Решение № 5781 от 19.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5781

Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20267180700619 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Ц. К., [ЕГН], против мълчалив отказ на Началника на Затвора Пловдив да се произнесе по негова молба с вх. № 109-90-201#1/16.02.2026 г., в която е обективирано искане да бъде възстановено правото му на работа като бръснар. Искането от съда е да бъде постановено решение или да бъде разпоредено издаването на индивидуален административен акт или признаване на съществуващ такъв за упражняваното от жалбоподателя право на работа като бръснар в Затвора Пловдив. Допълнителни съображения са изложени в осз от назначения служебен защитник адв. С. Г..

Ответникът – Началник на Затвора Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Г., оспорва жалбата, счита същата за недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане, алтернативно намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в представен писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, която като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство по нея да бъде прекратено.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят К. е лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Пловдив, считано от 17.05.2024 г., като със Заповед № Л-2480/12.09.2024 г. на Началника на Затвора Пловдив, считано от 16.09.2024 г. е назначен като „бръснар“ на всички лишени от свобода, настанени в зоната за засилен надзор и охрана в Затвора Пловдив със срок на изпитание 1 месец (л. 95-96), която заповед е изменена с последваща Заповед № Л-2963/08.11.2024 г. в частта досежно работното време (л. 97-98). Със Заповед № Л-2243/19.08.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив, поради изпълнение на Заповед № Л-03-475/14.08.2025 г. на ЗА Главния директор на ГДИН (л. 13-14) за преместване в Затвора Пазарджик и във връзка с невъзможност за явяване на работа, считано от датата на издаване на заповедта, жалбоподателят К. е спрян от работа като „бръснар“ на лишените от свобода, настанени в зоната за засилен надзор и охрана на Затвора Пловдив (л. 100). Не е спорно също така и че с окончателно Решение № 5625/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1096/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменена Заповед № Л-03-475/14.08.2025 г., издадена от гл. директор на ГДИН. В тази връзка и със Заповед № Л-03-74/28.01.2026 г. на Главния директор на ГДИН е наредено В. Ц. К. с наложено наказание „Доживотен затвор“, Закрит тип, Специален режим, да бъде настанен в Затвора Пловдив за доизтърпяване на наложеното наказание (л. 15-16), като на 11.02.2026 г. същият е преведен от Затвора Пазарджик в Затвора Пловдив (така справка на л. 12). От негова страна на 16.02.2026 г. е депозирана молба до Началника на Затвора Пловдив, в която е обективирано искане в законоустановения срок да бъде признато и възстановено правото му на работа като „бръснар“, според Заповед № Л-2963/08.11.2024 г. съобразно нея или да бъде издаден нов индивидуален административен акт (л. 104), като към настоящия момент от страна на ответника не се твърди да е било отговорено на молбата на К., в т.ч. и същият да е бил възстановен като „бръснар“ на всички лишени от свобода, настанени в зоната за засилен надзор и охрана в Затвора Пловдив.

Следва тук на първо място да бъде посочено, че в случая жалбоподателят оспорва мълчалив отказ на Началника на Затвора Пловдив да се произнесе по неговата молба от 16.02.2026 г., който мълчалив отказ предполага издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. За да бъде издаден административен акт по чл. 21 от АПК обаче, е необходимо такъв акт да е предвиден изрично в закона - по аргумент от чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. второ от АПК.

За разрешаването на настоящия правен спор е необходимо да бъдат съобразени относимите правни норми.

Така, съгласно разпоредбите на чл. 77 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа (ал. 1), като по възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява (ал. 2), а участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание (ал. 3).

Съответно, съгласно разпоредбите на чл. 172 от ЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация (ал. 1), като работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му (ал. 2).

От своя страна, разпоредбите на чл. 164 от ППЗИНЗС установяват, че възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ (ДП“ФЗД“) и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения (ал. 1), като ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните домове (ал. 2), а включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната (ал. 3), съответно списък със свободните работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места (ал. 4), като кандидатите за заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище (ал. 5), към което заявление и писмено становище се прилага съответният документ, удостоверяващ притежаването на специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности (ал. 6).

Казано с други думи, на правото на работа на лишен от свобода, не съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. В закона няма и установени правила за реда, по който началникът на затвора е длъжен да се произнесе по всяко едно искане на лишен от свобода за назначаване на работа, като не е предвидено и издаване на нарочен административен акт в тази насока. Изключение от горното правят случаите, в които за назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие следва на основание чл. 166, ал. 2 от ППЗИНЗС да издаде писмена заповед. Казано по друг начин, след като началникът на затвора не е задължен да отговаря на всяко едно подадено искане за назначаване на работа, а само да издаде заповед за назначаване след като вече е била проведена описаната по-горе процедура, то по отношение на отправеното от К. искане да бъде възстановен (назначен) на работа, не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

На следващо място следва да бъде съобразено също така и че назначаването, съответно възстановяването на работа не е безусловно, а зависи от обстоятелства, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, включително вид и тежест на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.

Посочената по-горе действаща нормативна регламентация не задължава длъжностните лица от пенитенциарната администрация да осигурят работа незабавно и всеки път, когато лишен от свобода заяви желание за това, както и през целия им престой в местата за изтърпяване на наказания. Напротив предлагането и осигуряването на възможност за полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора, в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и наличието на разкрити работни места. Най-сетне, както вече се посочи и по-горе, разпоредбите на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, регламентират правото на труд на лишените от свобода - да получат подходяща работа, което право по възможност се удовлетворява. Това право на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ обаче не е свързано с безусловно задължение на съответните длъжности лица да осигурят упражняването му. С оглед на това, самият закон (ЗИНЗС) не вменява на административния орган абсолютното и неотменимо задължение да се произнесе по молбата на К., от неизпълнението на което да последва мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

По отношение на останалите, наведени в жалбата искания, отправени до съда, е необходимо да се посочи, че осигуряването на работа на лишените от свобода лица е предоставено в оперативната самостоятелност на органа, в зависимост от съществуващите възможности и личностните особености и качества на осъдения. От начина, по който е регламентирана трудовата дейност на лишените от свобода лица по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС следва, че работата, полагана от лишените от свобода по реда и при условията на ЗИНЗС, няма договорен характер и не се полага по силата на трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда (КТ), нито на служебни правоотношения по смисъла на Закона за държавния служител (ЗДСл). Предоставянето на работа в местата за лишаване от свобода е правна възможност, а не задължение за административния орган. Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на каквато законът му дава право. Предвид цитираните по-горе норми на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода, е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, по целесъобразност. В този смисъл и съдът не разполага с правомощията да задължи началника на затвора да назначи конкретно лишено от свобода лице на работа. Друг е въпросът и че в конкретния случай не се констатира К. да е обжалвал Заповед № Л-2243/19.08.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив, с която е бил спрян от работа. Тази заповед засяга пряко и непосредствено правата и интересите му, издадена е от началника на затвора в изпълнение на административната му дейност, поради което отговаря на определението за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че липсва формиран мълчалив отказ, следователно липсва предмет на оспорване, поради което жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Това налага определението за даване ход по същество на делото да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 102,26 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, превалутирани на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона.

Разпечатката съдържа 24 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d320fbb7-23d1-4363-8776-9fdae19d1c22