Акт от 28.06.2019, Окръжен съд - Силистра

Р Е

Ш Е Н

И Е

№27 гр.Силистра, 28.06.2019 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Силистренският окръжен съд - наказателeн състав- в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

1.

АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

2. АНА АВРАМОВА при секретаря

Д. Георгиева и с участието на прокурора Теодор Желев като изслуша докладваното от съдия Великова

ВНОХ дело № 79/19 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

С присъда № 8 от 30.10.2018 г. постановена по НОХД № 73/18 г.Дуловски районен съд е признал подс. С. Ахмед Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.1 от НК от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На осн. чл. 66, ал.1 от НК ДРС е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години.

На осн. чл.

67, ал.3 от НК съдът е наложил и пробационна мярка – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от три години.

Подс.

Х. е осъден да заплати на гр. ищец А. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е да заплати и дължимата ДТ върху уважения размер на гр. иск и направените по делото разноски.

Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник като се твърди, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован, несправедлив и неправилен. Излагат се съображения за несъставомерност на деянието, в което подс. Х. е обвинен и признат за виновен.

Прави се искане за отмяна на ревизираната присъда и постановяване на нова, с което подс. Х. да бъде признат за невинен;с произтичащите от това последици и по отношение на гражданско осъдителните диспозитиви.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с редовно упълномощени процесуални представители.

Жалбата се поддържа изцяло.

Съответно се оспорва от ответната страна с доводи за обоснованост и правилност на присъдата.

Излага се становище за наличие на „хулигански подбуди“ и съставомерност на деянието по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.1 от НК.

Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна. Излага мотиви за правилност на присъдата и липса на основания за нейното изменение или отмяна.

Силистренски

Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Пострадалият и подсъдимият живеят в с. Секулово. На 23.07.2017 г. постр. А. посетил магазина на ПК „Златна Добруджа“, за да си напазарува. Там заварил подс. Х., неговия баща – Ахмед Ибрям и св. Г. Юсеин. Между св. Ибрям и постр. А. възникнало пререкание по повод шофирането на пострадалия по улицата на св. Ибрям.

Свидетелят твърдял, че карайки силно А. вдигал прах, а пострадалият се оправдавал, че е виновен пътя и му казал да полива с маркуч.

Недоволен и подразнен от този разговор, подсъдимият Х. се нахвърлил с юмруци върху А. като разкъсал тениската и джобовете на панталона му. Физическото нападение над А. продължило и навън, пред магазина, където подс. Х. с глава нанесъл силен удар в устата на А., който паднал на земята. Пострадалият успял да се прибере в дома си - без тениска и бос, чехлите му остават пред магазина.

На тази физическа саморазправа свидетели са били А. Шефкет, Г. Юсеин. Полицейските служители, посетили местопроизшествието, свидетелстват за наличие на „счупени“ зъби и окървавяване по лицето и тялото на пострадалия.

Още на следващия ден А. потърсил лекарска помощ – от лекар по дентална медицина и от орален хирург.

От приложената по делото СМЕ е видно, че нанесените увреждания на А. А. обуславят средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на храненето и говора, поради избиване на двата горни централни резеца и тежкостепенна луксация на двата долни централни резеца.

При тази фактическа обстановка, решаващият съд е направил правилни правни изводи за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.1 от НК.

Изложените мотиви са подробни и не се налага подробно преповтаряне на изнесените доводи.

Безспорно на инкриминирата дата подс. А. е нанесъл юмручни удари по тялото на пострадалия и силен удар с глава в лицето му. В резултат на това физическо посегателство на постр. А. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на храненето и говора. Причинно-следствената връзка между действията на подс. Х. и настъпилият вредоносен резултат е налице. Посегателството над телесната неприкосновеност на А. и извършено пред множество свидетели и техните показания са били подложени на обстоен анализ в мотивите към проверявания съдебен акт.

Спори се, от страна на подсъдимия и неговия защитник, досежно наличието на квалифициращия елемент от състава на престъпление – „Хулигански подбуди“. На това възражение е направен подробен коментар от решаващия съд. От наличните по делото доказателства не може да се изведе личен мотив, който да води до извод за съставомерност само и единствено по чл. 129, ал.1 от НК.

Защитната версия , че нападението срещу А. е извършено, поради наличие на предходно спречкване между пострадалия и бащата на подсъдимия , не почива на никакви убедителни доказателства. Преминаването по обществена улица и „вдигането“ на прах не може да се приеме като повод за възникване на междуличностни противоречия. Дори и да е имало словесни пререкания , те не са достатъчни да доведат до такова физическо насилие, каквото е предприето над А..

Поведението на подс. Х. само по себе си говори за явно неуважение към обществото и общоприетите правила за нормално и човешко общуване. Пред множество свидетели и на обществено място, подс. Х. е предприел действия по физическа саморазправа над постр. А., без наличието на конкретен личен мотив. Изявил е собствената си личност по отношение на спор, касаещ селската инфраструктура, а не личен спор и отношение между баща му и пострадалия.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание ДС Силистра е отчел смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, без превес на които и да е от тях, като така е определил един справедлив размер на наложеното наказание – към неговия минимум.

Предвид изложеното , настоящата инстанция не намира основания за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Х. да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.1 от НК.

Не са налице и основания за изменение на ревизирания съдебен акт.

С оглед горното и на основание чл. 338 от НПК , съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 30.10.2018 г. постановена по НОХД № 73/18 г. по описа на РС Дулово, ИЗЦЯЛО.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ

2.