Решение № 260008 от 10.06.2022, Окръжен съд - Търговище

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ /10.06.2022г. гр.Търговище в името на народа

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав

На шести юни 2022 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:БИСЕРА МАКСИМОВА

БОРИС ЦАРЧИНСКИ

Секретар:Жоржета Христова като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№20 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Б.Б.Б. ***, действащ чрез процесуалния си представител адв.Л. И. *** против решение №148/24.03.

2020г., постановено по гр.д.№2043/2019г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ОДМВР-Търговище иск за сумата 1 748.39 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 25.11.2016 г.-25.11.2019г. и иск за сумата 216.19 лв., представляваща лихва за забава върху възнагражде-нието за положен извънреден труд, като на ответника е присъдено юрис-консултско възнаграждение в размер на 200 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от

ГПК от въззивае-мата страна не е постъпил.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Предявените искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за сумата 1 748.39 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 216.19 лв. са обосновани с обстоятелствата, че ответната дирекция дължи на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по служебното му правоотношение в размер на 245 часа за периода 25.11.2016г.-25.11. 2019г., в резултат преизчисление на 1 718 часа нощен труд при коефи-циент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и органи-зацията на работната заплата, ведно с обезщетение за забавата, което задължение не е изпълнено до настоящия момент.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва предявените искове с възражения за недължимост на претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Страните са в служебно правоотношение по чл.

142, ал.1, т. 1 ЗМВР, като ищецът е работил на смени и през процесния период 25.11.2016-25.11.2019 г. е положил 1 712 часа нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, който му е бил заплатен, но без да е бил приравнен на дневен по реда на чл. 9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9/26.01.2007г., чрез умножение с коефициент 1.143 и спорът е дължи ли му се възнаграждение за разликата от 245 часа в размер на 1 748.39 лв., предвид заключението на счетоводната експертиза, тъй като в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР липсват норми, аналогични на посочената и на чл.9а, ал.4 от НРВПО.

Предвид регламентацията по чл.188, ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда-достатъчно и за прякото приложение на неговия подзаконов нормативен акт НСОРЗ.

Независимо от този довод, съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, при липса на ясна и категорична норма в специалния закон за МВР относно нормалната продължителност на нощния труд, то субсидиарно приложима е общата регламентация по чл.67, ал.3 и чл.50а, ал.2 от ЗДСл-Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, препращаща към уредбата по Кодекса на труда и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Равното третиране на държавните служители в МВР и тези по трудово правоотношение обуславя извод, че предвид особената тежест на нощния труд и съответното му неблагоприятно въздействие върху здравето, допълнителното заплащане от 25 ст. не е достатъчно компенсираща мярка, а останалите социални придобивки-ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло и обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение произтичат от естеството и спецификата на работата, но не са в пряка зависимост и конкретно предназначени за компенсация на нощния труд, поради което посочената разлика в размер на 1 748.39 лв. се дължи на служителя, ведно с обезщетение за забава и предявените искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за посочената сума и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 216.19 лв. следва да се приемат за доказани по основание в предявените размери.

Предвид горното, обжалваното отхвърлително решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК и да се постанови друго решение по съществото на съдебния спор, като предявените искове да бъдат уважени, а на процесуалния представител на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в общ размер на 1 304 лв. за първата и въззивната инстанция.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ решение №148/24.03.2020г., постановено по гр.д.№2043/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище да заплати на Б.Б.Б. ***, ЕГН:********** дължимо възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за положен извънреден труд в периода 25.11.2016 г.-25.11.2019г. в размер на

1 748.39 лв., ведно с лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 216.19 лв., считано от падежа на всяка месечна вноска до 25.11.2019г. и законната лихва върху главницата от 26.11.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище да заплати на процесуалния представител на ищеца-адв.Л.И.И. ***, ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в общ размер на 1 304.78 лв. за първата и въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ОДМВР-Търговищe да заплати по сметка на

Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на 117.87 лв. за двете инстан-ции, както и направените по делото разноски за вещо лице в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.