Решение № 869 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503641 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5024 от 17 август 2020г. по гр. д. № 17097/2018г., Софийски градски съд, І ГО, 1 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на В. Б. Д., ЕГН ********** сумата 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. чл.

152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ НК; по чл.150, ал.1 НК и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 1927/2017г. на СГС и присъда по ВНОХД № 3265/2018г. на СГС, ведно със законната лихва от 16.10.2018г. до изплащането, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв.; осъдил ответника да заплати на ищеца разноски по делото на основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ от 126.67 лв.

В. Б. Д. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 17097/2018г. на СГС, ГО, 1 състав в неговата отхвърлителна част – до претендирания размер на обезщетението от 45 000 лв. С доводи, 1 концентрирани върху нарушение на чл. 52 ЗЗД и неправилни изводи на съда, че не следва да се присъдят три отделни обезщетения за всяко едно обвинение срещу него, както и отделно такова за изтърпяване на мерките за неотклонение, иска отмяна на решението и уважаване на исковата претенция изцяло.

Прокуратурата на РБ също е подала жалба срещу решението на първоинстанционния съд. С доводи, че присъденото обезщетение е прекомерно с оглед търпените вреди и личността на ищеца, се иска отхвърляне на иска, евентуално намаляване на размера на обезщетението след отмяна на обжалваното решение.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, в това число от задържането под стража на ищеца, в размер на 2 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство, по което след двукратни възобновявания са постановени оправдателни присъди, ищецът, който е бил неколкократно осъждан за престъпления, идентични с тези, за които е оправдан, - изнасилване и блудство при условията на опасен рецидив, - и е изтърпявал наказания лишаване от свобода и е бил задържан под стража по други наказателни дела и изтърпява и присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода, - е търпял обичайни болки и страдания – изпитвал тревожност, стрес, безсъние; станал затворен и ограничил социалните си контакти; станал раздразнителен и нервен. Съдът е взел предвид и, че по делото са налице предходни данни за влошено здравословно състояние на ищеца, поради което е обобщил, че негативните изживявания от процесните обвинения са се отразили в по-малка степен на ищеца в сравнение с лице, което не е било обект на наказателно преследване, ето защо е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно по следните съображения:

2

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с р е щ у ПРБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 45 000 лв. от незаконно обвинение в извършване на три престъпления, по които е бил оправдан окончателно след малко повече от 6 години след възобновяване на производството, и поради повдигането на които е търпял и мярка за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и наказание лишаване от свобода за период от 1 г., 8 м. и 5 дни. Твърдените вреди са – болки, страдания, изключителен стрес, сериозни личностни промени, сочи се, че ищецът станал затворен, мнителен, недоверчив, ограничил значително социалните си контакти, имал натрапчиво усещане, че всички го гледат с недобро око, негови близки и приятели променили отношението си към него, пускали дебелашки шеги, съдържащи подигравки, ограничено било правото му на придвижване, правото на труд, на общуване, станал раздразнителен и нервен, нарушил се сънят му, уронено било доброто му име, загубил и работата си.

В срока за отговор на исковата молба о тветникът ПРБ е оспорил иска с правоизключващи спорното право възражения, в това число е оспорил и настъпването на неимуществени вреди. Позовал се е на обремененото съдебно минало на ищеца, което счита, че представлява съпричиняване по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ, както и, че по време на процесното наказателно производство срещу него са водени две наказателни производства, приключили с осъдителни присъди. Наред с това е изтъкнал, че задържането на ищеца по обвинението, по което е оправдан, е било зачетено от общото наказание по други две наказателни производства, по които е осъден. Оспорил е, че по причина на процесното обвинение близки, познати и приятели на ищеца са променили отношението си към него, както и, че поради това обвинение той е бил дискредитиран в обществото; оспорил е, че именно от конкретното обвинение ищецът е изпитвал страх от осъждане, срам. Евентуално е възразил, че дори и да са претърпени обичайни вреди от процесното обвинение, те са със значително по-нисък интензитет в сравнение с други случаи.

В жалбата на ищеца се съдържат оплаквания, че съдът не е съобразил тежестта на повдигнатото му обвинение за три тежки умишлени 3 престъпления, продължителността на производството, както и задържането му под стража и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, през което време той е бил противозаконно лишен от свобода, което било основание за присъждане на отделно обезщетение за вреди, каквито се дължали поотделно за всяко обвинение в престъпление, а съдът е присъдил обезщетение без да се мотивира. Прави съпоставки с присъдено обезщетение за вреди, причинени от публикация на конкретно лице.

В жалбата на ответника, преповторил основните си възражения от защитата по същество срещу иска, се съдържат оплаквания, че съдът неправилно е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 2 000 лв., с оглед, както се посочи, търпените вреди и данните за личността на ищеца – предходните му осъждания и водени производства, вкл. за престъпления против половата неприкосновеност и при условията на опасен рецидив, изтърпени наказания лишаване от свобода, задържания, в това число такива, по време на обвинението, от което се претендира вреди, които сочат, че ищецът е с висока степен на обществена опасност. Обобщено е, че заявените неимуществени вреди сочат на нисък интензитет с оглед особеностите на конкретния случай и не обосновават присъдения в противоречие с чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението. В съдебно заседание във въззивното производство сочи, че претърпените вреди следва да се обезщетят с 1 000 лв.

Не е било спорно в първоинстанционното производство и от документите по приложеното наказателно производство № 8695/2013г. на СРС, НО, 107 състав, е установено, като въз основа на така установеното по хода на наказателното производство няма оплаквания във въззивното производство и въззивният съд следва да приложи закона въз основа на него, следното:

По досъдебно производство № 1984/2012г. по описа на 05 РУП на СДВР, образувано на 10.08.2012г. по заявителски материал, със заповед по ЗМВР от същата дата ищецът Д. е задържан за срок от 24 часа, а с постановление от 11.08.2012г. на прокурор при СРП е задържан за срок до 48 часа. С постановление от 12.03.2013г. той е бил привлечен в качеството на обвиняем за три престъпления от общ характер (а за първи път на 11.08.2012г.

4 за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК) : по чл.152, ал. 3, т.5 вр. ал.1, т.2, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ НК за това, че на 10.08.2012г. в гр.София изнасилил посочено в постановлението лице от женски пол, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като преди това е бил осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление против половата неприкосновеност; по чл.150, ал.1 НК за това, че на същата дата и място извършил блудствени действия с лицето и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ НК, също извършено в условията на опасен рецидив, за това, че на същата дата и място отнел противозаконно от владението й движими вещи на стойност 117.40 лв., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив. По искане на СРП с определение от 13.08.2012г. по НЧД № 15098/2012г. по описа на СРС, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а с определение от 19.10.2012г., постановено по НЧД № 19202/2012г. на СРС, е оставена без уважение молбата му за нейното изменение. Тя е отменена на 21.03.2013г. По внесен от СРП обвинителен акт на 15.05.2013г. е образувано НОХД № 8695/2013г. по описа на СРС, НО, 107 състав, по което с присъда от 26.06.2014г. ищецът е признат за виновен в извършването на трите престъпления, като са му наложени наказания съответно 5 години лишаване от свобода, 3 години лишаване от свобода и 3 години лишаване от свобода, а на основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначално строг режим и с приспадане по чл. 59, ал. 1 НК от неговия срок на времето, в което е бил задържан, считано от 10.08.2012г. В първото по делото съдебно заседание на 19.11.2013г. спрямо ищеца отново е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която след постановяване на присъдата е била изменена в парична гаранция от 300 лв. (определение от 08.08.2014г. ), а след това изменена в „подписка“ (определение от 23.09.2014г. ). Не е спорно на настоящия етап от производството, че в периода 16.08.2013г.-28.05.2015г. ищецът е бил задържан в следствения арест с наложена мярка „задържане под стража“ по друго досъдебно производство № 1890/2013г. по описа на 02 РУПСДВР - за престъпление по чл.152 НК, по което образувано НОХД № 5854/2014г. по описа на СРС. Впоследствие по НОХД № 5854/2014г. мярката му е била изменена в „домашен арест“, търпяна в периода 28.05.2015г.03.02.2017г. Посочената осъдителна присъдата на първоинстанционния съд 5 по процесното дело е била потвърдена с решение № 58/13.01.2017г. по ВНОХД № 2725/2016г. от СГС.С решение № 165/10.04.2017г. по н. д. № 181/2017г. на САС, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, е възобновено наказателното производство по ВНОХД № 2725/2016г. на СГС, решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане е образувано ВНОХД № 1927/2017г. по описа на СГС, по което е постановена присъда на 01.11.2017г., с която присъдата на СРС от 26.06.2014г. е отменена и ищецът е признат за невинен и оправдан по обвиненията за престъпленията по чл.152 НК и чл.150 НК. Присъдата е потвърдена в частта за престъплението кражба по чл.196 НК вр.чл.194 НК. С решение № 259/26.06.2018г. по н. д. № 431/2018г. на САС, на основание чл.

425, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ВНОХД № 1927/2017г. на СГС също е възобновено, отменена е постановената по него въззивна присъда от 01.11.2017г. в частта, с която е потвърдена присъдата на СРС от 26.06.2014г. относно осъждането за престъпление по чл.196 НК вр. чл.194 НК и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. Така е образувано ВНОХД № 3265/2018г. на СГС, по което е постановена присъда № 196/28.09.2018г. за отмяна на присъдата на СРС в частта й, касаеща престъплението кражба, и е постановена друга, с която ищецът е признат за невинен и е оправдан по обвинението в извършването и на това престъпление. Тази присъда е влязла в сила на 16.10.2018г.