Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Б., 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № **221810200444 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-2200409/31.08.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лв. на „Ц.**“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят „Ц.**“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Оспорва констатациите на контролните органи и твърди, че с посоченото лице имали сключен граждански договор за периода от 15.07.2022 г. до 22.07.2022 г. Не били произтекли вредни последици за лицето С. П., и от 23.07.2022 г. същата била назначена на трудов договор, регистриран в НАП и връчен й съобразно изисканията на КТ. Относно размера на наложената имуществена санкция сочи, че не били взети предвид от административно-наказващия орган тежестта на нарушението и това, че деянието се характеризира с изключително ниска степен на обществена опасност. Моли съда да отмени 1 наказателното постановление, алтернативно да го измени и да наложи санкция в минималет размер 1500,00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-Б., редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2022 г. свидетелите Ж. П. и Б. Т. - инспектори в ДИТ Софийска област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект – Бистгро „К.“, находящ се в гр. Б., бул. „Б.“ № **. Свидетелите установили на обекта да работи лицето С. Д. П. с ЕГН **********, която изпълнявала длъжността „барман“. В декларация, която контролните органи й предоставили, П. декларирала писмено, че от 02.07.2022 г. работи по трудов договор във фирма „Ц.**“ ЕООД на длъжност „барман“ със съответно трудово възнаграждение от 710,00 лева и работно време от 12,00 до 20,00 часа. В хода на извършване на проверката, от „Ц.**“ ЕООД , бил представен граждански договор, сключен на 05.07.2022 г. между „Ц.**“ ЕООД и С. Д.

П.. Затова контролните органи приели, че работодателят „Ц.**“ ЕООД на 05.07.2022 г. не е сключил трудов договор в писмена форма с работника С. П. преди постъпването й на работа. По този повод на 22.07.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Същият бил връчен на надлежно упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражение. На 01.08.2022 г. в ДИТ Софийска област постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. Възражението не било уважено и на 31.08.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление № 23-2200409, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на „Ц.**“ ЕООД административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр.

2 чл. 1, ал. 2 от КТ.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели Ж. П. и Б. Т., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили С. П. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. П. и Т. не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, която е декларирала, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 22.07.2022 г.; Протокол за извършена проверка изх. № ПР2224156/22.07.2022 г.; известие за доставяне; Декларация, съдържаща сведение по чл. 402 от КТ, попълнена и подписана на 19.07.2022 г. от С. Д. П.; Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 19.07.2022 г.;

Граждански договор от 05.07.2022 г., Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 19.07.2022 г.; Възражение срещу АУАН от 01.08.2022 г..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Установи се по делото, че към момента на проверката С. Д.

П. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, а именно изпълнявала е длъжността „барман“ в Бистро „К.“ в гр. Ботегвград, бул. „Б.“ № **, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов 3 договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл. 62, ал. 1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ц.**“ ЕООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ наказание "имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1или 2 от КТ.

Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и каквито и да било мотиви досежно размера на наложената санкция. И като отчете, че нарушението е първо за въззивното дружество, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт счете, че така наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран 4 е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. При събраните по делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето С. П. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Ц.**“ ЕООД и работника, след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" София, която е юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран, Съдът

5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200409/31.08.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на „Ц.**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., жк "В.Л.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с управител Ц.Д.Р., ЕГН **********, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, като намалява размера на наказанието на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Ц.**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., жк "В.Л.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 6