Решение № 699 от 25.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. Стара Загора, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530104775 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от О. Г. от гр. Стара Загора против „БГО Софтуер“ ООД - гр. София, с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на предишната работа, и по чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение и вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ – за обезщетение, представляващо разликата в заплатите за времето, през което ищецът е работил при друг работодател на по-ниско платена работа /делото е прекратено по предявения иск по чл. 344 ал. 1, т. 4 от КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка/.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, на длъжността „Бизнес анализатор, ИТ” в периода от 01.11.2022г. до 02.10.2023г., на която дата е бил освободен - получил по куриер на домашния си адрес - *****, на който реално е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение при условията на „работа от разстояние“ по смисъла на чл.107з от КТ, Заповед № *****г. за уволнение от работодателя. Основанието, на което се прекратявало трудовото му правоотношение и което било посочено в тази заповед, било чл. 328 ал.

1, т. 5 от КТ - „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“. Тук следвало да се вметне, че преди това работодателят притискал ищеца сам да инициира прекратяване на трудовото правоотношение, като подаде молба за това по чл. 325 от КТ, което ищецът не сторил. Ищецът бил освободен незабавно – без спазване от страна на работодателя на дължимото предизвестие, за което бил обезщетен - било му заплатено обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Оспорва уволнението, извършено със Заповед № *****г., издадена от управителя на ответното дружество - Иван Стоянов Лекушев, като изцяло 1 незаконосъобразно, на няколко отделни самостоятелни основания:

На първо място, оспорва по основание извършеното уволнение - твърди, че посоченото в заповедта основание - чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ - „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“, не отговаря на обективната действителност. Не отговаряли на действителността и посочените в заповедта мотиви за уволнението на посоченото основание:

- Създаване на конфликти с колеги по работните задачи, липса на умения за работа в екип, нарушаване на етичната култура на компанията и липса на емоционална сдържаност;

- Неспособност да финализира поставените задачи в срок… Както и всевъзможни други множество бланкетни формулировки, които не счита за нужно да преповтаря, но които били категорично неверни и необективни, посочени в този значителен обем, единствено с цел да се „обоснове“ /да изглежда „по-истинско“/ основанието за уволнение по чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ - „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“.

Действителната причина, да бъде освободен ищецът, не била в нито един от аргументите, посочени в т.н. „мотиви“ в заповедта за уволнение. Тя се състояла в специалното /негативно/ отношение на един от преките началници на ищеца – мениджъра Н. С., към него, провокирано вероятно от отличните взаимотношения между служителите на прекия възложител на работата - компанията „Рош“, по чието възлагане работил ответникът, и самият ищец. Нещо, което дразнело С. и не можело да се каже, че е налице по отношение на самия него.

Така, в резултат на личностния конфликт, а не поради „мотивите“ и основанието, посочени в заповедта, ищецът бил освободен. Това основание и тези „мотиви“ били измислени от работодателя, едва след като ищецът отказал да подаде молба за напускане по чл. 325 от КТ и след неговия отказ, като един вид наказание, работодателят издал заповедта.

Оспорва изцяло, както основанието на издадената заповед за прекратяване на тр. правоотношение - чл. 328 ал.1, т.5 от КТ, така и мотивите, на които то почива.

Посочените в заповедта за уволнение мотиви не отговаряли на обективната истина, по следните съображения:

Ищецът никога не бил създавал конфликти с колеги в хода на работата.

Абсурдни били обвиненията за допускане на грешки, неразбиране на задачите, липса на ефективност, за липса на умения за работа в екип и т.н. На първо място - ако по отношение на него били верни тези толкова много изброени негативни качества, никой работодател не би го търпял цяла година и не би му заплащал твърде голямото по размер трудово възнаграждение от почти 6000 лева, а би се освободил от него още в срока за изпитване и не би си създал затруднения да обосновава и доказва причините за уволнението /което е задължително след изтичане срока за изпитване/.

На следващо място, конкретно по изпълнението на трудовите задължения на ищеца:

Ищецът в хода на изпълнението на трудовите си задължения, на практика работил по възлагане на чуждестранна компания – Roche/“Рош“ - вж. уебсайта им https://www.roche.com//, на която компания ответното дружество било подизпълнител.

Преди няколко години ответното дружество разработило софтуер за „Рош“, който софтуер се актуализирал непрекъснато под наблюдението на назначен представител от собственика на продукта – „Рош“. Задачата на ищеца била да участва в подобряването 2 на този съществуващ софтуер, както следва:

-чрез обратната връзка на потребители /клиенти/ на „Рош“. Самата „Рош“ събирала мнения и препоръки от потребителите /клиентите/ си и я е предавала на ответното дружество, съответно на ищеца, а това служело като база за работата на ищеца, а именно - събиране и усъвършенстване на бизнес изискванията за подобряване на функционалностите на софтуера и за дефиниране на някои нови функции;

- при поискване от страна на представители на „Рош“, ищецът изпълнявал някои оперативни задачи в рамките на софтуера на „Рош“. За ВGO по този проект били назначени още един технически бизнес анализатор и няколко софтуерни програмисти. Имало назначен и ръководител на проекта от страна на „Рош“ /отговорен за проекта и за човешките ресурси, като валидиране на молби за отпуск за лица, работещи по проекта/. Ищецът, в хода на работата си и за изпълнението на същата /както и за нейното качество/, на практика контактувал изключително със служители на възложителя на задачите – „Рош“, на които отчитал резултатите, а не толкова със служители на работодателя си – „БГО Софтуер“ ООД, поради естеството на самата работа. Тези служители на Рош били: н.к. - отговорник на проекта на Roche /“Рош“/, с адрес на електронна поща - *****; В.С. /шефът на н.к./, с когото понякога бил общувал ищецът, с адрес на електронна поща *****; Д.Щ. - отговорник за друг проект на „Рош“, с когото ищецът работил редовно, тъй като двата проекта били взаимно свързани, с адрес на електронна поща - *****; Т.Л. - служител от страна на Roche /Рош/, с когото ежедневно работил ищецът, с адрес на електронна поща - *****. От никое от тези лица, или който и да било друг служител на прекия възложител на работата - компанията „Рош“, не били постъпвали оплаквания от работата на ищеца.

Тъкмо напротив, всички те винаги заявявали задоволството си от работата на ищеца, за което същият разполагал с писмени доказателства. Затова и всички, посочени в заповедта за уволнение на ищеца, като „мотиви“ - неизпълнение на поставените задачи, пропуски, липса на ефективност и всевъзможни други, се явявали изцяло неоснователни и неверни - посочени в заповедта, единствено за да обосноват целеното от работодателя основание, на което да бъде освободен ищецът - чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ — „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“, което обстоятелството, от своя страна, обосновало незаконосъобразността на уволнението, която незаконосъобразност обосновавала правния интерес на ищеца от предявяването на настоящата искова молба за отмяна на уволнението и за възстановяването му на заеманата преди уволнението работа.

Междувременно, след уволнението му и в резултат на същото, ищецът останал без работа в продължение на 1 месец - от 03.10.2023г. до 03.11.2023г., през който период бил регистриран като безработен в бюрото по труда, но работа не му била предложена. За времето, през което ищецът останал без работа, поради незаконното му уволнение, му се следвало, на основание чл. 225 ал. 1 от КТ, обезщетение, дължимо от работодателя, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В случая, този период бил един месец - от 03.10.2023г. до 03.11.2023г., съответно обезщетението следвало да бъде в размер на едно брутно трудово възнаграждение, като база за определяне на размера на обезщетението било брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ. Тоест базата за определяне размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ би следвало да е последното получено 3 от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение – това за месец септември 2023г., което било 5989 лева. На 03.11.2023г. ищецът сключил трудов договор с друг работодател – „Консентрикс сървисиз България“ ЕООД, но на значително по-ниско трудово възнаграждение от това, което получавал при „БГО Софтуер“ ООД - 3500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 2 от КТ, в случаите в които служителят бил незаконно уволнен и в 6-месечния срок, за който му се дължи обезщетение от работодателя за оставането без работа, работникът или служителят е работил на понископлатена работа, той имал право на разликата в заплатите. На базата на тази законова разпоредба, ищецът имал право да получи от бившия си работодател разликата в заплатата, която е получавал при него, и тази която получава при новия си работодател - сумата от 2489 лева месечно /5989 лева - 3500 лева/, която сума, умножена по 5 месеца /остатъкът от срока на обезщетението/, била равна на 12445 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, извършено със Заповед № *****г., издадена от управителя Иван Лекушев на ответното дружество „БГО Софтуер“ ООД, и да отмени като незаконно извършеното със същата заповед уволнение на ищеца; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „Бизнес анализатор, ИТ” при работодателя „БГО Софтуер“ ООД; да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 5989 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 03.10.2023г. до 03.11.2023г. - времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното му уволнение със Заповед № *****г.; да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12445 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 2 от КТ, представляващо разликата в заплащането, което ищецът е получавал при работодателя преди уволнението, и заплащането, което ищецът получава на по-ниско платена работа при друг работодател, за период от пет месеца - от 04.11.2023г. до 04.04.2024г., в рамките на 6-месечния срок, за който се дължи обезщетение от работодателя за оставането без работа, ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба до окончателното им заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове. Неоснователно ищецът твърдял, че липсвали основания за издаване на заповедта, тъй като се справял много добре с възложените му задачи.

Ищецът бил назначен на 01.11.2022г. с трудов договор на длъжност „Бизнес анализатор, IT“ при ответника с 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. През срока за изпитване ищецът не бил работил по определен проект, поради което нямало възможност да демонстрира своите знания и умения. След изтичане на изпитателния срок ищецът започнал работа по проект на френската компания „Рош“, наречен „Remix“, заедно с екип от още 8 служители на ответното дружество. Пряк ръководител на ищеца в ответното дружество се явявал Н. С.