Решение № 1 от 05.01.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20211600500289 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Т С ЕАД гр. София срещу решение на РС Монтана от 02.07.2021г. , постановено по гр. дело № 1578/2020г. по описа му , с което в производство по чл. 422 от ГПК са отхвърлени като неоснователни предявените срещу Д. П. З. , конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като правоприемник на първоначалните ответници Й Д Д и П С Д искове за установяване съществуването на вземания , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 863/2014г. по описа на РС София.

С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението с доводи, че не са обсъдени всички събрани в процеса доказателства и при постановяването му е нарушен материалния закон , като от събраните доказателства се установява качеството на ответницата на собственик на недвижимия имот , съответно потребител на топлинна енергия. Иска се отмяна на решението и уважаване предявените установителни искове , ведно със законните последици .

Въззиваемата Д. П. З. чрез пълномощниците си адвокати П.К. и Д.Г с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото е прието нововъзникнало писмено доказателство- удостоверение от 10.06.2021г. , издадено от РС Монтана по ч.гр.д. № 1378/2021г. за отказ от наследство, своевременно оспорено от жалбоподателя .

Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен 1 акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна по делото , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД / във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и чл. 415,ал. 1 от ГПК.

Допустимостта на производството , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 863/2014г. по описа на РС София , по което в полза на ищеца е издадена на 24.01.2014г. на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжници Й Д Д и П С Д за сумата 6587.44 лева незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода април 2011г. – април 2013г. , за сумата 622.61 лева мораторна лихва за периода 30.05.2011г.- 20.12.2013г. , ведно със законната лихва върху главницата от 09.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 500.50 лева разноски по заповедното производство. След подадени в срок възражения от длъжниците, в указания от съда едномесечен срок заявителят Т С ЕАД е подал на 14.04.2014г. пред РС София искова молба , с която е поискал установяване съществуването на вземанията му срещу ответниците по заповедта за изпълнение, ведно със законните последици.

По възражение за местна подсъдност на спора, направено от ответниците, РС София с определение от 14.10.2019г. по гр.д. 19798/2014г. е прекратил производството и изпратил делото за разглеждане на местно компетентния РС Монтана .

След постановяване на прекратителното определение е установено, че ответникът П С Д е починал на ххххг. , като е оставил законни наследници съпруга Й Д Д ответник по делото , и дъщеря Д. П. З., последната конституирана на основание чл. 227 от ГПК като ответник с определение на РС София от 12.11.2019г. . С частна жалба от 09.12.2019г. новоконституираната страна Д.З. е заявила, че не е страна по делото , тъй като не е получавала искова молба , но поради неотстранени нередовности частната жалба не е разглеждана , като разпореждането за връщането й не е обжалвано, при връчено съобщение на 01.06.2020г. на Д.З. .

Преди провеждане на първо съдебно заседание по делото в производството пред РС Монтана е установено, че ответницата Й Д е починала на 09.01.2021г., като единствен законен наследник е дъщеря й Д.З. , конституирана вече като ответник по делото .

С молба от 05.04.2021г. Д.З., чрез пълномощник адвокат П.К. е направила възражение за местна подсъдност с оглед адреса й в гр. С оставена без разглеждане от съда като недопустима .

На 01.06.2021г. , в проведеното единствено съдебно заседание по делото , ответницата Д.З. е изразила становище по същество на спора – за погасени по давност срещу нея искове , възражение , че не е потребител на ТЕ, че не е налице солидарност на 2 задължението , като е поискала прекратяване на производството по отношение вземането срещу Петър Дюлгерски, поради отказ от наследството му , вписан 19.02.2020г. . В това съдебно заседание са приети заключенията по назначени съдебни икономическа и техническа експертизи и делото е прието за решаване .

Във въззивното производство е прието удостоверение № 164/10.06.2021г. на РС Монтана , установяващо вписан на 08.06.2021г. отказ на Д.З. от наследството , останало след смъртта на Й а Д Д , починала на 09.01.2021г. . , като жалбоподателят е оспорил извършения отказ като нищожен поради предхождащи го конклудентни действия, с които наследството е прието.

Относно допустимостта на производството срещу Д.З., конституирана на основание чл. 227 от ГПК като ответник на мястото на починалите в хода на първоинстанционното производство ответниците П Д починал на 1ххх. и Й Д , починала наххх. , съдът приема следното :

По делото е безспорно, че Д.З. е единствен законен наследник на родителите си П и Й Д и. След конституирането й като страна по спора с определение на СРС от 12.11.2019г. на мястото на починалия П Д Д.З. е извършвала процесуални действия – подала е частна жалба на 09.12.2019г. срещу определението за прекратяване на делото пред СРС, упълномощила е адвокати да осъществяват защитата й по делото , чрез които на 05.04.2021г. е направила е възражение за местна неподсъдност на спора пред МРС с оглед адреса й в гр.

С , като на 01.06.2021г. е депозирано и писмено становище по съществото на спора с конкретни възражения , в което изрично е отбелязано, че е наследник по закон на първоначалните ответници с приложени договор за правна помощ и списък на разноски .

Така извършените от Д.З. процесуални действия по делото манифестират недвусмислена воля за приемане на наследството , останало от родителите й при условията на чл. 49,ал. 2 от Закона за наследството , поради което и вписания на 19.02.2020г. отказ от наследството на П Д и вписаният на 08.06.2021г. отказ от наследството на Й Д а са нищожни поради невъзможен предмет - предхождащи ги конклудентни действия за приемане наследствата .

Отказите от наследство са извършени единствено с цел да избегне плащането на задълженията , предмет на установяване по делото , без да е направено изрично възражение, че не е правоприемник на първоначалните ответници . Като нищожни отказите на Д.З. от наследството , останало от родители й , не са произвели правни последици , поради което и Д.З. правилно е конституирана като ответник по делото на основание чл. 227 от ГПК като единствен законен наследник на първоначалните ответници .

С постановеното на 02.07.2021г. решение РС Монтана е приел, че по делото не е установено наследодателите на ответницата да са били в облигационни отношения с ищеца с предмет предоставяне на топлинна енергия поради липса на заявление-декларация от тях , адресирано до ищеца за откриване на партида и абонаментен номер, каквото е изискуемо според действащите Общи условия . Прието е, че дори и да е било налице облигационно правоотношение, то от заключението на техническата експертиза правилно разпределената на абоната за процесния период топлинна енергия не може да бъде определена в цялост, 3 поради частична липса на данни, като за сезон 2012/2013 г. в СЕС при определяне на ТЕ за БГВ са използвани неверни входни данни, за сезони 2010/2011 г. и 2012/2013 г. за абоната е определена ТЕ за БГВ служебно, по неясен критерий, вместо служебно по брой лица в имота през съответните сезони и др., методиката към Наредбата за топлоснабдяване не е спазена по отношение на разпределението на ТЕ за БГВ за сезони 2010/2011 г. и 2012/2013 г. . В процеса не е установено по безспорен начин потреблението на топлинна енергия в посочения размер, за процесния имот и период, поради което и исковите претенции са отхвърлени като неоснователни .

Така постановеното решение е валидно и допустимо .

Разгледано по същество решението на МРС е и правилно .

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

Поддържа се от жалбоподателя, че основният мотив на съда да отхвърли предявените искове е липса на облигационна връзка между Т С ЕАД и Д.З. и конкретно качеството й на собственик на процесния имот –ап. хх,ет.хххвх.хх,блок ххв ж.к. Л гр.хххх , като в жалбата са изложени съображения, че именно Д.З. е собственик на този имот. От постановеното решение е видно, че съдът не е обсъждал наличието на договорни правоотношения между Д.З. и Т я С ЕАД , а такива между ищеца и първоначалните ответници П и Й Д , като изцяло се е съобразил с фактите, така както са очертани с исковата молба . От приложения към исковата молба нотариален акт от ххххг. е видно, че П и Й Д са прехвърлили на дъщеря си Д.З. правото на собственост върху имота, като са си запазили вещното право на ползване докато са живи . За исковия период април 2011г. – април 2013г. П и Й Д са имали качеството на вещни ползватели на имота, а Д.З. е била носител на голата собственост върху същия , поради което и доводите в жалбата за облигационна връзка с Д.З. като собственик на имота са неотносими към спора. В исковата молба са наведени твърдения , че исковите суми се претендират за плащане от Й и П Д като ползватели на процесния имот, в което качество са потребители на ТЕ за битови нужди, поради което и предмет на установяване по делото е наличието на облигационното правоотношение по продажба на ТЕ между ищеца и първоначалните ответници по спора . Отговорността на Д.З. като законен наследник на починалите в хода на делото първоначални ответници предполага установяване на съществуващи задължения на наследодателите й . Напълно неотносими към спора са и доводите за приложимост между страните на одобрени през 2016г. Общи условия за продажба на ТЕ на потребители за битови нужди в гр. С предвид въведения с исковата молба процесен период 2011-2013г. , за който са претендираните за плащане задължения .

Конкретни съображения относно наличието на облигационна връзка между ищеца и първоначалните ответници по спора , наличието на изискуеми към тези ответници 4 задължения за реално доставена и потребена ТЕ за процесния имот и период, съответно неправилност на обжалваното решение , в което са обсъдени именно твърдените в исковата молба от страна на ищеца фактически обстоятелства, основание на предявените искове , във въззивната жалба не са изложени . Съгласно чл. 269 от ГПК при проверка правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен единствено до посоченото в жалбата .

Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно , поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата се следва заплащане на направените от нея по водене на делото разноски , присъждането на които е изрично поискано с приложен списък на разноски . От приложения договор за правна помощ и съдействие , сключен с двама адвокати , се установява договорено и платено адвокатско възнаграждение в общ размер 1400 лева. Съгласно чл. 78,ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК дължими са разноските за един адвокат , поради което и на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева . Минималният размер адвокатско възнаграждение , определен по реда на чл. 7,ал.2,т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 690.50 лева , поради което и възражението на жалбоподателя за прекомерност на същото е неоснователно.