Решение № 310 от 27.05.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 27.05.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН

МИЛЕВ

МЛ. СЪДИЯ: ПАВЕЛ ПАНОВ

При секретаря: Мариела Миланова и с участието на прокурор: Красимир

Кирилов, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 822 по описа на Софийски градски съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подс. М.Г.Г. чрез адв. В.К. срещу присъда от 07.11.2019 г., постановена по НОХД № 9192 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 7 състав.

С посочената присъда подс. М.Г.Г., с ЕГН: ********** е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец август 2011 г., в гр. София, противозаконно присвоил, като не е върнал на собственика В.Д.К. след поискване от страна на последния, чужда движима вещ – лек автомобил марка:

"Рено", модел:

"21", с ДК № *******на стойност 850.00 (осемстотин и петдесет) лева, собственост на В.Д.К., която владеел на основание писмен договор от 20.04.2011 г., сключен между М.Г.Г. и В.Д.К. – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, поради което, на основание чл. 206, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК Софийски районен съд, го е осъдил на "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил с изпитателен срок от 3 (три) години.

Със същата присъда е уважен предявения граждански иск на основание чл. 45 ЗЗД и подс.

М.Г.Г. е осъден, да заплати на В.Д.К. сумата от

850.00 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на гореописаното деяние по чл. 206, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието – 01.09.2011 г., както и да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в минималния размер от 50 лева върху уважения размер на гражданския иск.

Със същата присъда, подс. М.Г.Г. е осъден, да заплати разноските по делото в общ размер от 315.00 (триста и петнадесет) лева, от които 270.00 (двеста и седемдесет) лева по сметка на Софийски районен съд и 45.00 (четиридесет и пет) лева по сметка на СДВР както и такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.

В срок е подадена въззивна жалба от подс. М.Г.Г. чрез адв. В.К., като във въззивната жалба се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подс. Г.. Счита, че не е извършил деянието.

След изготвяне на мотивите към присъдата е подадена допълнителна въззивна жалба от подс. М.Г. чрез адв.

В.Г., като се развиват съображения, че е налице липса на съставомерност в поведението на подс. Г. и наличието на гражданско-правни отношения между страните. Развиват се доводи, че поведението на подс. Г. е несъставомерно, като се развиват и подробни съображения в допълнението към въззивната жалба.

В разпоредително заседание на 28.02.2020 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подс.

М.Г., редовно призован, се явява лично и с адв. К., който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и желае допускане на кратки обяснения от подсъдимия.

Представителят на

Софийска градска прокуратура, оспорва въззивната жалба, няма доказателствени искания. Не се противопоставя на искането да бъде изслушан подсъдимия.

Подсъдимият Г. при обясненията си разказва, че в нито един момент от делото на този етап, не е отричал договорът да е бил писан от него. Заявява също, че не е взимал автомобила, предмет на настоящото дело от К.. Споделя на следващо място, че е искал да заплати автомобила на К., но К. му е отговорил, че не се вълнува от парите и е отказал всякакви преговори. Заявява също, че свидетелите, които са били разпитани в по-късен етап, никога не ги е виждал, знаел ги само по имена.

Адвокат Г., моли да бъде оправдан подс. М.Г., като развива в пледоарията си съображения в тази насока. Счита, че това са едни гражданско-правни отношения и е налице един двустранен консенсуален договор, за продажба, купувачът не дължи връщане на вещта, а само заплащане. Развива доводи, че договорът е регулиран в разпоредбите на чл. 205 и чл. 206 ЗЗД.

Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.

Счита също, че наличието на гражданско-правни отношения по никакъв начин не може да изключи извършването на престъпление от общ характер, в случая на обсебване.

В дадената последна дума на подс. М.Г. – заявява, че желае да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното в протеста, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото, като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Отстранени са и допуснатите съществено процесуални нарушения, които са констатирани от предходното разглеждане на делото пред Софийски градски съд по ВНОХД № 892/2018 г.. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че подс. А.К.Е.на неустановена дата в началото на месец август през 2011 година, в гр. София, противозаконно е присвоил, като не е върнал на собственика В.Д.К. след поискване от страна на последния, чужда движима вещ – автомобил марк: "Рено", модел: "21", с ДК № *******, на стойност 850 /осемстотин и петдесет/ лева, собственост на В.Д.К., като владеел на основание писмен договор от 20.04.2011 г., сключен между М.Г.Г. и В.Д.К. – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Но предвид императивно вменените правомощия на въззивния съд, същият следи и за такива пороци, които са от категорията на съществените и допуснати от решаващия съд. Оплакванията са в посока, че се касае за гражданско-правни отношения и неправилната преценка на районния съд за доказателствата.

СГС се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд за пълна кредитируемост на събраните по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като прецени, че същите кореспондират по несъмнен начин със събраните и обсъдените гласни доказателствени средства и допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото.

Правилно СРС е кредитирал изцяло заключенията на назначените и изготвени съдебно – оценителна експертиза и заключението на графологическа експертиза, като е преценил, че същите са пълни, ясни, точни и относими към предмета на доказване. Същите са дадени от вещи лица в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в тяхната компетентност и обективност. Правилно е дадена вяра и на останалите доказателства, които са служили за постановяването на осъдителната присъда и подробно описани в мотивите към същата.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, и в основни линии споделя направеният в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.

Като цяло, за установяването на обективната фактическа обстановка районният съд е положил всички възможни и необходими в случая процесуални усилия. Разпитани са всички установени по делото лица, които пряко или косвено са възприели факти от обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. "Д" КЗПЧОС, като, съобразно разпоредбата на чл. 283 НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

За да е налице престъплението обсебване от обективна страна е необходимо да се докаже, че деецът противозаконно се е разпоредил с чуждото имущество в свой или чужд интерес. При обсебването е характерно, че движимата вещ, предмет на престъплението, е поверена на дееца и се намира в неговата фактическа власт на точно определено правно основание. Именно с акта на поверяването – правната сделка, се конкретизира какви точно действия лицето може да осъществява с вещта. Това правно основание ограничава правомерното упражняване на фактическата власт върху вещта от противозаконното разпореждане с предмета на посегателството. В конкретиката на настоящия случай, подс. М.Г. е получил фактическата власт върху автомобила по силата на "договор за покупко-продажба на лек автомобил" (л. 31 от ДП) от 20.04.2011 г., сключен между него и В.Д.К.. По същността си така сключената сделка разкрива характеристиките на договор за покупко-продажба на изплащане, съгласно разпоредбата на чл. 205 ЗЗД. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните свидетели и събраните доказателства е очевидно, че автомобилът е бил "продаден на изплащане". Независимо от заглавието на сключения договор, съдържанието на същия разкрива характеристиките на договор за покупко-продажба на изплащане.

При тази сделка собствеността се запазва до изплащането на последната вноска по договора. Но дори и да се приеме, че волята на договарящите е била да сключат именно договор за лизинг, то това не променя факта, че собствеността на процесния лек автомобил не е била прехвърлена на подс. М.Г., като нито в един момент подсъдимият не е придобил правото на собственост върху автомобила, тъй като не е изпълнил изискуемите от закона предпоставки, съгласно разпоредбите на ЗЗД. Отделно от това сделката не е сключена в изискуемата от закона форма, за да прехвърли правото на собственост върху л.а. марка: