Определение № 14547 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14547 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110153869 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Д. П. К. е предявила срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. ......... иск а правно основание чл. 40 ЗУЕС, с който се иска отмяната на решенията по т. 1 и т. 5, взети на проведеното общо събрание на етажните собственици на 17.11.2025 г., като нищожни и незаконосъобразни.

Ищцата твърди, че е собственик на ап. 30 в процесния вход, разположен на шести етаж. От 15.09.2025 г. достъпът на ищцата до асансьора бил преустановен чрез деактивиране на електронния чип от управителя под предлог наличие на нейно неплатено задължение в размер на 360 лв., което ищцата оспорва. На процесното общо събрание това спиране на достъп чрез деактивиране на чипа на ищцата било потвърдено и било прието изменение на Правилника за вътрешния ред, позволяващо такова спиране. Според ищцата оспорените решения са нищожни, тъй като извън компетентността на общото събрание, което не разполага с правомощие да ограничава достъпа на собственик до общите части, каквато е асансьорът. Оспорва решенията и като незаконосъобразни поради нарушаване на чл. 11 ЗУЕС и излизане извън законово изброените правомощия на общото събрание. Излага доводи, че решенията нарушават гарантираното й от чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС право да ползва асансьора в сградата, а освен това смята, че незаконосъобразно е ограничено абсолютното й вещно право на достъп до обща част каквато е асансьорът поради неизпълнение на спорното между страните задължение в размер на 360 лв. Според ищцата се заобикаля императивният законов ред за събиране на вземания по реда на чл. 410 ГПК, а освен това са налице нарушение на принципа за съразмерност и злоупотреба с право. По отношение изменението на Правилника за вътрешния ред сочи, че то противоречи на ЗУЕС и ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че общото събрание е основният орган за управление на етажната собственост и притежава правомощия да взема решения по всички въпроси, свързани с управлението на етажната собственост. Поддържа се, че ищцата има достъп до имота си чрез използване на стълбищната клетка, която е напълно достъпна и свободна за използване по всяко време. Сочи се, че съгласно ЗУЕС всеки съсобственик е длъжен да участва в разноските за управление и поддържане на общите части, като при неизпълнение на това негово задължение, той не следва да черпи права в пълен обем от общата вещ предвид своята неизправност. Освен това, ползването на асансьора не е безплатно като допускането на възможност лице, което системно не участва в общите разходи, да ползва асансьора би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на 1 останалите съсобственици, които заплащат всички разходи. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

По правната квалификация

Съгласно задължителната и константна съдебна практика, решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Искът за отмяна на решенията на етажната собственост е само по чл. 40 ЗУЕС, независимо от степента на проявление на пороците. Ето защо, предявеният иск намира своята правна квалификация именно в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС, а не чл. 26 ЗЗД.

По доказателствената тежест

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищцата е да установи, че е собственик на обекти в режим на ЕС, приемане на оспорените решения на ОС на ЕС на посочената дата и с посоченото съдържание, както и че е спазила 30-дневния преклузивен срок от узнаването на решенията за предявяване на иска.

В тежест на ответниците е да докажат материалната законосъобразност на атакуваните решения – че същите не противоречат на императивни материалноправни норми на ЗУЕС, че са взети при необходимите кворум и мнозинство.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищцата и отговор на исковата молба, ведно с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3