Решение № 4155 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4155 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100511251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЕТ „Агро Индустриал - Б.П.“ срещу решение от 21.07.2025 г., поправено с решение от 15.08.2025 г., по гр.д. №1011/2020 г. на Софийския районен съд, 148 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ХипоКредит“ АД осъдителни искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата на сумата от 1750,00 евро до пълния претендиран размер от 3150,00 евро, представляваща наем за периода от мес.06.2018 г. до мес.09.2018 г. за следния обект: магазин с обща застроена площ от 134,20 кв.м., при съседи: изток-клуб на пенсионера, север – зелена площ до ул. „Юри Гагарин“, запад – магазин, юг – зелена площ до бул. „Цариградско шосе“, заедно с припадащите се 4,49% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото – държавна земя, заснето като пл.

№99 от кв.63 по плана на гр. София, който обект представлява част от „Търговски комплекс – блок 14“, район „Изгрев“, и за разликата над сумата от 229,46 евро до пълния предявен размер от 370,00 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 25.09.2018 г. – 09.01.2020 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че в процесния договор за наем е посочено, че срокът му е до 31.05.2018 г., но на ръка лично е дописал, че срокът му е за неопределено време. Поддържа, че в договора се съдържа клауза за автоматичното му подновяване, поради което и договорът е със срок до 31.05.2019 г., както и че наемателят не е бил възпрепятстван да ползва имота. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените осъдителни искове за неплатената наемна цена и лихва за забава. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „ХипоЛинк“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва 1 жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният осъдителен иск за разходи във връзка с ползването на имота /такса „битови отпадъци“ за 2017 г./, и от ответника в частта, в която предявените осъдителни искове за неплатен наем и лихва за забава са уважени до посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

За основателността на предявения иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена в тежест на ищеца да установи, че страните са били обвързани от договор за наем на недвижим имот.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на претендираната наемна цена.

По делото не се спори и е установено от представения договор, че страните са в соченото облигационно наемно отношение за процесния недвижим имот до 31.05.2018 г.

Спорът в настоящето въззивно производство е съсредоточен върху обстоятелството относно срока на договора - дали същият е сключен за неопределено време, евентуално – дали след изтичане на срока – 31.05.2018 г., същият се е трансформирал в такъв за неопределен срок.

В представения по делото договор за наем на недвижими имоти – чл.5, е предвидено, че договорът е сключен за определен срок – до 31.05.2018 г. Върху този текст е направено зачертаване и ръкописно е написано „за неопределен срок /безсрочен/“, под който текст има подпис за наемателя, неоспорен. Не е спорно, напротив – дори има твърдения, вкл. и във въззивната жалба, че посоченото задраскване и ръкописно дописване е добавено и подписано от ищеца. В случаите, когато е подправен или привнесен стоящ пред подписа текст, документът е неистински – неавтентичен. Поради това правилно СРС не е взел предвид направеното задраскване и дописване при формиране на изводите си и правилно е приел, че процесният договор за наем е със срок до 31.05.2018 г.

Ирелевантно е дали е налице изрично открито производство по чл.193 ГПК. В разпоредбите на чл.193 ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК, като целта на това производство е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на 2 неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Пропускането на срока по чл.193 ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина.

В случая ответникът е оспорил представения договор за наем в посочената по-горе част в преклузивния срок по чл.193 ал.1 ГПК и ищецът, както вече бе посочено по-горе, не оспорва, че го е подправил, т.е. документът е неистински – неавтентичен, в посочената му част.

Ето защо и настоящият въззивен състав намира, че страните са били обвързани от договора за наем върху процесния недвижим имот със срок до 31.05.2018 г.

Разпоредбата на чл.236 ал.1 ЗЗД предвижда, че договорът се счита продължен за неопределен срок, само ако след изтичането на срока ползването продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, т.е. продължаването не настъпва от самия факт на оставане, а при кумулативно наличие на: знание на наемодателя и липса на противопоставяне. Нормата на чл.236 ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да дерогират действието и чрез изрична уговорка /чл.9 ЗЗД/.

Според чл.5 от процесния договор, същият се подновява автоматично при същите условия за следващ срок от 1 г. в случай, че никоя от страните не уведоми другата страна за противното не по-късно от 6 мес. преди изтичане на срока по договора. По делото обаче липсват доказателства след изтичане на срока по договора – 31.05.2018 г., ответникът да е продължил да ползва наетия имот със знанието на наемодателя.

Освен това, дори и да се приеме, че е налице хипотезата на чл.236 ал.1 ЗЗД и след 31.05.2018 г. процесният договор за наем се е трансформирал в такъв за неопределен срок, то страна по него – наемодател, би бил новият собственик на имота „Цито Къмпани“ ЕООД, който е придобил имота, считано от 24.10.2017 г., който евентуално е знаел и не се е противопоставил на ползването на имота от страна на ответника, респ. същият би бил активно легитимиран да претендира наемната цена за мес.06, 07, 08 и 09.2018 г.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20142586 от 21.07.2025 г., поправено с решение №20143426 от 15.08.2025 г., постановено по гр.д. №1011/2020 г. на Софийския районен съд, 148 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЕТ „Агро – Индустриал – Б.П., ЕИК 030003205, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Вишнева“ №12, ет.2, ап.10, да заплати на „ХипоЛинк “ ЕАД, ЕИК 131241783, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, офис 9, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 102,26 евро, представляваща разноски във въззивното 3 производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4