Определение № 841 от 03.05.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20232120201366 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по повод жалба на И. И. В. с ЕГН: **********, чрез повереник – адв. К.

К. - БАК, срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 18.03.2023 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП 52/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор № 299/2022 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 217, ал. 2 НК.

В жалбата не се възразява срещу възприетата фактическа обстановка, но се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на извършено престъпление по чл. 217 НК. Застъпва се, че действително Р. е бил упълномощен от жалбоподателя В. да се разпореди с недвижимите му имоти (общо 5 броя парко-места) при условия, каквито намери за добре, но според жалбоподателя това не освобождава пълномощника от задължението му да запазва интересите на лицето, което представлява. Посочва се, че в случая петте парко-места са били продадени на цена от 5000 Евро всяко, при пазарна цена от 15098 Евро, и то на близки на Р., което според жалбоподателя сериозно е накърнило интересите му и е реализирало състава на цитираното престъпление. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БРП с указания за продължаване на наказателното производство.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя изхожда от легитимирано лице (соченото като пострадало от престъплението, за което се води разследването, лице) и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 17.05.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на прокурор и първоначално се е водило за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. с ал. 1 НК. След приключване на 1 разследването за това престъпление прокурорът от ОП-Бургас е приел, че няма доказателства за извършено изнудване, поради което и с постановление от 21.11.2022 г. е изпратила производството по компетентност на РП-Бургас за продължаване на разследването във връзка с евентуално извършени престъпления по чл. 313, ал. 1 НК и чл.

217, ал. 2 НК. След получаване на делото в РП-Бургас наблюдаващият прокурор от тази прокуратура с постановление от 09.02.2023 г е разделил материалите по делото, касателно евентуално извършеното постъпление по чл. 313, ал. 1 НК в отделно производство, чието разследване все още продължава, а с атакуваното постановление от 16.03.2023 г. приел, че разследването по отношение на евентуално извършеното престъпление по чл. 217, ал. 2 НК е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Изложил приетата от него фактическа обстановка, като се мотивирал защо дава вяра на едни доказателствени източници, за сметка на други. На база на изведените факти направил извод от правна страна, че поведението на М. Р. е несъставомерно. За да достигне до това заключение представителят на държавното обвинение е направил анализ на обема на предоставената на Р. представителна власт и е счел, че не се касае за умишлено ощетяване на чуждо имущество, а за извършване на действия в рамките на представителната власт. Поради това и на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът прекратил наказателното производство по делото.

На първо място съдът следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл.

243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с прокурорския акт, съдът счита, че в конкретния случай фактическата обстановка е правилно описана в постановлението за прекратяване. Доколкото в жалбата 2 също не се съдържат упреци в тази насока, то и настоящият състав е на мнение, че е безпредметно да преповтаря изложената от прокурора фактическа обстановка, а се присъединява напълно към възприетото от него, съсредоточавайки се в настоящите мотиви върху направените възражения за неправилно приложение на закона.

В тази връзка съдът следва да посочи следното.

Няма спор, че на 05.08.2020 г. жалбоподателят В. и неговата съпруга – св. Б., са упълномощили св. М. Р. със следните права: „Да продаде, замени, дари и изобщо да се разпорежда, както намери за добре, на когото намери за добре и на цена каквато намери за добре и при условия, каквито сам определи…“ с петте процесни недвижими имота, собственост на съпрузите. Въпросното упълномощаване е обективирано в нарочно пълномощно, чието съдържание и дата са били нотариално заверени. Няма спор и че по силата на това упълномощаване св. Р. се е разпоредил с имотите, като ги е продал на св. Е.Б. и на св. В.В. за по 5000 евро всяко. Безспорно е и че продажната сума е била надлежно преведена от св. Р. на св. В. по посочената от последния банкова сметка, както и че в последствие някои от парко-местата били преподадени. Единственият спор по делото е дали с продажбата на прако-местата на св. Б. и св. В. за посочената сума св. Р. умишлено е увредил интересите на представлявания или не.

При това положение съдът счита, че правилно РП-Бургас е приела, че действията на св. Р. не могат да се квалифицират като престъпление по чл. 217, ал. 2 НК. В подкрепа на този извод прокурорът е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав, който без да ги преповтаря се съгласява напълно с тях, като във връзка с възраженията в жалбата посочва следното:

Вярно е, че по принцип престъпната проява по чл. 217, ал. 2 от НК има за предмет законните интереси, които следва да се разбират като имуществени, предвид систематичното място на престъплението в глава V на НК, както и че злоупотребата с доверие се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да настъпват каквито и да било други последици / вж. реш. № 91/2009 г. на ВКС по н. д. № 37/2009 г., III н. о.; реш. № 8/2012 г. на ВКС, по н. д. № 3161/2011 г., I н. о./. Вярно е обаче и че какви са законните интереси на представлявания се определят преди всичко от самия представляван, като не винаги тези интереси са свързани с реализиране на печалба. В случая пълномощникът е действал по силата на изрично пълномощно, с което му е учредена изключително широка представителна власт. По волята на собствениците на имотите св. Р. е бил овластен да се разпореди по какъвто начин намери добре с паркоместата, включително и безвъзмездно („… да ги дари…“), на когото намери за добре – т.е. дори и на себе си, поради което е трудно защитима тезата, че щом ги е продал, той е действал с намерение да ощети упълномощителите, на фона на това, че съвсем легално той би могъл да ги дари сам на себе си или на трето лице. В конкретния случай цената на която са продадени имотите съответства, както на данъчната им оценка, така и на цената, на която са били придобити преди това от св. В., както и е близка до цената, на която в последствие 3 част от имотите са били препродадени, поради което и по мнение на съда не се доказва умишлено ощетяване от страна на св. Р. на имуществото на В..

Тук е мястото да се посочи, че съдът не се доверява на заявеното от св. В., че в нотариалните актове за покупка на парко-местата е посочена една цена, а в действителност е платена друга. Това не се подкрепя от нито едно доказателство, извън твърденията на жалбоподателя, включително и от показанията на продавачите на имотите, а се оборва категорично и от приложените писмени доказателства – нотариални актове. Отделно от това показанията на този свидетел са крайно противоречиви и неправдоподобни. Първоначално той е заявил, че е бил изнудван от св. Р. (чрез заплахи с нож, стрелба с пистолет, насилствено завеждане пред нотариус и т.н.), поради което и делото е било образувано за престъпление по чл. 214 НК. Било е проведено сериозно разследване, ангажирало голям ресурс и усилия, което категорично е установило, че изнудване в случая не е имало, както и че показанията на свидетеля не отговарят на истината (неясно е за съда, защо в този случай прокуратурата не е решила да извърши разследване дали няма извършено престъпление срещу правосъдието, като например - лъжесвидетелстване). Установено е било също така, че самият свидетел вероятно е извършил престъпление по чл. 313 НК, като пак във връзка с разпореждане с недвижими имоти е декларирал определени неверни обстоятелства. С процесната жалба тезата за извършено изнудване вече окончателно е изоставена от жалбоподателя, като вече се твърди, че реално жалбоподателят е упълномощил доброволно Р., но последният е накърнил интересите му. При това положение съдът няма как да се довери на изложеното от свидетеля, в частите, които показанията му противоречат на останалите доказателствени материали и в частност – на каква цена е закупил самият той недвижимите имоти, респективно на каква цена в последствие са били преподадени.

Вярно е, че пазарната цена на имотите е била по-висока, от тази, на която са били продадени от св. Р., но доколкото както стана дума, той е бил упълномощен дори да дари имотите напълно безвъзмездно на когото намери за добре, то и очевидно не получаването на определена печалба в случая е бил водещият интерес на упълномощителите, когато са решили да овластят св. Р. да се разпореди с имотите им, поради което и няма как да се приеме, че с действията си той е накърнил интереса им.

Каква е била действителната причина св. Р. да бъде упълномощен с такъв широк кръг права, съдът няма как да гадае, но не може да не посочи, че една от възможните причини е посочена от самия св. Р. в показанията му и е съсредоточена около желанието на св. В. да лиши съпругата си от имущество, предвид влошените им отношения. Тази причина, макар да изглежда абсурдно, не е житейски невъзможна, а и намира своята косвена опора в действията на В. по (вероятно) невярното деклариране на 07.08.2020 г., че не е женен при разпореждането, и то чрез дарение в полза на майка му – св. А. В.а, на недвижим имот – семейното жилище, което разпореждане се е случило в момент изключително близък като време с процесното упълномощаване (между другото, причината, изтъкната от В., защо е решил да дари апартамента на майка си и то очевидно стремейки се да не защити имуществените интереси на съпругата си, обосновано е била отхвърлена от ОП-Бургас в 4 постановлението от 21.11.2022 г., като изводите на прокурора са задълбочени и правилни и съдът напълно се присъединява към тях).