна лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал.

4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN B*********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Мястото на настъпване на инцидента била шахта на подземна инфраструктура. Касаело се за зона със сервитутни права и задължения, чиято поддръжка била задължение на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Виваком България ЕАД. Столична община не притежавала пасивна материалноправна легитимация. Липсвало причинно-следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищеца и съответно вредите, настъпили впоследствие. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от страна на ищеца за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не положил дължимата грижа да опази живота и здравето си.

Отказал болнично и оперативно лечение. С поведението си ищецът спомогнал за увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите. Твърди, че ищецът не се бил възстановил от предходни травма /гр. д. № 15538/2019 г. на СГС/, което спомогнало за загубата на равновесие и последващото падане. Ищецът не бил преценил обстановката и собствените си възможност. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди.

Имуществените разходи били недоказани. Нямало данни кой е закупил артикулите, както и, че същите са закупени в причинно-следствена връзка с твърдяното вредоносно събитие.

Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приложение на чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С определение от 01.10.2024 г. са конституирани по делото като трети лица-помагачи на ответника Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК 130277958 и Виваком България ЕАД, ЕИК 831642181.

Третото лице-помагач Виваком България ЕАД е взело становище, с което излага, че не е легитимирано да участва в спора и иска да бъде заличено. По същество оспорва иска.

Третото лице-помагач Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД е взело становище, с което излага, че не е легитимирано да участва в спора и иска да бъде заличено. По същество оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 2 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно участието на третите лица-помагачи:

Не са налице обстоятелства, налагащи заличаване от участие на третите-лица помагачи по делото. С отговора на исковата молба и уточнителна молба с вх. № от 20.12.2024 г. ищецът излага твърдения, че инцидентът е настъпил в непосредствена близост до шахти на третите лица-помагачи и се позовава на Наредба № 16 от 09.06.2004 г. и Наредба № 6 от 2019 г. Твърденията на ответната страна в случая са, че двете шахти в близост до мястото на инцидента са собственост на третите лица-помагачи, което обуславя процесуалната легитимация за участието им в процеса. Дали от посочените Наредби, предвиждащи сервитутни ивици за третите лица-помагачи, следва, че третите лица възстановяват тротоарните настилки само ако преди това са ги разрушили при изграждане, изместване или реконструиране на съответната мрежа и/или шахта, респ. как следва да се прилагат и тълкуват разпоредбите, предвиждащи отговорност за собствениците на съоръжения на тротоарната настилка, както и дали поставянето и експлоатацията на шахтите са довели до увреждане на тротоарната настилката, са все въпроси, които излизат извън предмета на настоящото производството, поради което искането за СТЕ е оставено без уважение. Подобни въпроси биха били предмет на бъдещи претенции между страните при евентуален благоприятен изход на спора за ищеца по делото. По настоящото производство не са предявени обратни искове и тези въпроси не следва да се обсъждат. Съгласно чл. 219 вр. с чл. 218 ГПК ответникът може да привлече трето лице, ако това трето лице има интерес решението да бъде постановено в полза на ответника. Не е необходимо този интерес да е налице при всяко едно развитие на спора или всяка възможна хипотеза на разрешаване на делото, а е достатъчно да е налице спрямо поне една възможна хипотеза на такъв изход. Ето защо интерес от встъпване/привличане ще има и, ако при една от възможните хипотези на разрешаване на спора е възможно в полза на подпомаганата страна да възникне право на иск спрямо третото лице. В подобна хипотеза интересът на третото лице съвпада с този на подпомаганата страна – то има интерес главният иск да се отхвърли, тъй като само това би предотвратило със сигурност възникването на право на обратен иск на подпомаганата страна срещу третото лице. Съществува ли поне една несъмнена хипотеза на изход, при която е налице интерес по чл. 218 ГПК, то това обосновава допустимостта на участието на подпомагаща страна в делото Правният интерес от привличането на трето лице-помагач следва да бъде обоснован с конкретни фактически твърдения от страната, която иска това привличане. В конкретния случай подобен интерес следва от изложените от ответника факти, преценени през призмата на фактическите твърдения, на които се основава предявения осъдителен иск. При евентуален отрицателен за ответника изход на спора и при наличие и на допълнителни факти /водещи до приложение на разпоредбите за сервитутните ивици/ би могло да се обоснове вземане на ответника спрямо третите лица-помагачи. Ето защо, ответникът има интерес да обвърже третите лица с установяването на част от фактите по настоящото дело, както и да предотврати евентуални техни възражение за лошо воден 3 процес.

По съществото на претенциите:

Правна квалификация на предявения иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД;

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на тротоарите в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Общината като собственик отговаря за управлението и поддържането на общинската собственост. На Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация, организирането и осигуряването на поддържането и чистотата тротоарните площи. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП.

Следователно именно Столична община отговаря за изправността на тротоарната настилка на десния тротоар на ул. „Г. С. Раковски“ с посока на движение от бул. „Васил 4

Левски“ към ул. „Д-р Петър Берон“. За да се ангажира обаче отговорността на ответника следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че безспорно установените по делото увреждания /счупване на долния край на лявата лъчева кост-закрито/, същият е претърпял поради попадане в необезопасена дупка на тротоарната настилка ул. „Г. С. Раковски“ с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „Д-р Петър Берон“ на около 1-2 метра преди кръстовището с ул. „Д-р Петър Берон“, образувана от липсващи плочки и паднал. Като в непосредствена близост до дупката имало два правоъгълни капака на шахта, разстоянието между дупката и шахтите било една плочка около 20 сантиметра /уточнителна молба с вх. № от 16.10.2024 г. – л. 59/. Относно механизма на настъпване на инцидента мястото следва мястото и времето на настъпването му да се установяват при условията на пълно и главно доказване. Още повече, че ответникът в отговора на исковата молба, а и третите лица-помагачи в становищата си, изрично оспорват механизма за настъпване на процесното събитие.