Решение № 5128 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330108428 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът И. Г. К., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. М. Д., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2021 г. до окончателно й изплащане.

В исковата молба е посочено, че със заповед за задържане от 22.04.2021 г., издадена от РУП- Хисар ищецът бил задържан за срок от 24 часа за това, че бил установен да управлява електрически мотопед след употреба на алкохол. По случая било образувано БП № 273 ЗМ-108/ 22.04.2021 г. по описа на РУ- Хисаря. На лицето бил извършен обиск, с което му били накърнени човешките права по ЕКПЧ. Бил привлечен като обвиняем, а бил и задържан без да са налице предпоставките по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР. По ДП били назначени две СТЕ за определяне на вида на ППС- то, бил посещаван многократно в дома си, където живеел възрастния му баща, който имал много заболявания и бил подложен на силен стрес.

Накрая се установило, че мотопедът не е МПС по смисъла на чл. 11 от параграф 6 от ДР на ЗДв.П. На ищеца бил издаден и талон за кръвни изследвания за алкохол, каквато той не бил давал. В постановлението за прекратяване на прокуратурата имало и неверни данни за АУАН и талона за медицинско изследване. Ищецът бил трудолюбив и честен човек, но бил 1 третиран от полицейските органи като престъпник. Чувствал се унижен и с накърнено лично достойнство. В малкото населено място всичко се знаело. Бил засегнат и баща му, който също търпял тормоз от страна на разследващите. ДП продължило две години, който период бил много дълъг, засегнал правата му и обвинението се явявало пречка да започне работа.

Определя справедлив размер на обезщетението си от 15 000 лева. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на задържането и разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска, като представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че по отношение на претенцията за обезщетение за вреди по ЗМВР- заповед за задържане и обиск, отговорност не се носела от Прокуратурата. Освен това, нямало данни заповедта за задържане да е обжалвана, а протоколът за обиск не бил по НПК. Лицето не било привлечено и като обвиняем, а твърдението за нарушение на правата му било голословно. Размерът на претенцията за вреди бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 108/ 2021 г. по описа на РУ- Хисаря при ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 4664/ 2021 г. по описа на РП- Пловдив, по което обаче ищецът не е бил привлечен като обвиняем, като ДП е образувано на 22.04.2021 г. за престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. ал. 1 от НК от НК. Същото е приключило с постановление на прокуратурата от 30.03.2023 г. за прекратяване на наказателното производство.

Видно от писмо от РУ- Хисар при ОД на МВР- Пловдив, нямало данни на 22.04.2021 г. домът на ищеца да бил посещаван от служители на РУ- Хисар, във връзка с изготвяне на авто- техническа експертиза.

Видно от писмо от ЦСМП- Пловдив, за дата 28.07.2022 г. нямало данни за ищеца в електронната система на центъра. В тази връзка са приложени фиш за СМП, разпечатка от ел. система на центъра и журнал за вземане на кръв, според които на 22.04.2021 г. е взета кръв за алкохолна проба на ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 28.11.2023 г.). Св. Г. Г. К.- ********** на ищеца, заявява, че на 22.04.2021 г. имали майстор в тях, който правел ремонт на навес и синът му отишъл до магазин с мотора си, за да купи материали. По пътя обаче го спрели полицаи и го арестували. После полицаите дошли в тях да снимат мотора, искали бащата да го вдига и обръща, въпреки че той бил много тежък, а мъжът имал операция. Бил уплашен и стресиран от случката. През това време ищецът работел в селото, бил на повикване в една фабрика за пелети.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Оттук следва, че основанието за ангажиране на отговорността на Държавата според цитираната норма не възниква тогава, когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато това лице по ДП е привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, като от материалите по приложеното ДП е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, а той дори не е бил и разпитан като свидетел. При това положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни- липсва фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, налагане на мярка за неотклонение и т.н. ДП е приключило без да се стигне до повдигане на обвинение, законосъобразността на което да бъде преценена в настоящия процес. Тук е необходимо да се посочи, че според нормата на чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице съответните условия по НПК- законен повод и достатъчно данни (както е посочено в писмото на мл. разследващ полицай), компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство.

Разследващите органи обаче ще носят отговорност само, ако преценят, че спрямо определено лице са събрани достатъчно данни за виновността му в извършване на престъпление от общ характер и го привлекат по надлежния ред като обвиняем с произтичащите от това за него неблагоприятни последици, но в последствие производството бъде прекратено. По ДП няма данни, от които може да се направи извод, че ищецът е бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност.

Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т.е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК и 3 въпросният субект участва в производството евентуално само като свидетел- като източник на доказателствени средства, въз основа на които, наред и с останалия доказателствен материал, да се формира крайният извод за виновността му или пък за прекратяване на производството, както е станало в настоящото ДП.

Не е допустимо нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително, защото тук се касае за специално предвиден от законодателя ред за ангажиране на отговорност на Държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение. Текстът изчерпателно изброява хипотезите, в които може да се търси отговорност от правоохранителните органи и приложното му поле е строго ограничено. Абсолютна предпоставка е спрямо дадено лице да бъде повдигнато обвинение по надлежния ред, а след това производството да бъде прекратено, за да е налице незаконно обвинение. В този смисъл доколкото специалният закон не предвижда възможност за възникване на отговорност от Държавата в такива случаи без да е повдигнато обвинение срещу лицето, искът се явява неоснователен.

Като допълнение, следва да се посочи, че няма спор, че по ДП спрямо ищеца са били издадени АУАН и заповед за задържане по реда на ЗМВР, но тези административни актове, издадени от орган от власт при изпълнение на възложените му правомощия, не са били обжалвани и съответно са влезли в сила. По този начин те са се стабилизирали като акт и доколкото по съдебен ред не е бил упражнен контрол по отношение на тяхната незаконосъобразност, какъвто не може вече да бъде приложен в настоящото производство, което е със съвсем различен предмет, не може да се приеме, че съответният полицейски орган, при издаване на заповедта по ЗМВР, е действал неправомерно, доколкото подобно нещо не е доказано. Липсата на такива незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на отговорност на Държавата в лицето на полицейските й служители, доколкото специалните предпоставки на ЗОДОВ изискват именно това като условие. Без значение тук е обстоятелството, че заповедта е била мотивирана със състав на престъпление, което в последствие не е доказано и наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство е релевантно по отношение само на повдигнатото обвинение, но такова не е повдигано спрямо ищеца, нито пък то може да обоснове незаконност на административните актове, защото съдебният контрол спрямо тях е предвиден да бъде самостоятелен, като едва при тяхната евентуална отмяна би могло да се приеме, че е осъществен състав на отговорност по ЗОДОВ на Държавата. Още повече, че в конкретния случай искът не е предявен против ОД на МВР, като дори от тези действия на полицейските органи ищецът да е претърпял някакви вреди, то те не могат да се претендират от ответника. А точно такива са оплакванията в петитума на исковата молба, за които се иска обезщетение- страдания от действия на разследващи органи, от незаконно задържане в полицията и нечовешкото му третиране, но те следва да бъдат отправени към друг адресат, а не спрямо ответника.

Безпредметно е излагането на повече съображения по същество, доколкото при всички положения липсата на предпоставки за възникване на отговорност по ЗОДОВ на 4 ответника води до отхвърляне на исковата претенция.

С оглед изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски, а пък ответникът не претендира такива, за да му бъдат присъждани.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от

И.

Г.

К.,

ЕГН:

**********, от

************************, против Прокуратура на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на наказателно преследване срещу него по ДП № 108/ 2021 г. по описа на РУХисаря при ОД на МВР- Пловдив, за престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което в последствие е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2021 г. до окончателно й изплащане.