Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 22 от 13.11.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Наказателно дело от общ характер 502/2022
Вид
Присъда № 22
Подписан
13.11.2023
В сила
28.11.2023
Състав
ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 22/13.11.2023 г. по НОХД № 502/2022 г. по описа на РС-Разлог

РП-Б., ТО-Р. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.И.П., с ЕГН*, за това че за периода от м.02.2022 г. до м.09.2022 г. включително, в г.Я., о.Б., след като е бил осъден с Решение №500029/2022 г., постановено по гр. д. №1049/2020 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 17.01.2022 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Ф.С.И. от г.Я., о.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 180.00 лева месечно, в общ размер на 1`440.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият С.И.П. е родена на *, в г.Я., о.Б., с адрес: г.Я., о.Б., у.„Д.“№1, български гражданин, разведен, с основно образование, неосъждан, безработен. С.И.П. и Е.А.П. били съпрузи и живеели в дома на П. в г.Я.. По време на брака им се родило дете - Ф.С.И., с ЕГН*, родена на *.

С Решение №500029/2022 г., постановено по гр. д. №1049/2020 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 17.01.2022 г., бракът между С.П. и Е.П. бил прекратен. Родителските права върху детето били предоставени на майката, а обвиняемият бил осъден да заплаща издръжка на Ф.С.И. от 180.00 лева месечно. Подсъдимият не изпълнил задължението за издръжка на детето си Ф.И. за периода от м.02.2022 г. до м.09.2022 г. включително - в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 8 такива, общо на 1`440.00 лева.

В съдебно заседание св. Е.А.П. представя и по делото са приети банкови извлечения от нейната банкова сметка, видно от които подсъдимият С.И.П. е изпълнил задължението си и е заплатил изцяло дължащата се издръжка на Ф.С.И.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници показанията на св. Е.А.П., банкови извлечения от нейната банкова сметка, Решение №500029/2022 г., постановено по гр. д. №1049/2020 г. по описа на Рг.РС, протоколи за разпити на свидетели, справка от БТ-Р., справка от ТД на НАП, справки от О.Я., справка от мобилни оператори, характеристична справка, справка за съдимост.

Настоящият състав напълно кредитира свидетелските показанията, като ги счита за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл.305, ал.3, изр.2 НПК/.

Безспорно установени по делото са: фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, както и размерът на дължимата издръжка през инкриминирания период от време по отношение на пострадалата, за което бяха получени сведения не само от разказа на св. Е.А.П., но и от приобщените писмени доказателства по делото. Изяснява се по несъмнен начин, че привлеченото към отговорност лице не е изпълнявало регулярно алиментните си задължения като едва след започване на проверка по настоящото наказателно производство, са обезпечени постъпления по банков път, касателно дължимата главница за издръжка. Съгласно представеното и прието като доказателство извлечение от банковата сметка майката Е.А.П. е видно, че цялата инкриминиран сума от 1`440.00 лева е внесена на 2 пъти, съответно на 28.11.2022 г. от 250.00 лева и на 03.05.2023 г. от 1`200.00 1 лева.

На основание чл.297 от ГПК, съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо на Решение №500029/2022 г., постановено по гр. д. №1049/2020 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 17.01.2022 г., поради което Съдът използва същото при изясняване на релевантната по делото фактология.

От правна страна:

При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че поведението на под. С.И.П. изпълва всички обективни и субективни признаци на престъпния състав по чл.183, ал.1 НК.

От обективна страна между страните по същество не се спори относно верността на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от подсъдимия противоправни деяния – изразяващи се в неплащане на издръжка за период от м.02.2022 г. до м.09.2022 г. включително, в г.Я., о.Б., след като е бил осъден с Решение №500029/2022 г., постановено по гр. д. №1049/2020 г. по описа на Рг.Р., влязло в сила на 17.01.2022 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Ф.С.И. от г.Я. Безспорно установено е по делото, че подсъдимия съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 180.00 лева месечно, общо на 1`440.00 лева, като до постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил изцяло задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалото лице.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че преди постановяване на присъдата, деецът е изпълнил изцяло задължението си и е заплатил по банков път инкриминираната сумата от 1`440.00 лева – представляваща 8-месечни вноски за издръжката на дъщеря му, за периода от м.02.2022 г. до м.09.2022 г.

Фактическата страна на изпълнително деяние на престъпния състав, ситуиран в разпоредбата на чл.183, ал.1 НК, се проявява във формата на бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер 2 или повече месечни вноски. Видно от приобщените по делото доказателства през инкриминирания период от време от м.02.2022 г. до м.09.2022 г. включително, подсъдимият С.И.П. не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на дъщеря си.

Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна точка на въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен самото неплащане на издръжката.

Налице е влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа свой низходящ като съгласно чл.68, б."а" от ЗЗД паричните задължения са носими т. е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Имайки предвид естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което се отнася, поради което не трябва да се изчаква нейното месечно изтичане.

От приетите по делото на етапа на съдебното следствие писмени доказателства – извлечение от банковата сметка на майката Е.А.П. се установява, че цялата инкриминиран сума от 1`440.00 лева е внесена на 2 пъти, съответно на 28.11.2022 г. от 250.00 лева и на 03.05.2023 г. от 1`200.00 лева. Видно от горното, подсъдимият С.И.П. е погасил главницата по всички инкриминирани месечни вноски за издръжка в пълен размер. По делото липсват фактически данни, че от неизпълнението на паричните задължения са настъпили други вредни последици за пострадалото лице.

В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на вината – пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал 2 извършването на деянието, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си Ф.С.И., съзнавал е неговия общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево отношение подсъдимият е искала извършването на деянието като пряко е целял противоправното си бездействие.

Относно наказанието:

Отчитайки обсъдения последващ, благоприятстващ подсъдимия юридически факт, съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите от закона предпоставки, обуславящи приложното поле на разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, а именно: „Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно“.

Визираният нормативен регламент представлява поощрителна разпоредба, целяща да стимулира длъжника към едно последващо правомерно поведение, което да доведе до своевременно плащане на дължимата издръжка. Условията за приложението на чл.183, ал.3 НК, са 4 и са дадени кумулативно, а именно: деецът следва да е изпълнил цялото си задължение /това обстоятелство е установено в проведеното на 13.11.2023 г. ОСЗ /; самото изпълнение следва да е извършено преди постановяване на присъдата от първа инстанция /в случая е налице, тъй като доказателствата за погасените парични задължения са приобщени на етапа на съдебното следствие пред първоинстанционния съд/, на трето място необходимо е да не са настъпили други вредни последици за пострадалия /по делото липсват данни пострадалата Ф.С.И. да е поставена в особено затруднено материално положение или неплащането на алиментното задължение да е накърнило нейния психичен и нравствен интегритет/ и на последно място – деецът да не се е възползвал от тази законово предвидена привилегия /подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление по чл.183 от НК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият С.И.П. следва да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпно деяние по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК, на същия не следва да се налага наказание.

По делото не са налични доказателства, обективиращи реализирани разноски, поради което съдебният състав не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …….....................................…………

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 22 гр. Разлог, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., и прокурора Л. В. Ц., разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Нак. дело от общ характер № 20221240200502 по описа за 2022 година

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.П., ЕГН*, роден на *, в г.Я., о.Б., с адрес: г.Я., о.Б., у.„Д.“№1, българин, българско гражданство, разведен, основно образование, неосъждан, безработен, за ВИНОВЕН в това, че за периода от м.2022 г. до м.2022 г. включително, в г.Я., о.Б., след като е осъден с решение №500029/2022 г., постановено по гр. д. №1049/2020 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 17.01.2022 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Ф.С.И. от г.Я., о.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 180.00 лева месечно, общо на 1`440.00 лева, която сума е издължил изцяло преди постановяването на настоящата присъда и не са настъпили други вредни последици, поради което и на основание чл.183, ал.1, във вр. с ал.3 от НК, НЕ ГО НАКАЗВА.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

1