Решение № 4357 от 30.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4357 гр. София, 30.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110210800 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на В. Е. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 20-4332-014848/25.08.2020г., издадено от Г В Б - от Началник група към СДВР – ОПП, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 / двеста/ лева, за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление. Жалбоподателят счита, че е паркирал автомобила на едно от обособените (общо три) паркоместа, както и че липсват пътни знаци, с които да е обозначена забрана за паркиране. Изтъква, че са налице неточности в наказателно постановление и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната жалба.

Районна прокуратура – София, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след като прецени събраните и приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

На 18.03.2020г., около 09.16 часа, в гр. София, кв. Младост 4, ул. „Нов ден“ до пощенска станция № 1715, жалбоподателят В. М. паркирал лек автомобил марка „Лексус“, рег. № , върху тротоара пред пощенската станция, като отстоянието на автомобила от сградите било по – малко от два метра. Мястото не било обозначено като паркомясто.

Автомобилът на жалбоподателя не бил означен като МПС, обслужващ хора с увреждания, нито имал такъв статут. Автомобилът на жалбоподателя бил паркиран по такъв начин, че не пречел на останалите участници в движението, но препятствал спокойното преминаване на пешеходци по левия тротоар.

Същият ден, свидетелката Л. К., сигнализирала органите на реда, за начинът по който е паркирал жалбоподателят В. М., като подала сигнал чрез личния си имейл, в който описала нарушението и приложила снимков материал - два броя снимки, от който ясно било видно регистрационния номер на автомобила и как е нарушил правилата за движение.

Свидетелката Л. К. предоставила личните си данни – номер на лична карта и се съгласила да бъде призована като свидетел, като положила електронен подпис.

На 07.08.2020г.жалбоподателят В. М. се запознал с преписката по подадения от св. Л.

К. сигнал, като с декларация потвърдил, че е паркирал на горепосоченото място, защото там обичайно винаги паркират и други автомобили, поради което случаят не е прецедент.

С оглед на така установената фактическа обстановка на жалбоподателя В. М. бил състав Акт за установяване на административно нарушение № 355943/05.08.2014г. от С. Д. мл. автоконтрольор при СДВР, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, което удостоверили с техните подписи.

Актосъставителят отбелязал, че са приложени сведеният от подадения сигнал и декларация от жалбоподателя М.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирала възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН № 355943/05.08.2014г., Гергана Владимирова Борисова Началник група към ОПП - СДВД , издал Наказателно постановление № 20-4332014848/25.08.2020г., с което на основание чл. 178е от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200лв./ двеста лева/, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Видно от отбелязването върху самото постановление, то е връчено на жалбоподателя на 05.08.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана 10.08.2022г.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява въз основа на събраните и приобщени по делото гласни доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите Л. К. и С. Д. – актосъставител, както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК – подадения сигнал, сведения от Началник отдел ИИБ, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни 2 изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. По делото е приложена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която на С. Д. в качеството му на младши автоконтрольор е възложено да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

В компетентността на наказващия орган е да прецени дали се доказват всички описани в акта нарушения и следва ли лицето да бъде наказвано за всяко от тях и съответно каква е правилната правна квалификация на нарушението, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.

В НП и АУАН ясно е описано точното място на паркиране на процесния автомобил марка „Лексус“, рег. № в гр. София,Младост 4 на ул. „Нов ден“, до пощенската станция № 1715 .

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, паркирането на тротоар е само едно изключение и то само на определените от собственика на пътя или администрацията места, т.е. е забранено при липса на такова разрешение, а от събраните по делото доказателства се установява, че там паркирането не е било разрешено.От представената по делото официална информация на инж. Теодора Никленова – Началник на отдел ИИБ, се установява, че съгласно ПУП, сградата на пощенска станция 1715 се намира в УПИ I -138, 139 – „за комплекс жил. Строителство, общ. обсл. и трафопост“, кв. 15а, м. „Младост 4“, като част от пространството пред нея е алейна мрежа според плана, а част от пространството попада в уличената регулация, между о.т. 108 до о.т. 120, включваща и тротоар с алея за велосипеди, като в плана няма обозначено и разграфена място за паркиране. На посочената локация няма монтирани знаци, обозначаващи места за паркиране. След като не е разрешено паркирането 3 върху тротоара на процесното място и наведеното от жалбоподателя В. М. възражение, че паркирането на автомобили върху процесното място е обичайно и непрекъсното и неговия случай не е прецедент, се явява неоснователно. Нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП визира изключения от общата забрана да се паркира върху тротоар и се явява санкционната норма за водач на МПС, който паркира на тротоари в населените места извън разрешените за това места, поради което и възражението на жалбоподателя, че на указаното място липсват знаци, указващи изрична забрана се явява неоснователно.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото се налага извод за това, че именно жалбоподателят В.

М. е паркирал лекия автомобил марка „Лексус“, рег. № - собственост на Д М.а (негова съпруга) на тротоара до пощенска станция 1715 в гр. София, кв. „Младост 4“ на ул. „Нов ден“, като свидетел очевидец е св. Л. К., която подала сигнал до органите на реда като изпратила 2 бр. снимки, от които е видно нарушението и регистрационния номер на автомобила.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП: "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " В конкретния случай жалбоподателят с декларация от 07.08.2020г. изрично е заявил пред контролния орган, че лично той е управлявал автомобила на указаната дата и паркирал на процесното място. С оглед на това, правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. с издаденото НП.

В настоящия случай може да се направи категоричен извод, че автомобилът, управляван от жалбоподателя М., е бил паркиран на тротоара. Разпоредбата на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "тротоар" и това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В този смисъл жалбоподателя не е следвало да паркира автомобила си на тротоара. При анализ на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДП може да се направи извод, че тази норма не разрешава паркирането на тротоара, а само указва, че това е допустимо само за местата, определени от собственика на пътя при условията на разпоредбата, какъвто настоящият случай не е.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС, който паркира на тротоари в населените места извън разрешените за това места, каквото нарушение в случая е налице. Наложеното административно наказание е в максимално предвидения от закона размер и до колкото по делото се установи, че процесният автомобил е пречел на пешеходците, преминаващи по тротоара, като именно те (св. К. – очевидец) са сигнализирали за нарушението съдът го намира за справедливо.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че случаят не е 4 маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нормата е приложима с оглед датата на извършване на нарушението и чл. 3, ал.2 от ЗАНН. Нарушението, което жалбоподателят е извършил, не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Нарушението се характеризира с типичната за този род деяния обществена опасност. Поради това съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а и към днешна дата ЗДВП не предвижда приложение на маловажност при нарушаване на правилата за движение по пътищата.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал, че паркира МПС върху тротоара на място, неопределено за паркиране на ППС, както и че пречи за преминаването на пешеходци, и въпреки всичко е сторил това.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в цялост по отношение и на двете наложени наказания, като правилно и законосъобразно.

От страните не се претендират разноски и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 20-4332-014848/25.08.2020г., издадено от Гергана Борисова – Началник група ОПП – СДВР, с което на В. Е. М, ЕГН ********** на основание чл. 178 е пт ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв./двеста лева/, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.