Решение № 52 от 16.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ловеч, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500055 по описа за 2026 година

С решение № 1823/27.11.2025 г., по гр.д. № 4191/2025 г. на РС-Плевен, съдът е отхвърлил предявения от К. Г. Т. против Окръжен съд Плевен, Районен съд Никопол и Районен съд Елена иск по чл. 2б ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 7 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 510/2024 г. на РС - Никопол, преобразувано в гр.д. № 173/2025 г. на РС - Елена. Със същото решение съдът е осъдил К. Г. Т. да заплати на Окръжен съд Плевен възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от К. Г. Т., в която са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствнеите правила и необоснованост. Оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствнеите правила се поддържат по съображения за отказано от районния съд уважаване на направено от ищеца доказателствено искане за събиране на доказателства чрез разпит на поискани свидетели, с оглед на което е поискано разпитът им във въззивната инстанция.

Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и за присъждане на претендираното обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмени отговор на възивната жалба, подаден от Окръжен съд Плевен, както и становище на прокурор от РП Плевен, в които се поддържат съображения за правилност на съдебното решение и за неоснователност на предявения иск, като е изведено искане за потвърждаване на атакуваня съдебен акт.

Въззивникът К. Г. Т. не взема участие в съдебно заседание – лично или 1 чрез процесуален представител по пълномощие.

От ответниците също не се изпраща процесуални представители в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч Т. П. дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на съдебното решение и предлага същото да бъде потвърдено.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивната инстанция следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 510/2024 г. на Районен съд Никопол е образувано на 02.09.2024 г. по искова молба от К. Г. Т. против М.А.М., като с протоколно определение от 03.09.2024 г. съдът е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на РС Елена.

С определение № 1455/15.10.0225 г.,по в ч.г.д. № 664/2024 г. на ОС Плевен състав на същия съд отменил определение от 03.09.2024 г., по гр.д. № 510/2024 г. на Районен съд Никопол и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствнеите действия.

С протоколно определение от 03.04.2025 г. по гр.д. № 510/2024 г. на Районен съд Никопол по направено от ответника възражение за местна неподсъдност на иска съдът е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на РС Елена, пред който съд е образувано гр.д. № 173/2025 г.

С определение № 170/28.04.2025 г. определеният съдия-докладчик (съдия И.В.) се е отвела от разглеждане на делото, след което делото е разпределено на съдия П.П.. С разпореждане № 401/02.05.2025 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност, а с разпореждане № 402/02.05.2025 г. са оставени без движение искова молба и молба от ищеца по чл. 207 от ГПК. Разпорежданията са връчени на адресата на 03.05.2025 г. С определение № 256/29.05.2025 г. съдът оставил без уважение искането на ищеца, направено с исковата молба, за освобождаване задължението за внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 173/2025 г., а с определение № 257/29.05.2025 г. съдът оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по същото дело. Двете определения са връчени на ищеца 30.05.2025 г.

С разпореждане № 565/16.06.2025 г. исковата молба е оставена повторно без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност.

Поради неотстраняване на констатираната нередовност, с определение № 323/30.06.2025 г. съдът върнал исковата молба на К. Г. Т. и прекратил производството по гр.д. № 173/2025 г. по описа на Районен съд Елена.

Определението е връчено на К. Г. Т. 01.07.2025 г. чрез ЕПЕП, като същото не е 2 обжалвано.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният от К. Г. Т. против Окръжен съд Плевен, Районен съд Никопол и Районен съд Елена иск по чл. 2б ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 7 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за които се поддържа, че са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 510/2024 г. на РС - Никопол, преобразувано в гр.д. № 173/2025 г. на РС – Елена, е неоснователен.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало по гр.д. № 510/2024 г. на Районен съд Никопол, продължило Окръжен съд Плевен и приключило в Районен съд Елена, с оглед на което същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.

Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.

В случая продължителността на гражданското съдопроизводство от започването му на 02.09.2024 г. (с образуване на гр.д. № 510/2024 г. на РС Никопол) до 30.06.2025 г., в който ден е постановено връщане на исковата молба (с определение по гр.д. № 173/2025 г. на РС – Елена), се свежда до почти десет месеца. Движението му между районния съд и окръжния, респ. изпращането му от единия районен съд на другия, е по повод повдигнати от страните процесуални въпроси (обжалване с частна жалба на прекратително определение, респ. изпращане делото по направен отвод за подсъдност).

Несъмнено, в този срок не е имало същинска правораздавателна дейност, доколкото съдът не е разрешил спора по същество, като прекратяването на производството е резултат от процесуалното бездействие на ищеца. В този смисъл производството по делото от започването до прекратяването му се характеризира с разумна продължителност.

С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на 3 причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда.

Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на Окръжен съд Плевен, Районен съд Никопол и Районен съд Елена) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1823/27.11.2025 г., по гр.д. № 4191/2025 г. на РС-Плевен.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4