Решение № 640 от 10.11.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Пещера, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100898 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Т. С. против В. Д.

С., с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса относно вината. Ищецът Н. С. твърди, че с ответницата В. С. са сключили граждански брак на 09.04.1988 г. в гр.

Брацигово, както и че от брака имат родени три деца – Т. Н. С., ЕГН **********, Н. Н. С., ЕГН ********** и С. Н.а С., ЕГН **********, които понастоящем са пълнолетни. Сочи, че с ответницата са във фактическа раздяла от около 20 години. През това време никой от съпрузите не е направил опит за сближаване с другия от тях и възстановяване на нормалните им отношения. Ищецът твърди, че между него и ответницата са прекъснати всякакви контакти – физически и емоционални, което прави брачната връзка изчерпана от съдържание и формално съществуваща. Счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и поради това следва да бъде прекратен. Иска до му бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр. Брацигово, ул. ***. Няма претенции за издръжка към ответницата след прекратяване на брака. Иска фамилното име на ответницата след развода да бъде определено по неин избор.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата, без да се произнася по въпроса за вината и да постанови семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Брацигово, ул. *** , да бъде предоставено за ползване на ищеца. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на 1 исковата молба от ответницата В. Д. С..

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли съда да прекрати брака му с ответницата, без произнасяне по въпроса за вината.

Твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака без изгледи за заздравяването му. Излага, че от повече от 20 години двамата с ответницата са във фактическа раздяла, че оттогава не поддържат никаква физическа, духовна и интимна връзка, както и че бракът им съществува само формално.

Ответницата В. Д. С., редовно призована, се явява в лично съдебно заседание. Изразява становище за основателност на предявения иск. Заявява, че двамата с ищеца от години не поддържат никаква връзка и бракът им действително е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде задравен.

Прави искане за възстановяване на предбрачното с и фамилно име „П.“ след прекратяване на брака.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак от 08.07.2003 г., издадено от Община Брацигово, въз основа на Акт за сключен граждански брак № 8/09.04.1988 г., съставен в гр. Брацигово, се установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 09.04.1988 г. в гр. Брацигово.

Преди брака съпругата е носила фамилното име „П.“.

Няма спор между страните, а и от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № АОР-576/10.08.2023 г. и служебно извършени справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че съпрузите Н. Т. С. и В. Д. С. имат три пълнолетни деца – Т. Н. С., ЕГН ********** – син, Н. Н. С., ЕГН ********** – син и С. Н.а С., ЕГН ********** – дъщеря.

Семейно жилище на страните се намира на адрес: гр. Брацигово, ул. ***.

За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетел е разпитана Надежда Василева С., чийто показания, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като обективни, логични и достоверни. От казаното от свид. Надежда С. се установява, че от повече от 20 години страните не живеят заедно, че отношенията между ищеца и ответницата са изстинали и между двамата липсва разбирателство и уважение. Свидетелката Надежда С. излага, че страните не поддържат никакви контакти помежду си и няма изгледи отношенията им да се оправят.

Твърди, че няма никаква физическа и духовна близост между съпрузите, както и че ответницата има друг партньор в живота. За съпрузите свид.

Надежда С. заявява: „от тях двамата не става семейство…те от много години са разделени и няма как отново да се съберат“ .

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен служебно, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, с небрачни искове за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.

По делото се установи, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид факта, че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния с ъ ю з . Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до трайна и продължителна фактическа раздяла (над 20 години), която продължава и към настоящия момент. От показанията на свид. Надежда С. се установява, че съпрузите от повече от 20 години не живеят заедно и не поддържат никакви отношения, че липсва уважение помежду им и чувствата им са изстинали, че ответницата има друг партньор в живота, както и че няма изгледи отношенията между страните да се заздравят и те отново да заживеят като семейство. Разстройството на брака съдът квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и е невъзможно да бъде преодоляно.

Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищецът 3 изрично е заявил, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за подобно произнасяне не е направено и от ответницата.

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

В случая въпросът относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжка на децата не подлежи на уреждане, тъй като родени от брака деца на страните понастоящем са пълнолетни.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена от ищеца, като ответницата не възразява в тази посока. Напротив, в съдебно заседание същата изрично заявява, че е напуснала преди много години семейното жилище, че то се ползва от ищеца и тя няма никакви претенции за ползване на семейното жилище. Установи се по делото, че семейното жилище на страните се намира в гр. Брацигово, ул. ***. Като съобрази изложеното, съдът намира, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.

Имуществени претенции, включително и за издръжка между съпрузите не са предявени. Доколкото страните не претендират издръжка един от друг, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.

Относно фамилното име:

Съгласно чл. 326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Според чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Само от волята на ответницата зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име или ще запази фамилното си име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на име на всяко физическо лице.

В настоящия случай от представеното удостоверение за граждански брак по безспорен начин се установява, че ответницата е променила фамилното си име при сключване на брака. С разпоредбата на чл. 53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг 4 както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. В процесния казус ответницата е направила искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име – „П.“ след прекратяване на брака. В съдебно заседание същата изрично заявява, че желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име „П.“. Ето защо, искането на ответницата за възстановяване на фамилното й име преди брака е основателно и следва да бъде постановено след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име „П.“.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Поради това платената първоначална държавна такса за завеждане на исковата молба следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила – в случая ищеца.

Страните не претендират разноски, поради което, а и с оглед липсата на произнасяне по въпроса за вината, такива не им се следват.

Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на Районен съд - Пещера по 25 лв. - окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Брацигово, ул. *** и В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Брацигово, ул. *** , сключен на 09.04.1988 г. в гр. Брацигово, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 8/09.04.1988 г. в гр.

Брацигово, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината, съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Брацигово, ул. *** , след прекратяване на брака, се предоставя за ползване на Н. Т. С., ЕГН **********.