Решение № 12395 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12395 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110113669 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу М. М. А., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № [***], с присъединен абонатен № [***], дължи сумата от 1937,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 383,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2019 г. до 23.08.2022 г., сумата от 12,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 04.10.2022 г. по ч. гр. дело № 49186/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът М. М. А. Е. К., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови 1 нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на срока за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в същия 45 дневен срок от издаването им. Твърди, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 49186/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е направил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период, които са допуснати от съда и съответно приети. По искане на ищеца е приложено към настоящото и ч. гр. дело № 49186/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав, за послужване.

Конституираното по делото по искане на ищеца трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение - [***], изразява становище за основателност на исковете, като представя и намиращите се у него документи, касаещи дяловото разпределение и отчетите на уредите, инсталирани в процесния топлоснабден имот. От ТЛП заявяват, че през целия отоплителен период, достъп до имота не е осигуряван от страна на клиента, поради което на същия е начисляван разход на топлинна енергия за топлоснабдения имот /за сградна инсталация, отопление и топла вода/ по емпиричен път, съобразно заложените в Наредбата за топлоснабдяването зависимости, формули и алгоритми.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „ битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо 2 лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27/05.05.1999 г., на нотариус при СРС, молба – заявление от 26.02.2002 г. от М. А. за откриване на партида за ап. [***], находящ се в [***], Протокол от ОС на ЕС на [***], абонатна станция № [***] и Списък на етажните собственици към него /на л.14-22 от делото/, в който за ап. [***] е вписан ответника М. М. А. Е. К., съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото К. /придобил имота в резултат на покупко-продажба през 1999 г./ притежава правото на собственост върху процесния апартамент [***], находящ се на горепосочения адрес в [***]. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника, като се потвърждава категорично и от приетите писмени доказателства по делото. Приетия по делото нотариален акт от 1999 г., е представен по делото като видно от молбата-декларация, самия ответник К. го е представил и на ищеца при подаване на молбата, с която е поискал откриване на партида за ап. [***] на негово име, като е декларирал също, че имота ще се използва изцяло за жилищни нужди. Следователно, заявените от ответника оспорвания, че липсват доказателства за облигационни отношения между страните са бланкетни и недоказани.

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника М. М. А. Е. К. се явява единствен собственик на процесния ап. [***] с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „ потребител на топлина енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден Апартамент № [***] е открита партида, с присъединен аб. № [***], по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление, подадено до ищеца след придобиване на имота през 1999 г. В молбата-декларация, К. е посочил, че семейството му се състои от 1 член, като ще използва доставяната до имота ТЕ за битови нужди.

При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в жилищната сграда /на 18.02.2002 г./, находяща се в [***], вх. [***], Аб.станция № [***], лично е присъствал М. А., вписан под № [***] и като собственик на ап. [***] в Списъка на присъстващите етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е удостоверил с подписа си, че ще ползва услугите на [***], в т.ч. е изразил съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е наличието на 5 бр. радиатори, 4 бр. разпределители, 2+1 вентили, както и начин на плащане на потребената ТЕ – 100 %. В резултат на проведеното ОС и взетото решение, е бил сключен първоначалния Договор от 21.02.2002 г., между ЕС и [***] /сега [***]/ за извършване от последния на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в 3

СЕС съгласно изискванията на ЗЕ. Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на първоначалния 5 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на [***] е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 2 на ответника. От становището на третото лице – помагач, представено по делото се установява, че в процесния топлофициран имот, са монтирани два топлинни разпределителя на двата присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, както и че има един индивидуален водомер за топла вода. Видно от становището на ТЛП за целия процесен период, клиентите от процесната СЕС имат сключен договор за ежемесечен отчет на уредите и обработка на данните от тях, като ответника К. е консуматор на количеството ТЕ припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация, количеството ТЕ, потребено от отоплителните тела и количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените кубически метра топла вода.

При изготвянето на дяловото разпределение всеки месец, дела за отопление на имота е изчислявано съгласно изискванията в т.6.5. от Приложение към чл.61 от Наредбата за топлоснабядването, а дела за топла вода е бил изчислен съгласно алгоритмите, заложени в чл.69, ал.2, т.2 от НТ на база брой потребители – един, поради неосигуряван достъп до имота в края на всеки от отчетните месеци в отоплителния период. За тези си твърдения, ФДР е представил и писмени доказателства, приети по делото /на л.92-117/ като неоспорени от ответника. Същевременно, в молбата-декларация подадена към съда, при заявеното искане за предоставяне на правна помощ, ответника К. е посочил, като свой адрес по местоживеене именно адреса на процесния топлоснабден имот, поради което съдът счита, че макар косвено, в производството се установява, че причината за липса на изготвени отчети и снемане показанията на инсталираните в имота уреди, се дължи единствено на субективни причини, стоящи извън ФДР и ищцовото дружество.

От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], протокол от проведено на 18.02.2002г. общо събрание на етажните собственици на адрес [***], подписан лично от собственика М.

К., в т.ч. Договор от 21.02.2002г., сключен между ФДР [***] и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът М. М. А.-К. в качеството си на собствени к на топлоснабдения имот – апартамент [***], находящ се в [***] , през процесния период /2019-2021 г./ да е бил потребител на доставяната до имота м у топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът К., като собственик на топлоснабдения имот, е бил обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично негово изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна 4 енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС , Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС , е възприето, че разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.