Решение № 116 от 02.07.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Харманли, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200264 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на М. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес с.Ш., общ. Х. обл. Х. против Наказателно постановление № 23-0271-000314 от 18.04.2023г. на ВПД Началник група в ОД МВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.175,ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена административни наказания: "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗдвП.

В жалбата се сочи, че в срок жалбоподателят обжалва горецитираното НП, което счита за неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения при съставянето на акта и наказателното постановление, които са ограничили правото на защита на нарушителя. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като бил наказан за това, че не останал на мястото на ПТП-то, напуснал местопроизшествието от настъпили материални щети. Счита, че отразеното в наказателното постановление не отговаря на истината, тъй като в него било посочено като дата и час на извършване - 31.01.2023г. в 13.03 часа и посочва, че в 23.30 часа обстановката в с. Ш. била спокойна и той не намерил за необходимо да търси нечия помощ, предвид на това, че само по неговия автомобил били пораженията.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се е представлява.

Административно наказващият орган ВПД Началник група в ОД 1

МВР - Хасково, РУ - Харманли, редовно призован, не се явява и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото сочи, че в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2023г. в 23:30 часа в с.Ш., в центъра на селото в близост до кметството управлява личния си лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ" с peг.

№ Х****КМ след реализиране на ПТП с материални щети не остава на място без да създава опасност за движението за да установи какви са последиците от произшествието.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, а именно: АУАН серия GA №898510 от 31.03.2023 г.; НП №230271-000314 от 18.04.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли; заверен препис на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г на министър Б. Р.; писмо с вх. №4099/18.05.2023 г. от РУ Харманли, ведно със справка за водач/нарушител на М. Х. Х. ЕГН **********; писмо с вх.

№4403/30.05.2023г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, ведно с писмо с рег.№272р11499/23.05.2023 г. относно заеманите длъжности от ст. инспектор Х. А. А. към дата 18.04.2023г. и мл. инспектор С. К. К. към дата 31.03.2023г.

Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на свидетеля С. М. К.. В показанията си свидетелят сочи, че на 30.03.2023 г. е станало ПТП в с. Ш., общ. Харманли, като на него първо са отишли колегите му от автопатрула на РУ Харманли и те са установили автомобила и водача.

Водачът е жалбоподателя М. Х. Х., който управлявал „Мерцедес С 220“.

Колегите, пристигайки на място, не са установили на мястото на произшествието автомобила и водача. Извършили са обход в с. Ш. и са открили автомобила в двора на къщата на водача. След това свид. К. съставил три броя АУАН, като сред тях е и този за това, че не е останал на място да установи какви са последиците от ПТП-то. Показанията на свид. С. К. носят всички белези на последователен, вътрешно непротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в доказателствената съвкупност. Показанията на другия свидетел - В. Г. Г., който посочва, че е свидетел на съставения от свид.

С. М. К. АУАН имат характера на производни гласни доказателства (пресъздават описаната пред него фактическа обстановка), но няма пречка да се ползват за проверка достоверността на първичните такива. Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

2

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН . Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал.

2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В Наказателното НП ясно е посочено мястото на нарушението, а и не е спорно, че 30.03.2023 г. в 23:30 часа в с.Ш., в центъра на селото в близост до кметството М. Х. Х. управлява личния си лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ" с peг. № Х****КМ след реализиране на ПТП с материални щети не остава на място без да създава опасност за движението за да установи какви са последиците от произшествието.

Настоящата въззивна инстанция намира, че са нарушени нормите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства, че с АУАН серия GA №898510 от 31.03.2023 г., съставен на 31.03.2023 г. от мл. автоконтрольор при РУ- Харманли при ОДМВР – Хасково С. М. К. е установено описаното от фактическа страна административно нарушение, извършено от М. Х. Х. на 30.03.2023 г. в 23:30 часа в с.Ш., в центъра на селото в близост до кметството управлява личния си лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ" с peг. № Х****КМ след реализиране на ПТП с материални щети не остава на място без да създава опасност за движението за да установи какви са последиците от произшествието. С АУАН е повдигнато обвинение, за това, че на 30.03.2023г. в 23:30 часа в с.Ш., в центъра на селото в близост до кметството управлява личния си лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ" с peг. № Х****КМ след реализиране на ПТП с материални щети не остава на място без да създава опасност за движението за да установи какви са последиците от произшествието, а в атакуваното НП №23-0271-000314 от 18.04.2023 г., на ВПД Началник на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково като дата на нарушението се сочи на 31.03.2023г. С издаденото въз основа на 3

АУАН Наказателно постановление №23-0271-000314 от 18.04.2023 г., административнонаказателната отговорност на М. Х. Х. е ангажирана за нарушение, извършено на 31.03.2023 г. в 13,03 часа, а същият е привлечен и му е повдигнато обвинение с АУАН за нарушение извършено на 30.03.2023г.,като датата е поправена.

От изложеното следва, че очевидно при първоначалното изписване на датите в АУАН актосъставителят е допуснал грешка, която впоследствие е била поправена и в АУАН е записана точната дата на извършване на нарушението и съставяне на АУАН – 30.03.2023г. , а и от гласните доказателствени средства, чрез разпита на свид. С. К. и свид. В. Г. Г. се установява, че инкриминираното деяние е извършено на 30.03.2023г.

Административнонаказателното производство е формално, не случайно се изисква нарушителят да бъде поканен да присъства при съставяне на акта, актът да му бъде предявен, след което да бъде подписан, не е случайно и изискването, въведено от законодателя за наличие на свидетел при съставянето на АУАН, доколкото свидетелят се явява гарант за всичко описано в АУАН, т.е. всички действия по съставяне на АУАН, следва да бъдат извършени със знанието на санкционираното лице. Поправката на задължителни реквизити на инкриминираната дата на деянието в АУАН, без знанието на нарушителя и без изрично отбелязване, че е извършена от актосъставителя представлява съществено процесуално нарушение. Не че не е възможно в хода на административнонаказателното производство да се допусне грешка, но грешката трябва да бъде поправена по начин, по който нарушителят да знае за крайния изход на производството. Възможно е грешката да бъде отстранена като във връзка с поправката следва да бъде отбелязано, че е нанесена от актосъставителя и да бъде подписана от последния. За целта е задължително екземплярът на актосъставителя и този, който е връчен на нарушителя да са напълно идентични и поправката следва да е нанесена едновременно и в двата екземпляра. С АУАН започва административното производство. В него датата и мястото на нарушението следва да бъдат посочени вярно, съобразно релевантната материална разпоредба, която ги определя. Основателно във въззивната жалба, се позовава на това нарушение.

В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са правораздавателни актове и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др.,без да е отбелязано лицето, неговото качество извършило поправката, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. Абсолютно неясно е кога е нанесена поправката на датата в екземпляра на АУАН представен пред РС- Харманли, тъй като тя не е датирана.

Съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН датата на извършване на нарушението е 4 задължителен реквизит, който следва да съдържа АУАН. Както в теорията /„Процесът по ЗАНН” , автор Р. И. и Л. П., изд. Сиела/, така и в съдебната практика многократно е изтъквано, че датата на извършване на нарушението на АУАН е съществен реквизит, който реквизит е съществен и в НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и създава гаранции за ефективното и пълноценно упражняване на правото на защита на нарушителя в производството. С допуснатата поправка се затруднява проверката на АУАН, така и за издаване на НП. Допуснатото нарушение е съществено и е от категорията на абсолютните нарушения съгласно ТР №2/2002г. на ОСНК, което не е загубило своето значение, както и съгласно чл.84 от ЗАНН, вр. чл. 249 , ал.4,т.1 от НПК,поради което се препятства нарушителя да научи за какво нарушение е привлечен в това качество и винаги води до нарушаване на правото на защита на нарушителя.