Решение № 1944 от 06.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1944 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - ВА.ова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - ВА.ова Административно наказателно дело № 20235330204430 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 324/ 23.05.2023 г. на Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. Х. М. на основание чл. 178д ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се ангажира становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Д. Х. М. не притежавал право да паркира на места, определени за хора с трайни увреждания.

На 10.02.2023 г. жалбоподателят М. се прибрал в жилището, в което живеел в град Пловдив, бул. „България“ № 94 , като паркирал собствения си 1 лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** на едно от местата за паркиране, разчертано с маркировка на бул. „България“ пред № 96 . Мястото, на което жалбоподателят М. паркирал автомобила си, било единственото такова определено за паркиране от хора с трайни увреждания. Същото освен, че било обозначено с пътен знак „Д21“, върху асфалтовата настилка на конкретното място бил изпълнен в бял цвят международният символ за достъпност, представляващ човек, стоящ в инвалиден стол.

На същия ден, по получен сигнал за неправомерно паркиран автомобил на място определено за хора с трайни вреждания, свид. Т. – полицай към сектор „Общинска полиция“ извършил проверка. Така свидетелят установил, в отсъствие на жалбоподателя, паркирания върху място за хора с трайни увреждания автомобил с рег. № **. Свид. Т. установил, че процесният автомобил няма поставена карта по образец удостоверяваща това право. Ето защо за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП на основание чл. 186, ал. 3 вр. чл. 178д ЗДвП съставил фиш № ********** на собственика на автомобила.

В законоустановения срок било подадено от жалбоподателя М. възражение срещу фиша, с което оспорил законосъобрзаността му, сочейки доуснати процесуални пороци при съставянето и връчването на същия и помолил за неговата отмяна.

Така, въз основа на фиша бил съставен АУАН № 004217/27.02.2023 г. на собственика на процесния автомобил – а именно жалбоподателя М. за извършеното с притежавания от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** на 10.02.2023 г. нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. АУАН бил съставен от свид. Т. в присъствието на свидетел и на самия жалбоподател, който подписал същия, отбелязвайки в графата възражения/ обяснения, че описаното в акта не отговаря на истината, като обяснил на актосъставителя, че не бил управлявал той автомобила, без обаче да посочи конкретно лице.

Допълнителни възражения не постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което за нарушението на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП на М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на основание чл. 178д ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Т.. От тях се установяват датата и мястото на извършената проверка, както и нейният повод – подаден сигнал за автомобил, неправомерно паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания. На следващо място от свидетелските показания на Т. се изяснява, че е съставен фиш в отсъствие на жалбоподателя, а впоследствие и АУАН, при съставянето на който жалбоподателят възразил да е управлявал той автомобила, без обаче да посочи конкретно лице като водач на същия .

2

Установява се от паказанията на Т., че при извършване на проверката на процесния автомобил е констатирана липсата на документ, който да удостоверява, че МПС може да бъде паркирано на места, определени за хора с трайни увреждания. Такъв документ не бил представен и впослествие.

Показанията на свидетеля са източник на доказателствена информация и за положената пътна маркировка и за обстоятелството дали е поставени пътен знак, обозначаващ мястото като такова на което да паркират хора с трайни увреждания. Показанията на свид. Т. се ценят от настоящия съдебен състав като подробни, последователни, добросъвестно дадени и вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка и при изпълнение на служебните си задължения. Показанията му намират подкрепа и в приетата като писмено доказателство план-схема за процесния пътен участък, поради което те се явяват и проверени по делото. По тези съображения съдът дава доверие в цялост на показанията на свид. Т., поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Не такова е становището на съда по отношение на показанията на свид.

М. – разпитана по искане на жалбоподателя. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не могат да се третират като доказателствен източник, годен да обори фактическите констатации на администрацията и съда по следните съображения:

На първо място, показанията на свид. М. не се открояват с необходимата категоричност за това кога се е случило описаното от нея паркиране на автомобила на въпросното място от сина на жалбоподателя М., поради което е и невъзможно да се свърже описаното от нея по категоричен начин с настоящия случай.

Отделно от това, както вече беше отбелязано, в производството по издаване на НП, а и пред съда не е твърдяно и не са представени доказателства МПС да е било паркирано на това място, защото е обслужвало човек с трайно увреждане. Липсва спор, а и не са представени доказателства процесното МПС да е специално приспособено и да се управлява от човек с трайни увреждания. Верността на така установените релевантни факти и обстоятелства, включително паркирането на автомобила на въпросното място, не са оспорени конкретно в направените от собственика на автомобила възражения – по издаване на фиша и след това при съставяне на АУАН .

Същият едниствено при съставяне на АУАН устно е заявил, че друг е управлявал автомобила, съответно го е паркирал на процесното място на конкретната дата, без да посочи конкретен човек, а именно неговият син.

Жалбоподателят с подадените от него възражения не е твърдял друга фактическа обстановка, нито е представил доказателства, които да опровергават установената. В този смисъл съвсем правилно в случая е процедирано по реда разписан в чл. 186, ал. 3 ЗДвП /в редакцията действаща към момента на извършване на процесното административно нарушение/ 3 като е издаден фиш за неправилно паркираното МПС в отсъствие на нарушителя, в който случай фишът по закон е предвидено, да се издава на собственика на МПС и първият екземпляр от фиша да му се изпрати, а към МПС да се закрепи уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, МПС, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. В съответствие с чл. 186, ал. 2 ЗДвП на собственика на процесното МПС, тъй като е оспорил с възражението, че е извършил нарушението описано във фиша и наложената с него глоба, е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено НП. Правилно фиша, АУАН и НП са издадени на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС, с което е извършено нарушението, изразяващо се в неправилно паркиране, при установяване на което не е присъствал извършителя.

Все в тази връзка и предвид показанията на свид. М. на които се позовава процесуалния представител на жалбоподателя, изрично в чл. 188, ал.

1 ЗДвП е регламентирано, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. След като в нито едно от депозираните възражения от М. срещу фиша и срещу АУАН той не оспорва, че е собственик на процесния автомобил и не е посочил лицето, на което го е бил предоставил и което го е паркирало неправилно в нарушение на забраната в ЗДвП, правилно и законосъобразно с АУАН и НП е ангажирана неговата отговорност за нарушението. Видно е, че жалбоподателят не се е възползвал и от възможността с декларация по чл. 188 ЗДвП изрично да посочи лицето, на което е предоставил управлението на автомобила си. Ето защо, при анализа на показанията на свид. М. и преценката на тяхната достоверност, съдът няма как да не отчете тази специална законова норма на ЗДвП, определяща лицето, чиято отговорност се ангажира за нарушението и съобразно нея и доказателства по делото да прецени, че НП е законосъобразно издадено. От доказателствата приети по делото е видно, че за първи път едва в производството пред настоящия въззивен съдебен състав по обжалване на НП собственика на МПС е посочил лицето, което е управлявало автомобила и то чрез ангажирането на свидетелски показания на свид. М.. Житейски нелогично е същите да бъдат посочени от страна на жалбоподателя едва в настоящия процесуален етап, доколкото М., ако се приемат за достоверни показанията на свидетелката, е бил наясно, още към момента на обжалване на фиша, че е имало и свидетел – очевидец, който е въприел факти, различни от установените от страна на администрацията. Това, наред с бездействието на М. своевременно и по надлежния ред да уведоми компетентните органи за това, че друго конкретно лице е управлявало и паркирало автомобила на посоченото място и време, води до единствения възможен извод, че 4 показанията на М. са изцяло недостоверни, противоречащи на кредитираните от съда доказателствени източници и явно обслужващи защитната версия на жалбоподателя. Ето защо същите не могат да бъдат кредитирани и да залегнат в изводите от фактическа страна на съда. В този смисъл изцяло несподелими са възраженията на жалбоподателя за недоказаност на авторството на вмененото административно нарушение.

От писмо на Директор на ОП „ОКТ“ – Община Пловдив, приложените към същото план – схема и снимков материал на паркомясто за хора с увреждания, се установява, че в град Пловдив, на бул. „България“ пред № 96 има обособено място за паркиране от хора с трайни увреждания, което е графически обозначено на план-схемата. Изяснява се и че е изпълнена хоризонтална маркировка за разчертаване на паркоместата, като мястото, което е предвидено за хора с трайни увреждания, е обозначено със символа „инвалид“ в бял цвят върху асфалтовата настилка. Изяснява се още, че на посоченото място има и поставен пътен знак Д21.

От Заповед № 220А- 1979/ 30.08.2022 г. и Заповед № 220А- 2001/ 30.08.2022 г. – и двете на Кмет на Община Пловдив, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална, темпорална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Противно на възраженията нажалбоподателя, п ри съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 ЗАНН и е издадено от материално, темпорално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.