Решение № 15650 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15650 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110137102 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Предявен е от Ю. И. А. срещу Д иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл.

188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищеца със Заповед от 05.06.2025 г. на работодателя.

Ищецът Ю. И. А. твърди, че по силата на трудов договор от 08.11.2023 г. се намира в трудово правоотношение с ответното дружество, като считано от 26.11.2024 г. изпълнява длъжността „мениджър, ескалация на операциите“, съгласно сключено на 24.11.2024 г. допълнително споразумение. Поддържа, че на 05.06.2025 г. му била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Посочва, че заповедта била немотивирана, тъй като работодателят не бил описал ясно и конкретно кога, по какъв начин и в каква обстановка са извършени нарушенията. Твърди да е нарушена и установената в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ процедурата, да не е спазен срокът по чл. 194 ГПК, да не е извършена преценка по чл.

189, ал. 1 КТ. Отделно от това посочва, че лицето издало оспорената заповед не разполагало с работодателска власт. Оспорва да е извършил описаните в заповедта нарушения, което обозновава подробно. По така изложените доводи моли да бъде признато за незаконно и отменено наложеното му със заповедта дисциплинарно наказание.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д, с който оспорва предявените искове. Счита, че е спазен предвидения в КТ ред и срок за налагане на дисциплинарни наказания, за което излага подробни съображения.

Посочва, че издателят за заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 КТ, доколкото заема длъжност с ръководни функции и е изрично упълномощен от работодателя да налага дисциплинарни наказания. Поддържа ищецът да е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По така изложените доводи моли за отхвърляне на исковата претенция.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Характерът на търсената с предявения конститутивен иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ защита, а именно признаване, че процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено незаконосъобразно – в нарушение на материалния закон и при несъблюдаване на процедурните правила и съответно неговата отмяна, обосновават процесуалното задължение на ответника, в качеството му на работодател, при условията на пълно и главно доказване да установи възникването и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, проверката на законността на наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде осъществена в рамките на въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконосъобразност. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска по чл. 357, ал. 1 КТ съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на работодателя да налага дисциплинарни наказания или надлежното му упражняване /в този смисъл решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4то гр. отделение, касаещо иска по чл. 344 КТ, но приложимо и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/. В настоящия случай, с оглед конкретно наведени доводи на ищеца, законността на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата: преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да е поискано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е издадена от компетентен орган и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ относно индивидуализация на нарушението; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина; видът на наказанието да е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ; дисциплинарното наказание да е наложено при съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ.

С доклада по делото, обективиран в определение № 11000/19.03.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че: 1) страните се намират в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 08.11.2023 г., по което считано от 26.11.2024 г. ищецът изпълнява длъжността „мениджър, ескалация на операциите“, съгласно сключено на 24.11.2024 г. допълнително споразумение; 2) със заповед от 05.06.2025 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Посочените правнорелевантни факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Видно от съдържанието на приложената по делото заповед от 05.06.2025 г. /л. 68 в кориците на делото/, подписана от СП, в качеството му на пълномощник на законния представител на Д, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за следните деяния: 1/ на 09.12.2024 г. – вписване във фирмената система с 1 час закъснение; 2/ на 17.01.2025 г. – ползване на отпуск поради временна неработоспособност без уведомяване на прекия ръководител или друг колега (след предходна отмяна на планиран платен годишен отпуск за периода 17.01.2025 г. – 18.01.2025 г.); 3/ на 25.01.2025 г. – късно вписване във фирмените системи/служебния профил без предварително уведомяване на прекия ръководител или друг колега, 2 оправдано с неуточнен технически проблем; 4/ на 10.02.2025 г. – закъснение от 1 час при вписване във фирмените системи/служебния профил с посочена причина „успиване“; 5/ на 31.03.2025 г. и на 01.04.2025 г. – изричен отказ за изпълнение на трудови задължения, свързани с обработката на клиентски тикети. Описаните деяния са оценени в заповедта като виновно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1 КТ, вр. чл. 27, ал. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 187, т.

3 КТ, а именно: три броя закъснения, за които не е уведомен прекия ръководител, съобразно изискването на чл. 22, ал. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред, и неизпълнение на възложената работа. Заповедта е връчена лично на ищеца на 05.06.2025 г.

Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Наличието на работодателска и дисциплинарна власт на лицето, издало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, се установява от представеното и прието по делото като писмено доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписите № 12862 от 15.07.2024 г. /л. 21-23 в кориците на делото/, по силата на което ДЛ в качеството на управител и законнен представител на Д е упълномощила СП да подписва всякакви документи, свързани с трудовите и осигурителни правоотношения със служителите на дружеството, както и да извършва всякакви правни или фактически действия, свързани с трудовите правоотношения или с функциите на работодателя в изпълнение на трудовото или осигурителното право по реда на Кодекса на труда, Кодекса на социално осигуряване и техните поднормативни актове.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ установява задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя на трудовата дисциплина, като съществен елемент на дисциплинарната процедура. Непоискването на обяснения е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание – чл. 193, ал. 2 КТ.

Неизвършването на действието прави незаконно дисциплинарното наказание само на формално основание и тъкмо поради това законът повелява на съда да не разглежда спора по същество и го задължава да отмени дисциплинарното наказание, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.

Доколкото в КТ не са регламентирани правила за формално иницииране на дисциплинарната процедура, самото искане за даване на обяснения, което изхожда от субекта на дисциплинарна власт, насочва за започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, а именно тези, за които се иска предварително обясненията на работника/служителя. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт. То е въведено с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможността работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Обясненията дадени по друг повод, поради други обстоятелства и без да е известен работникът/служителят за дисциплинарната процедура, нямат правно значение. Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние.

Видно от представена като писмено доказателство по делото покана за даване на обяснения относно нарушения на трудовата дисциплина /л. 18-19 в кориците на делото/, връчена лично на ищеца Ю. И. А. на 27.05.2025 г., на последния е предоставена реална възможност да даде своята защитна позиция по вменените му 3 нарушения на трудовата дисциплина, дефинирани по начин, изключващ субективни интерпретаци, и при изложена в достатъчна степен фактология на действията, респ. бездействията.

На следващо място, разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Задължението за мотивиране е въведено от законодателя с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, съобразяването на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Но това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено.

Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).

В този смисъл и противно на възраженията на ищеца, процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в мотивите й се съдържа достатъчна индивидуализация на обективните белези на конкретните нарушения, в това число и времето на извършване, и то по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът.

Същевременно работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения.

Накрая, при преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не бе установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил твърдените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

За установяване на сочените в атакуваната заповед дисциплинарни простъпки, изразяващи се в закъснения, осъществени на 09.12.2024 г., 25.01.2025 г. и 10.02.2025 г., и в ползване на отпуск на 17.01.2025 г. поради временна неработоспособност без уведомяване на прекия ръководител или друг колега, ответникът е представил като писмени доказателства – график със смени /л. 26-29 в кориците на делото/, справка с „логове“ във фирмените системи /л. 24-25 в кориците на делото/ и справка за заявени отсъствия /л. 30 в кориците на делото/. Последните като изходящи от ответника частни документи, съдържащи изгодни за съставителя им факти, не могат сами по себе си да служат като доказателство за тези факти, доколкото не се ползват с обвързваща съда материална доказателства сила. Същите следва да бъдат доказани с други предвидени от процесуалния закон доказателствени средства, което обаче работодателят не е сторил. В допълнение, представения едностранно съставен от работодателя график не съдържа данни относно дата на неговото изготвяне, съответно за коя година/и се отнася съдържащата се в него организация на работното време, както и за кой служител. Последното възпрепятства възможността за преценка дали осъществените от ищеца достъпи до фирмените системи, т.н. „логове“, се намират в несъответствие с определения работен график, спазването на който е част от трудовите му задължения, съгласно чл. 3.1 от трудовия договор. Същевременно, в представената справка за заявени отсъствия нито се намира информация за вида на отсъствието, нито от същата може да се изведе дори индиция за допуснато от страна на ищеца на неизпълнение на вмененото му с чл. 6.2 от трудовия договор задължение за своевременно информиране 4 на работодателя относно невъзможността да изпълнява служебните си задължения поради заболяване.