Определение № 3507 от 07.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3507 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606163 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на СРП против определение на СРС от 20.09.2024г., постановено по НОХД № 2608/2024г. по описа на СРС, НО, 13- ти състав, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на подсъдимата.

В протеста са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че обвинението на А. Д. е формулярано правилно словесно и цифрово и не създава затруднения на обвиняемата да разбере в какво е обвинена, тъй като били посочени всички съставомерни признаци на престъплението. Твърди се, че в обвинителния акт било посочено, че обвиняемата А. Д. на 22.11.2020г. е посетила магазини „Зора“ и „Технополис“, като в магазин „Зора“ представила личната карта на свидетелката В.А., където бил съставен неистински документ- договор за стоков кредит и използван там с определена цел. Поддържа се, че непосочването на името на конкретния служител на установеното юридическо лице не е елемент от фактически състав на престъплението по чл.212 от НК и съответно това не може да е съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в обвинителния акт достатъчно конкретно било посочено, че А. Д. е подписала договори за стоков кредит и ги е усвоила, т.е. очедно е получила парична сума.

Поддържа се, че непосочването на общия размер на причинената щета не може да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила, след като изрично е посочен размера на щетата на всяко едно от деянията, включено в продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Предлага се протестираното определение да бъде 1 отменено и делото върнато на СРС за насрочване и разглеждане на същото.

В протестираното определение първоинстанционният съдът е приел, че доколкото се касае за продължавано престъпление следва да се посочи общия престъпен резултат, който е основание за квалифициране на деянието при определяне на наказанието. Съдът е приел, че в случая не са посочени конкретните лица, пред които са използвани инкриминираните документи, а в заключителната част на обвинителния акт липсва описание на действията, в които се изразява използването на договорите и начинът, по който предметът на престъплението е получен от обвиняемата. Първоинстанционният съдът е приел, че в обвинителния акт е посочено от една страна, че се касае за потребителски кредит и имущество на две банки, а от друга е описано, че документите- договори са използвани в магазини, поради което е неясно дали обвиняемата е получила парична сума директно, или е получила вещ с нейната стойност, което на свой ред поражда неяснота относно това как се определени ощетените юридически лица в случая. Съдът е приел, че тези пропуски ограничават правото на защита на обвиняемата, доколкото я въпрепятстват да разбере в какво точно престъпление е обвинена.

Протестът подаден в законоустановения срок и е процесуално допустим, разгледан по същество е основателен.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано на 22.02.2024г. с внесен обвинителен акт против А. Д. Д. за престъпление по чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.3, т.1 от НК.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че е допуснато отстранимо процесуално нарушение, довело до нарушаване на правата на подсъдимата.

Прокурорът в обвинителния акт твърди, че изпълнителното деяние и предметът на престъплението са „използване… получи… чуждо движимо имуществото. Изложени са фактически твърдения и във връзка с деянието, и с предмета, който е изводим от естеството на договора за потребителски кредит и изричното твърдение, че подсъдимата получила без правно основание парична сума. Посочено е че тези документи (сключените от подсъдимата договори за кредит) са използвани пред служители на банковите институции. Личността на самия служител е без правно значение за съставомерността, тя има значение в доказателствен аспект, тъй като съответните служители е необходимо да бъдат разпитани като свидетели. Посочено е и как са използвани тази документи- усвояване на парични суми, отпуснати като кредит и това е напълно ясно и разбираемо.

Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на общата сумарна стойност на имуществената вреда, тъй като тя е резултат на елементарна аритметична операция по събиране на посочените усвоени суми в резултат на двете деяния1 включени в състава на продължаваното престъпление.

2

Целта на съдебния контрол по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е да се гарантира, че защитата е изправена пред ясно и разбираемо обвинение, срещу което може да противопостави своите доводи. След като защитата ясно заявява, че разбира обвинението- а именно това е последицата от твърдението, че според защитата не са допуснати съществени процесуални нарушения, то следва изводът, че това обвинение е разбираемо за защитата. Неправилно СРС е приел, че липсват фактически твърдения за всеки един от елементите на деянието по твърдяната престъпна правна квалификация- тази по чл.212 от НК.

Не са основателни доводите, свързани с неяснота как са определени юридическите лица, които са ощетени, защото изрична е отразено, че подсъдимата е получила без правно основание пари, собственост на две конкретизирани търговски дружества „БНБ Париба Парсъл Файненс А.С., клон България“ и „Банка ДСК“ АД. Дали тъкмо посочените от СРП юридически лица действително са претърпели твърдените вреди е въпрос по съществото на делото.

В заключение въззивният съд приема, че обвинителния акт е редовен от външна, формална страна, поради което е годен да даде начало на съдебно производство.

Във връзка с изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 20.09.2024г., постановено по НОХД № 2608/2024г. по описа на СРС, НО, 13- ти състав, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на подсъдимата.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3