Решение № 957 от 30.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330202973 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П. Н. Л., ЕГН ********** против Електронен фиш Серия К № 4937373, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнително депозирани от процесуалния представител молби, жалбоподателят Л. оспорва ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител – адв. П., който поддържа направените с жалбата искания.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Отговорността на жалбоподателя Л. е ангажирана за това, че на 29.05.2021г. в 17:05ч. в Пловдив, Калояново, с. Черноземен, км.30+600, посока от гр. Пловдив към гр.Карлово, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, управлявал МПС л. а. „Тойота Корола 1.6 И“ с рег. № *** със скорост от 66 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 16 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ TFR1-M № 511. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят Л..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – снимков материал към ЕФ, Серия К, № 4937373 от 15.06.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол от проверка № 1-3321/01.03.2021г., Протокол за използване на АТСС, справка от база данни КАТ за прекратяване на регистрацията-без ГО и собственици на превозното средство, справка за нарушител/водач, снимка на служебния автомобил, писмо изх.№ 1100-138/1/17.06.2022г. от Община Калояново, писмо изх.№ 1100-598/27.06.2022г. от ОПУ – Пловдив, писмо по рег.№ 10300011546/09.06.2022г. на РУ – Хисаря при ОДМВР-Пловдив, ведно със справка за нарушител/водач, писмо по рег.№ 103000-4501/28.02.2023г. на РУ – Хисаря при ОДМВР-Пловдив, писмо по рег.№ 273000-1845/10.04.2023г. на РУ – Хисаря при ОДМВР-Пловдив, писмо по рег.№ 103000-7974/07.04.2023г. на РУ-Хисаря при ОДМВР-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 29.05.2021г. в 17:05ч. по републикански път II-64 на км.30+600, посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, жалбоподателят Л. е управлявал л. а. „Тойота Корола 1.6 И“ с рег. № *** със скорост от 66 км/ч.

Прието е в ЕФ, че на посочения пътен участък разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 50 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят е наказан за нарушение, квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП за това, че при движението си на описаното в ЕФ място 2 Пловдив, Калояново, с. Черноземен, км.30+600, посока от гр. Пловдив към гр.

Карлово, при избиране на скоростта си на движение е превишил разрешената скорост, чиято стойност е била сигнализирана с пътен знак В26. От приетото като писмено доказателство по делото писмо с изх. № 11-00-598/27.06.2022г. от стопанина на пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, се установява, че процесният пътен участък представлява път ІІ-64 от републиканската пътна мрежа, като км.30+600 се намира след табелата /Д12/ за край на населеното място с. Черноземен, която табела е километрично разположена на км.30+527 при километрично нарастване от гр. Карлово към гр. Пловдив, т.е. описаното в километрично отстояние мястото на нарушението не съвпада и не попада в обхвата на територията на населеното място, посочено в ЕФ като местонарушение. Отделно от това, мястото на нарушението описано в ЕФ като „Пловдив, Калояново, с. Черноземен“, което за съда е ясно, че касае с. Черноземен, общ. Калояново, обл. Пловдив, е непрецизно описано и би могло да създаде допълнително объркване и неяснота относно това къде точно е извършено нарушението. При положение, че липсва съответствие и безспорност на мястото на деянието, няма как да бъде направена преценка дали пътният участък попада в обхвата на действие на пътен знак „В26“, за който се твърди в ЕФ, че ограничава скоростта на 50 км/ч, а от тук и за наличието или липсата на извършено от жалбоподателя нарушение на правилата за скоростта на движение по пътищата.

Посоченият порок представлява основание за отмяна на ЕФ, доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за реквизити съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП относно мястото на нарушението.

Доколкото от гореизложеното се установява, че км.30 +600 е извън с.

Черноземен като населено място, то не следва да се приложи определената в ЕФ санкционната норма на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба 50 лв., за превишаване от 11 до 20 км/ч.

Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради недоказаност на въведеното с него обвинение, поради което следва да бъде отменен.

За пълнота, съдът намира за необходимо да обсъди наведеното от жалбоподателя в допълнителна молба, депозирана от съда, възражение за нарушение разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН, доколкото в случая бил издаден ЕФ в хипотеза, в която това било изрично изключено от закона.

Съдът намира твърдението за неоснователно, поради следните съображения:

Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. В нормата на чл.39 ал.2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум. Чл.39 ал.2 от ЗАНН урежда реда за 3 налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е ЕФ и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай, каквито данни няма по случая, доколкото обществената опасност на конкретното нарушение не се отличава с по-ниска, а с типична за този вид нарушения обществена опасност. Отделно от това, при прочита на цитираната разпоредба, се сочи, че същата се отнася за маловажни случаи на нарушения, а както се знае сега действащият ЗДП дори не предвижда възможността за приложение на маловажни случаи при нарушение на правилата за движение по пътищата – специален спрямо ЗАНН.

Противоречието при тълкуването на разпоредбата по чл.39 ал.4 от ЗДП се дължи на използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2“. Тази формулировка е юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл.39 ал.2 от ЗАНН /във всичките й редакции/ никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1/2012г. (ДВ, бр.20/2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби – чл.59 ал.3 от ЗАНН и чл.189 ал.13 от ЗДП.

Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл.39 ал.1 от ЗАНН и на фишовете по чл.39 ал.2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл.39 ал.3 от ЗАНН изрично е предвидено, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.

На следващо място, действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по чл.39 ал.4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДП /със сигнатура 054-0184 по описа на Народното събрание на РБ/, с който в позитивното ни право едновременно са въведени както институтът на ЕФ, така и нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН. В мотивите изрично е посочено: недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш само, ако нарушението представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лв.; констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДП; констатирано е още, че целта на законопроекта 4 е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, т.е. да предостави възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура /в случая с ЕФ/, дори размерът на наложената глоба да надхвърля 50 лв. /с каквито правомощия до този момент те не са разполагали/.

Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или равни на 50 лв. Следва да се вземе предвид и друго, след Решение на Конституционния съд № 1/01.03.2012г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.189 ал.13 от ЗДП, предвиждаща необжалваем минимум, е отменена и разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН, също предвиждаща необжалваем размер на глобите. Следователно към настоящия момент в действащото право липсва определен необжалваем размер на наказание и съответно необжалваем минимум. След като липсва необжалваем минимум, то разпоредбата на чл.39 ал. 4 от ЗАНН не може да бъде приложена и няма практическо приложение към момента. Нещо повече, не са налице и предвидените в закона ограничения - да е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки за конкретното нарушение, за да се възпрепятства издаването на електронния фиш.