Решение № 893 от 15.08.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. П., 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720102883 по **иса за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М.И.М.. срещу Областна дирекция на МВР-П., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1100 лева, представляваща дължимо д**ълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 23.05.2019 г. до 31.12.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главниц ата, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.05.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 140 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане / 26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е положен/ до датата на подаване на исковата молба.

Претендира и разноски за производството.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР, като за периода от 23.05.2019 г. до 31.12.2020 г. е изпълнявал длъжността „***” **** на сектор „**“ на Първо РУ ОД на МВР – П.. Твърди се, че същият е полагал труд на 8, 12 и 24-часови работни смени, съгласно утвърдени месечни графици за дежурство, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като с протоколи са били отчитани и часовете изработен нощен труд. Ищецът поддържа, че за процесния период е положил нощен труд в размер на 1220 часа труд през нощта от 22 часа до 6 часа, които преизчислени с нормативно установения коефицент се равняват 1 на 174 часа изработен извънреден труд, който следва да бъде д**ълнително заплатен от ответника. Сумата, която ищецът претендира е в размер на 1100 лева. Ищецът твърди, че посочената сума не му е заплатена от страна на ответника, поради което предявява понастоящем осъдителните си искове.

В съдебното заседание, проведено на 15.07.2022 г. по настоящото дело, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК исковете са изменени, като размерът на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо д**ълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 23.05.2019 г. до 31.12.2020 г., е намален от 1100 лева до сумата от 442,52 лева, а размерът на иска за обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд за периода, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е положен/ до датата на подаване на исковата молба до предявяване на иска е намален от 140 лева до сумата от 101,82 лева.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР-П. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. В писмения отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в ОД на МВР – П.. Твърди, че липсва материално правна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи, че Директорът на ОД на МВР – П. няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на д**ълнителни възнаграждения.

Намира, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим в настоящия случай. Твърди още, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд.

Моли да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Няма спор между страните и се установява от писмените доказателства (заповед № 313з-1333/16.06.2016 г. и заповед №313з-2468/21.12.2020 г., актове за встъпване в длъжност) се установява, че считано от 20.06.2016 г. ищецът М.И.М.. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността “***” в в група „***“ сектор „**“ към Първо РУ при ОД на МВР П., като впоследствие, считано от 29.12.2020 г. е преназначен на длъжността ****”.

По делото е изслушано и прието като неоспорено заключението на съдебноикономическа експертиза. От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. П. на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство.

Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 2

6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с д**ълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят протоколи.

Експертът дава информация, че за периода от 23.05.2019 г. до 31.12.202 0 г. ищецът е положил 872 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получават 123 часа дневен извънреден труд.

Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за процесния период възлизал на 1050,52 лева. Работодателят заплатил 608 лева- по 0.25 лева на час за положения нощен труд, при което не били платени 442,52 лева. От заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за периода от 01.07.2019 г. до 22.05.2022 г., е в размер на 101,82 лева.

Съдът кредира експертното заключение, тъй като е компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

Неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.

В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. П., тъй като същият е издал заповед и за назначаване на ищеца на горепосочените длъжности. Съдът намира, че ОДМВР - гр. П.

3 е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1 876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и д**ълнителни възнаграждения. Според предвидените в същия закон д**ълнителни възнаграждения е и д**ълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с д**ълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.

187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се **ределят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали следните нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.),Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020 г..

4

Чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Подобна разпоредба се съдържа и в Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. / чл.3, ал.2/. В Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020 г., е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.

По иска за периода от 23.05.2019 г. до 30.09.2020 г.:

В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) с е предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.

Важно е да се отбележи, че на 16.06.2016 г. ищецът е преназначен за държавен служител в МВР, което означава че към този момент е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тази норма предвижда към общия брой отработени часове за отчетния период да се прибавят преизчислените часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по-голям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез преизчисление на времето положен нощен труд) отработените часове през отчетния период. С други думи обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху възнаграждението на служителя.

Съдът намира, че трудовото възнаграждението (месечно възнаграждение и д**ълнителни възнаграждения) е основен елемент на служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд. Важно е да се отбележи, че е незаконосъобразно извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на служителя. Действително съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР работодателят има право да **ределя реда за отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до намаляване възнаграждението за труд. В този смисъл съдът не споделя тезата, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен (с коефициент 0,143), е израз на възложеното правомощие на министъра на вътрешните работи да **ределя реда и начина на изплащане на д**ълнителните възнаграждения. Това е така, тъй като по този начин ще се намали трудовото възнаграждение при положение, че е съществувала обсъжданата регламентация при възникване на служебното 5 правоотношение. Това мотивира съда да приеме, че липсата на подобна разпоредба следва да се третира като пр**уск (празнота) в правилата за преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите служебни правоотношения към момента на влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. За неуредените случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи.