Решение № 271 от 21.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Благоевград, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101056 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., представлявана от Адвокатско дружество К. и Ж., с Булстат 181029523, чрез адв. П. Ж. Ж., против „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище в гр. София, п.к. 1784, и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от г-н Н. П. П., в качеството му на управител.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 1105130, сключен на 06.07.2024 г. между Р. К.

С., с ЕГН ********** - като заемател, и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290 - като заемодател.

Твърди се в исковата молба, че на 06.07.2024 г. ищцата Р. С. е сключила с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 1105130, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 2 900 лева (две хиляди и деветстотин лева), която сума ищцата се задължила да върне на 12 месечни вноски до 07.07.2025 г., ведно с възнаградителни лихви при посочен в Договора годишен процент на разходите („ГПР“) в размер на 62,86% и годишен лихвен процент („ГПЛ“) в размер на 50%.

Сочи се, че в чл. 6 от Договора е установено задължение за ищцата да обезпечи вземането на ответното дружество съобразно изложените в цитираната разпоредба изисквания, като въпросните изисквания задължават ищцата да предостави поне едно обезпечение измежду поръчител/и и банкова гаранция в полза на ответното дружество.

По отношение на поръчителството се посочва, че са налице кумулативни условия за минимален размер на осигурителния доход на поръчителите (два или три пъти размера на минималната работна заплата - в зависимост от броя на поръчителите), липса на други сключени договори за поръчителство, да нямат непогасени задължения към кредитни институции, да представят служебна бележка от работодател и др. Уговорено е, че задължението за предоставяне на обезпечението следва да бъде изпълнено в рамките на 2 дни от сключването на Договора.

Сочи се, че в чл. 18 от Договора е заложено, че в случай, че ищцата не предостави изисканите обезпечения, които да отговарят на съответните договорни условия, последната дължи на ответното дружество неустойка в размер на 3 616,61 лева (три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и една стотинки), а съгласно алинея 5 на същата разпоредба предвижда възможност за разсрочено плащане на неустойката.

Твърди се, че ищцата е усвоила заемната сума в размер на 2 900 лева (две хиляди и деветстотин лева), като към настоящия момент ищцата е извършила три плащания по 1

Договора в полза на ответното дружество в общ размер на 1 765,28 лева (хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), както следва: 590,10 лева, платени чрез банков превод на 19.08.2024 г.; 535,18 лева, платени чрез банков превод на 17.11.2024 г. и 631 лева, платени чрез „Изипей“ АД на 28.02.2025 г.

Не се оспорва, че ищцата е в облигационно отношение с ответното дружество по силата на сключен помежду им договор за паричен заем.

Сочи се, че на ищцата е посочен годишен процент на разходите в размер на 62,86%, без да е предоставена информация какви компоненти включва. В същото време се сочи, че от предоставения от ответното дружество на ищцата погасителен план се установява, че общо дължимата сума по Договора като сбор от главница, лихва и неустойка по чл. 18 от Договора е в размер на 7 516,20 лева.

Навежда се, че при тълкуване на разпоредбата от Договора, с която се установява неустойка в полза на ответното дружество, става ясно, че заплащането й обуславя получаването на заемната сума и не преследва същинските за една неустойка цели.

Изискването за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство се сочи, че съдържа множество ограничения, които правят изпълнението на задължението практически невъзможно.

Излага се, че още при представянето на погасителния план към Договора общият размер на неустойката е включен и разсрочен съобразно схемата на погасителните плащания, както и от липсата на уговорка, според която заемополучателят се освобождава от задължението за плащане на неустойка при последващо предоставяне на обезпечение съгласно условията на Договора.

На следващо място се сочи, че предвиденият размер на неустойката възлиза на 3 672,51 лева, което се равнява на 126,64 % от заетата сума и надхвърля повече от три пъти и половина възнаградителните лихви по Договора, които са в размер на 999,49 лева. Навежда се, че предвидената неустойка не изпълнява присъщите й функции, тъй като обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата същност да гарантира изпълнението на главното задължение.

Ето защо се посочва, че заложената неустойка всъщност не цели обезпечаване на изпълнението на задълженията на ищцата по Договора, а представлява едно скрито, очаквано и известно за ответното дружество възнаграждение, което оскъпява предоставения заем, поради което размерът на неустойката е следвало да бъде включен към общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съответно в годишния процент на разходите, противно на изложеното в чл. 18, ал. 3 от Договора. Твърди се, че невключването на тази сума в годишния процент на разходите цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителните и значително завишени разходи по заема.

Навежда се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не е посочен годишния процент на разходите, от което следва, че приложение намира и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, което според ищеца води до недействителност на Договора.

В допълнение се посочва, че също е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва се, че към процесния период - 06.07.2024 г., годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на Министерски съвет и е в размер на основния лихвен процент на БНБ - 3,63 процентни пункта, плюс 10 процентни пункта, което възлиза на 13,63% или годишният процент на разходите не може да е по-висок от 68,15%. Посочва се, че при включване на задължението за неустойка в годишния процент на разходите размерът на последния надхвърля този праг значително.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

С разпореждане рег. № 2401/01.07.2025 г., съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Съобщението до ответника е връчено чрез ССЕВ на 07.07.2025 година.

В указания от съда едномесечен срок на 08.08.2025 г. ответното дружество е депозирало 2 писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като се иска същия да бъде отхвърлен.

Направено е искане за присъждане в полза на ответното дружество на сторените от него съдебно-деловодни разноски по делото.

Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Сочи се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто се твърди, че е настоящия случай.

Сочи се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а същата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР е неоснователно.

Сочи се, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 1105130 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ се сочи, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Посочва се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 62,86%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Навежда се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, се сочи, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, според ответника става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Сочи се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай се сочи, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Сочи се, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Излага се, че в погасителния план ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора ответникът посочва, че става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, като индивидуално са уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

По отношение на оспорената неустойка се сочи, че същата е действителна, тъй като е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Навежда се, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, 3 задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, се твърди, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Посочва се, че друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая се твърди, че ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.