Решение № 20320 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20320 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20231110162602 по описа за 2023 година

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от ......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление град ....., срещу В. Б. Т., ЕГН **********, с адрес град ....., представлявана по делото от особен представител адв. Г. К..

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 27.04.2023г., въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 22217/2023г. по описа на СРС, 34-ти състав, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 16843 от 13.06.2023г. С тази заповед е разпоредено длъжникът В. Б. Т. да заплати на заявителя сумата от 170,99 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г., сумата от 23,31 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 03.04.2023г., сумата от 32,68 лева главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 6,04 лева мораторна лихва за периода 16.05.2020г. до 03.04.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.04.2023г. до изплащането, както и сумите от 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В хода на заповедното производство, при опит за връчване на заповедта на адреса на длъжника, същият не е бил открит. След извършена проверка и събрани данни от управителя на етажната собственост, връчителят е установил, че лицето не пребивава на адреса, поради което на 24.08.2023г. е било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради редовното връчване по този ред и липсата на подадено възражение, със свое Разпореждане № 127758 от 16.10.2023г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Ищецът е получил съобщението на 19.10.2023г. и е предявил настоящия иск на 15.11.2023г., спазвайки законоустановения срок.

В исковата молба ищецът поддържа твърденията си, че ответницата е собственик на 1 топлоснабден недвижим имот, находящ се в град ......., таванско помещение, с абонатен № ....... и инсталация № ...... В това си качество тя се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ответницата е потребявала топлинна енергия и е ползвала услугата дялово разпределение, но не е заплатила дължимите суми. Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи процесните суми, ведно със законната лихва и сторените разноски в двете производства.

Ответницата, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. В отговора на исковата молба и в хода на производството са релевирани няколко възражения. Първоначалното възражение, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, е оттеглено в открито съдебно заседание от 17.04.2025г., след като е установено, че ответницата е неомъжена. Поддържат се възражения за изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията, станали изискуеми преди 27.04.2020г. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца да претендира цената за услугата дялово разпределение, тъй като тя се извършва от третото лице ....... Оспорва се основателността на претенцията за топлинна енергия, тъй като в имота, бидейки таванско помещение, липсват отоплителни тела и реално не е потребявана енергия за отопление.

Оспорва се и да е доказана връзката между процесния абонатен номер и имота на ответницата. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца.

Третото лице помагач ......, ЕИК ......., поддържа исковете на ищеца. Потвърждава, че дяловото разпределение е извършвано съгласно нормативите и че начислената на абонат № ....... енергия е изцяло за сградна инсталация.

Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства, включително приложеното частно гражданско дело № 22217/2023г. на СРС, както и заключенията на назначените съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССчЕ) експертизи, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По същество се разглеждат главен иск с правно основание чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С Определение № 10054 от 28.02.2025г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. В тежест на ищеца е да докаже възникналото облигационно отношение, надлежното изпълнение на задълженията си по него, а именно доставянето на топлинна енергия до абонатната станция на сградата, коректното разпределение от фирмата за дялово разпределение, както и размера и изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е да докаже факта на плащане, както и всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.

2

Като безспорно и установено от събраните по делото доказателства се приема, че производството по чл. 422 от ГПК е образувано въз основа на заявление, подадено от ищеца на 27.04.2023г., по което е образувано ч.гр. дело № 22217/2023г. на СРС и е издадена процесната Заповед за изпълнение № 16843 от 13.06.2023г. Установено е, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът е предявил установителния си иск в законоустановения едномесечен срок.

От представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.02.2016г. безспорно се установява, че ответницата В. Б. Т. е собственик на процесния имот, описан като „ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в гр. ......, придобит чрез публична продан от длъжника .....

От приетите по делото Молба Образец МЗ и Акт за разпределение на кубатурата, както и от Приложение към протокол от 05.08.2002г. към договора с ......, се установява, че процесният абонатен № ....... е открит именно за таванското помещение на адреса, като е посочен и неговият отопляем обем от 35 кубически метра.

От приетите по делото индивидуални изравнителни сметки, изготвени от ......, се установява пълна идентичност между абонатен № ......., инсталация ....., адрес ....... и титуляр "В. Б. Т.". С това съдът намира възражението на ответника за липса на връзка между абонатния номер и имота за изцяло необосновано.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Д. В., което съдът възприема като компетентно и безпристрастно, се установява, че в счетоводната система на ищеца за процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2022г. за абонат № ....... няма регистрирани плащания. Вещото лице е установило, че общият размер на дължимата главница за топлинна енергия, след всички корекции и изравнения, възлиза точно на претендираните 170,99 лева. Установено е също, че общата главница за такса дялово разпределение е 32,68 лева. Експертизата потвърждава и изчисленията на мораторната лихва, съответно 23,31 лева за топлинната енергия и 6,04 лева за дяловото разпределение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Т. Й.

К., което съдът също кредитира изцяло, се установява по безспорен начин, че в процесния имот липсват монтирани отоплителни тела. Вещото лице обаче изрично заявява, че потребената от имота топлинна енергия е изцяло и единствено за „сградна инсталация“, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота (35 м.куб.). Експертизата потвърждава, че дяловото разпределение, извършено от ......, е в съответствие с методиката по Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. и че общият топломер в абонатната станция е преминал необходимия метрологичен контрол.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По възражението за липса на доставена услуга (липса на отоплителни тела): Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици в сграда етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, са клиенти на топлинна енергия. Нормативната уредба предвижда, че топлинната енергия, отдадена от сградната 3 инсталация, се разпределя между всички собственици пропорционално на отопляемия им обем, независимо дали ползват отоплителни тела в имотите си. От заключението на СТЕ се доказа, че цялата претендирана сума от 170,99 лева е формирана именно от енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена на база отопляемия обем на имота. Ето защо, това задължение се дължи по силата на закона. Искът в този размер е основателен и доказан.

По възражението за материалноправната легитимация за дялово разпределение: Това възражение също е неоснователно. От приетите по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия, които са публично известни и имат силата на договор между страните, се установява, че клиентът има пряко договорно задължение да заплати тази такса на ........

Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от Общите условия, Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата "дялово разпределение". Поради това ищецът е материалноправно легитимиран да събира тази такса. ССчЕ потвърди размера на задължението от 32,68 лева и липсата на плащане. Искът е основателен и доказан.

По възражението за погасителна давност: Съдът намира това възражение за неоснователно.

Заявлението е подадено на 27.04.2023г. Тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД би погасил вземания, станали изискуеми преди 27.04.2020г. От заключението на ССчЕ се установява, че вземанията за топлинна енергия, начислявана на прогнозни месечни вноски, стават изискуеми в своята цялост с издаването на годишната изравнителна сметка.

Първата изравнителна сметка (за периода 2019-2020г.) е станала изискуема на 15.09.2020г.

Първата фактура за дялово разпределение (за 03.2020г.) е станала изискуема на 16.05.2020г.

И двете дати са след 27.04.2020г. Поради това всички претендирани главници са извън обхвата на тригодишната погасителна давност.

По исковете за мораторна лихва в размер на 23,31 лева и 6,04 лева: Тези искове се явяват акцесорни спрямо главните вземания. Тъй като главните искове са изцяло основателни, изискуеми и не са платени, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Размерите и периодите са потвърдени като коректно изчислени от заключението на ССчЕ. Исковете за лихви също са основателни и доказани.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.

33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).

Съгласно задължителната съдебна практика (например Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС), месечните сметки, които ищецът издава, са само прогнозни (авансови) вноски. Те не представляват окончателното задължение за плащане.

4

Изискуемостта на цялото задължение за съответния отоплителен сезон настъпва едва с издаването на годишната изравнителна сметка (Общата фактура), която установява действително потребената енергия.

С оглед пълното съвпадане на претендираното в заповедното производство и установеното в настоящото исково производство, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски както в заповедното, така и в настоящото исково производство. Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК и е доказал разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 22217/2023г. в размер на 25,00 лева платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 75,00 лева. В настоящото исково производство са доказани разноски в размер на 75,00 лева държавна такса, 700,00 лева депозити за двете вещи лица, 480,00 лева депозит за възнаграждение на особен представител и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение или общо 1355,00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно.