Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2751 от 12.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15431/2022
Вид
Решение № 2751
Подписан
12.06.2023
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.35, ал.1, т.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.6, ал.1, т.47 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М. при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-М.

Административно наказателно дело № 20221110215431 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. Л. Д. чрез адв. Г. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №НП135/14.11.2022г. на Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от чл.40, ал.2 ЗАНН, тъй като, няма доказателства и не ставало ясно, дали Д. е поканен да се яви за съставяне на акта, с посочване на дата и час, както и на място. В НП, въпреки че са депозирани писмени възражения в акта, те не били обсъдени от наказващия орган, както повелявала разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Намира, че при издаване на НП липсва задължително съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискващо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, както и доказателствата, които ги потвърждават, включително и дата и място на извършване. В конкретното НП освен, че няма индивидуализирано нарушение, не била посочена датата на неговото извършване. Намира също, че тъй като не са изложени мотиви, обосноваващи размера на санкцията липсва и реквизита по чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Г. поддържа жалбата, а с депозира писмена молба се поддържа, че НП е незаконосъобразно, поради което следва 1 да бъде отменено. Претендират разноски като адвокатско възнаграждение, в размер на 900 лева.

Наказващият орган, чрез юрк. И. оспорват жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Депозирана е писмена защита, в където се поддържа, че АУАН и НП са издадени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а от събраните доказателства категорично се установило извършеното нарушение от жалбоподателя, за което е наказан. Наказанието било съобразено с всички обстоятелства по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на М. Л. Д. е наложена глоба в размер на 1600 лв., за това, че при извършена проверка на 23.06.2022г. в Дирекция „Публичен регистър“ при КПКОНПИ на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица да декларират имущество и интереси, е установено, че лицето като директор на Югозападно държавно предприятие ДП Благоевград и задължено лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, не е подал в законоустановения срок - до 15-ти май на текущата година декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за предходната 2021г. или до 16.05.2022г., тъй като 15.05 не е присъствен ден, а такава декларация не е подадена към момент на съставяне на АУАН и издаване на НП - нарушение на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.

НП е издадено въз основа на АУАН №ПР-199/27.06.2022г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, изпратени от Югозападно държавно предприятие ДП- Благоевград писма по пощата с вх.№66858/10.03.2023г. и на имейл адрес на СРС от 19.04.2023г., представени в съдебно заседание от наказващия орган писмени доказателства, ведно с изпратени от КПКОНПИ с писмо вх.№147339/26.05.2023г. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите Д. Й. Л. - актосъставител и М. М. Т. присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при извършена проверка в публичния регистър на КПКОНПИ установили, че жалбоподателят като задължено лице по закон – директор на Югозападно държавно предприятие ДП - Благоевград не е подал в срок до 15.05 на текущата година декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от закона.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

2

Съдът приема жалбата за процесуално допустима, тъй като не са представени доказателства за датата на връчване на НП на наказаното лице, както и предвид на датата на издаване на НП, същата е депозирана в 14-дневения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, се установи, че е съставен от оправомощено длъжностно лице със заповед №РД06-418/16.06.2022г. на Председателя на КПКОНПИ и има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. Актът е съставен при спазване на процесуалните изисквания по чл.40, ал.2 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Нарушителят е канен да се яви в КПКОНПИ по телефона, видно от съставения констативен протокол от 27.06.2022г. АУАН е изпратен на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване и е получил АУАН, което не се отрича от него в жалбата. При това положение, не е ограничено правото му на защита - за депозиране на писмени възражения срещу акта по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Такива Д. е депозирал, макар да не са приложени по АНП, както твърди в жалбата си.

НП е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания за задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5 и т.7.

Направено е подробно и разбираемо описание на нарушението, както на обстоятелствата на неговото извършване, с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Няма никаква неяснота и противоречие конкретно при посочване на датата на деянието, тъй като тя е посочена точно, както и може да се изведе от съдържанието, с посочване на крайния момент за подаване на декларацията.

В НП е мотивирано от наказващия орган, както липсата на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН за маловажност, така и са изложени мотиви по чл.27, ал.2 от ЗАНН за обосноваване на завишения размер на глобата, друг е въпроса, дали жалбоподателят е съгласен с тези мотиви.

Констатациите в акта и НП, че жалбоподателят е задължено лице по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ се установиха от разпитаните свидетели, потвърдени от приобщените писмени доказателства - част от АНП и изпратени от КПКОНПИ с писмо, поради което показанията на свидетелите, са кредитирани за верни и незаинтересовани.

Съгласно чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон са членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и директорите на държавните горски и ловни стопанства. Д., според писмото от Югозападно държавно предприятие ДП Благоевград /ЮЗДП ДП – Благоевград/ е именно такова лице по договор за управление на ТП „Държавно ловно стопанство Искър“. Видно от публикуваните декларации по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, които са публични, в това число от изпратените от 3

КПКОНПИ писмени доказателства, се установява, че писмо от 17.12.2020г. директорът н а ЮЗДП ДП - Благоевград е уведомил КПКОНПИ, че М. Л. Д. е назначен на длъжността „директор“ на ТП „ДГС Искър“ с договор за управление №ДУ-0012/02.12.2020г. Същият договор е вписан и като документ за назначаване в Регистъра на лицата, заемащи висши публични длъжности. Д. е подал ежегодна декларация за имущество и интереси за 2020г. именно като директор на ТП „ДЛС Искър“ на 17.05.2021г.

Така, категорично се опровергаха констатациите в акта и НП, че жалбоподателят е задължено лице като директор на ЮЗДП ДП - Благоевград за времето от м.01.2021г. до м.12.2021г., тъй като, той не е заемал такава длъжност, а за сочения период директор е бил Д. И. Д., а Д. е подписал договор за управление на ТП „ДЛС Искър“ №ДУ-00-12/02.12.2020г., със срок от 5 години, каквато длъжност - директор на ТП „ДЛС Искър“ заема и в момента.

Съвпадение на наименованието на длъжностите в ЮЗДП ДП - Благоевград и ТП „ДЛС Искър“, не означава, че става въпрос за една и съща длъжност - директор на ЮЗДП ДП - Благоевград и директор на ТП „ДЛС Искър“. Казаното означава, че не се доказа жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, за което е наказан, тъй като за периода 01.01. до 31.12.2021г. не е заемал длъжността „директор“ на ЮЗДП ДП - Благоевград, а е бил директор на ТП „ДЛС Искър“, поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание. Недопустимо е едва в съдебното производство и въз основа на допълнително събрани доказателства да се предявяват съставомерни елементи от административното нарушение, защото според чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът може да измени НП, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Този случай е именно такъв - в съдебната фаза са установени съществени изменения в обстоятелствата на нарушението, касаещи длъжността на жалбоподателя, от където се правят и изводите, че е задължено лице да подава ежегодна декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 900 лева по договор, като се осъди по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - КПКОНПИ да ги запрати на Д..

В хода на устните прения юрк. И. не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, каквото възражение липсва и в писмените бележки от нея като представител на наказващия орган, депозирани по делото. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК се прилага субсидиарно, с оглед на разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК и предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за 4 адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Това означава, че служебно съдът не може да намалява размера на разноските, без искане в такава насока от отсрещната срана.

При положение, че наказващият орган чрез юрк. И., не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по правилата на чл.80 от ГПК, тази страна няма право да иска и изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №НП-135/14.11.2022г. на Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА учреждението и организацията, чийто орган е издал НП КПКОНПИ да заплати на жалбоподателя М. Л. Д. с ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер на 900 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5