Решение № 68 от 09.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛИНСКА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500340 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 152/10.04.2025 год., постановено по гр. д. № 198/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. И. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Плевен, ул. *************, със съдебен адрес гр. Плевен, ***********, срещу М. И. И., с ЕГН **********, с адрес гр. София, *************, главен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с договор за дарение на недвижим имот от 11.07.2017 г., обективиран в нотариален акт № 11, т. II, рег.

№ 3069, дело № 142/2017 г. на нотариус П. Х., рег. № 377 на НК, с район на действие Районен съд – Плевен, поради твърдение, че надареният е направил опит да убие дарителя.

Със същото решение е уважен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, като е отменено същото дарение, извършено с договор за дарение на недвижим имот от 11.07.2017 г., обективиран в нотариален акт № 11, т. II, рег. № 3069, дело № 142/2017 г. на нотариус П. Х., рег. № 377 на НК, с район на действие Районен съд – Плевен, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя, от която последният се нуждае, с предмет следните недвижими имоти:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, с административен адрес гр. Плевен, ул. *************, ап. 6, с площ 93.45 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение № 6 с площ 6.90 кв.м., таванско помещение № 6 с площ 1

9.43 кв.м. и 4.9136 % идеални части от общите части на сградата;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, представляващ гараж, с административен адрес гр. Плевен, ************, с площ 24.50 кв.м., ведно с 1.0348 % идеални части от общите части на сградата.

С решението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. И. И. е осъден да заплати на А. И. Б. сумата 1 569.89 лв., представляваща деловодни разноски.

В подадената от М. И. И., чрез адвокат Н. Б. – САК въззивна жалба се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място се твърди допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда да обсъди всички релевантни твърдения, възражения и доказателства на страните, както и да извърши тяхната съвкупна преценка съобразно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че съдът не е обсъдил изложените от ответника възражения, включително тези относно липсата на искане за издръжка, както и представените писмени доказателства за поемане на разходи за процесните имоти и за финансовото му състояние, включително наличието на задължения по студентски кредит. Излага се, че мотивите на решението са непълни, формални и вътрешно противоречиви, като липсва анализ на доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което решението е немотивирано и произволно, което само по себе си съставлява основание за неговата отмяна.

На следващо място се навеждат оплаквания за неправилна оценка и селективно кредитиране на доказателствата. Поддържа се, че съдът е възприел некритично показанията на заинтересован свидетел, без да отчете противоречията в тях и възможната заинтересованост, като същевременно е игнорирал показанията на други свидетели, както и писмените доказателства, удостоверяващи извършвани от ответника плащания за разходи, свързани с процесните имоти, включително комунални услуги, данъци и поддръжка. Твърди се още, че съдът е нарушил правилата за преценка на свидетелските показания по чл. 172 ГПК и не е извършил необходимото съпоставяне на всички доказателствени източници.

В жалбата се съдържат и оплаквания за неправилна преценка и необосновано кредитиране на съдебно-медицинската експертиза, като се изтъква, че същата е изготвена въз основа на непълни и непроверими данни, без наличието на първични медицински документи, рецепти и разходооправдателни документи, както и че използваният подход не позволява достигане до обективни и достоверни изводи относно необходимостта от разходи за лечение. Поддържа се, че съдът е възприел заключението безкритично, без да изиска допълнителни доказателства, включително справка от НЗОК, с което е нарушил задължението си за изясняване на обективната истина.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до необоснован извод за 2 наличие на нужда от издръжка от страна на ищеца, като не е отчел наличието на негови собствени доходи, нито е установил по категоричен начин конкретния размер на необходимите средства. Посочва се, че приетият от съда размер на необходима издръжка е произволен и немотивиран, както и че не са съобразени данните, включени в статистическите показатели, върху които съдът се е позовал.

Самостоятелна група оплаквания са насочени към неправилното приложение на материалния закон – чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Поддържа се, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за отмяна на дарението, а именно: трайна нужда от издръжка, отправена покана до надарения и отказ от негова страна да предостави такава. Твърди се, че ищецът не е отправял покана до ответника за заплащане на издръжка, нито е конкретизирал вида и размера и, поради което не е възникнало правно задължение за ответника. Изтъква се, че липсата на покана изключва приложението на нормата, като се поддържа и становище за недопустимост на иска при липса на тази предпоставка, евентуално – за неговата неоснователност.

В жалбата се развиват и доводи, че ответникът фактически е предоставял издръжка под форма на поемане на разходи за жилището и комунални услуги, както и чрез осигуряване на безвъзмездно ползване на имота, което следва да се квалифицира като изпълнение на моралното задължение, трансформирано в правно. Поддържа се, че ищецът е отказвал предложена помощ и съдействие, не е допускал ответника до имота и е прекъснал контактите си с него, поради което не може да се приеме наличие на отказ за издръжка от страна на надарения.

Навеждат се и доводи за липса на причинна връзка между исканата отмяна на дарението и твърдяната нужда от издръжка, като се поддържа, че връщането на имотите в патримониума на ищеца не би довело до осигуряване на необходимите средства за издръжка, поради което искът не постига целта на закона.

Допълнително се поддържа, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с право, доколкото същият е отказвал съдействие и предложена помощ от страна на ответника, като целта на предявения иск е единствено връщане на дареното имущество, а не удовлетворяване на реална нужда от издръжка.

С оглед на изложеното се прави искане въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск, евентуално да прекрати производството като недопустимо, както и да присъди направените разноски в полза на въззивника.

В писмения отговор на А. И. Б., чрез адвокат Л. Т. се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Поддържа се, че при разглеждане на делото не са допуснати твърдените процесуални нарушения, като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи въз основа на тяхната съвкупна 3 преценка.

Оспорват се като неоснователни твърденията във въззивната жалба относно фактическата обстановка, като се поддържа, че е опровергано твърдението, че ищецът живее съвместно с трето лице в процесния имот, както и че това лице ползва гаража. Излага се, че от свидетелските показания се установява, че това лице не живее в имота и не го ползва за свои нужди. Подчертава се, че не е спорно, че дарителят продължава да живее в жилището и след прехвърлянето му, като владението върху имота и гаража е предадено на надарения още при сключване на договора, но същият е поел ангажимент да не възпрепятства дарителя да обитава имота и да се грижи за него.

Поддържа се, че липсват доказателства за поведение на надарения, насочено към поддържане на връзка с дарителя или към оказване на реална грижа за него, като се изтъква, че не са установени действия от негова страна за осъществяване на контакт, включително за срещи или за съдействие. Обратно, от доказателствата се установява, че дарителят е проявявал активност за поддържане на отношенията, включително чрез предложения към надарения да му предостави ключове от имота, които последният не е приел, както и чрез покани за срещи извън жилището.

Оспорват се възраженията във въззивната жалба относно достоверността на свидетелските показания на определени свидетели, като се поддържа, че показанията на близки на ответника лица не следва да бъдат кредитирани поради тяхната заинтересованост от изхода на спора, доколкото същите имат качеството на ползватели на имота или са в близка родствена връзка с него, което поставя под съмнение тяхната безпристрастност.

Излагат се възражения срещу твърденията за предоставяна издръжка от страна на надарения, като се сочи, че представените доказателства за плащания на комунални разходи не установяват изпълнение на задължение за издръжка, тъй като плащанията са извършвани от трето лице и по партиди на негово име, а не от надарения, както и че вместо да осигури ползване на имота от дарителя, надареният е предоставил това право на друго лице.

Поддържа се още, че поведението на надарения, включително предприетите от него действия по предявяване на иск за предаване на владението върху имота, представлява морално укоримо поведение, несъвместимо с изискването за благодарност към дарителя и допълнително обосновава приложението на института на отмяна на дарението.

В заключение се поддържа, че всички доводи във въззивната жалба са неоснователни и опровергани от събраните по делото доказателства, поради което се прави искане въззивният съд да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди направените разноски за въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна.

Във въззивната жалба жалбоподателят е направил и доказателствени искания за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза с въпроси относно заболяванията на ищеца, приеманите от него медикаменти, стойността им и обема на заплащането им от 4

НЗОК, както и за служебно изискване от НЗОК на справка относно предписаните на ищеца лекарства и сумите, поемани от здравната каса, като наред с това е поискал приемане на представени с жалбата писмени доказателства за извършени плащания за топлоснабдяване и водоснабдяване след постановяване на първоинстанционното решение.

С писмения отговор от въззиваемия А. И. Б., чрез адв. Л. Т., са оспорени доказателствените искания на въззивника за повторна съдебномедицинска експертиза и за изискване на справка от НЗОК като недопустими и преклудирани, а искането за приемане на приложените към въззивната жалба писмени доказателства е подкрепено като допустимо по чл. 266, ал. 3 ГПК.

С определението си по чл. 267 ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза, както и искането за служебно изискване на справка от НЗОК относно предписаните на ищеца лекарства и заплащането им от касата, приемайки тези искания за неоснователни. Съдът е уважил искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства, касаещи плащания за топлоснабдяване и водоснабдяване, и е допуснал същите по делото.