Решение № 72 от 19.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Б., 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810102399 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба на ЗД „А.“ АД, ЕИК: *, гр. С., бул. „Д.

Б.“ № *, срещу Община Б., ЕИК: *, гр. Б., пл. „О.“ № *, с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на ЗД „А.“ АД се твърди, че:

На 30.01.2020 г. между ищцовото дружество и „К.“ ООД, гр. С., кв. „Х. Д.“, ул. „М.“ № бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, бил сключен Договор за комбинирана застрахователна полица № * за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ (6010549643) от 30.01.2020 г., по силата на който л. а.

„М.“, модел „*“, рег. № *, бил застрахован за срок от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г. На 22.05.2020 г., около 13 ч. по пътя гр. Б., във вилна зона „З.“, общ. Б., път *, след градинския център, посока гр. С., настъпило ПТП със същ. л. а., който попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – голяма дупка. Вследствие на ПТП била увредена предната лява гума и задната лява гума на л. а., за което бил съставен Протокол за ПТП № */22.05.2020 г. от органите на МВР. Въз основа на ПТП „К.“ ООД е поискало от ЗД „А.“ АД да бъде обезщетено за така причинените му вреди. Застрахователят е изплатил на застрахования сумата от 801.30 лв., или 409.70 евро, за подмяна на части, ремонт на автомобила, ведно с цена за труд, а също и 10 лв., или 5.11 евро, за обичайни ликвидационни разноски. След заплащането на обезщетението по застраховката „Каско“, застрахователят твърди, че е встъпил в правата на удовлетворения кредитор (застрахования) срещу Община Б., която била задължена да поддържа общинските пътища – чл. 8, ал. 3, чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП.

С оглед на изложеното ЗД „А.“ АД моли Б.ския районен съд (БРС) да осъди Община Б. да му плати сумата от 811.30 лв., или 414.81 евро, ведно със законната лихва от 10.10.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на Община Б. се твърди, че:

ИМ била недопустима, тъй като не било надлежно описано мястото на ПТП, а при условията на евентуалност – неоснователна, тъй като: (1) общите условия (ОУ) към 1 договора за застраховка не били „действащи“; (2) обезщетението било платено на застрахования от застрахователя по „непокрит“ риск в договора за застраховка; (3) не било доказано вземане на застрахования срещу общината по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; (4) възразява се срещу протокола за ПТП, който нямал никаква доказателствена сила; (5) прави се възражение за съпричиняване, тъй като водачът на МПС е могъл да избегне процесната дупка, ако е бил карал със съобразена скорост; (6) въобще исковата претенция не била доказана, а доказателственият материал бил противоречив. С оглед на изложеното Община Б. моли БРС да остави без уважение иска на ЗД „А.“ АД. Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

На 30.01.2020 г. между ЗД „А.“ АД и „К.“ ООД, гр. С., кв. „Х. Д.“, ул. „М.“ № бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, бил сключен Договор за комбинирана застрахователна полица № * за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ (6010549643) от 30.01.2020 г., по силата на който л. а.

„М.“, модел „*“, рег. № *, бил застрахован за срок от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г.

На 22.05.2020 г., около 13 ч. по пътя гр. Б., във вилна зона „З.“, общ. Б., път *, след градинския център, посока гр. С., настъпило ПТП със същ. л. а., който попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – голяма дупка. Вследствие на ПТП била увредена предната лява гума и задната лява гума на л. а., за което бил съставен Протокол за ПТП № */22.05.2020 г. от органите на МВР.

Мястото на ПТП съдът намира за доказано от (1) разпита на св. К. И. И. (участник в ПТП), (2) Декларация за водач на застраховано МПС от 22.05.2020 г. от И. и (3) Протокол за ПТП от 22.05.2020 г. на РУ – гр. Б., от които е видно, че то, ПТП, се е случило при движение на л. а. от в. з. „З.“, гр. Б. посока АМ „Х.“. В тази вр. съдът не дава вяра на Заявлението за изплащане на обезщетение от 22.05.2020 г. от И., в което е записано, че ПТП е станало на АМ, защото подобно обстоятелство не само не кореспондира с останалия доказателствен материал, но и се оборва от описаните по-горе гласни и писмени доказателствени средства.

Въз основа на процесното ПТП „К.“ ООД е поискало от ЗД „А.“ АД да бъде обезщетено за така причинените му вреди. Застрахователят е изплатил на застрахования сумата от 801.30 лв., или 409.70 евро, за подмяна на части, ремонт на автомобила, ведно с цена за труд (платежно от 04.11.2020 г., л. 26 от делото), и е понесъл и 10 лв., или 5.11 евро, за обичайни ликвидационни разноски.

От САТЕ следва, че: (1) Механизмът на ПТП е настъпил, вследствие на това че л. а. е преминал през пътно препятствие на пътя (дупка) с твърди остри ръбове, което е довело до моменталната разхерметизация на предна и задна леви гуми. (2) Размерът на така настъпилото увреждане от ПТП е могъл да се отстрани със заплащането на сумата от 917.21 лв. (с ДДС), включваща закупуването на две нови гуми и заменянето им в сервиз. (3) ВЛ не е могло да отговори дали водачът е могъл да избегне дупката, тъй като липсват данни къде точно тя се е намирала и какъв е бил размерът й. (4) ВЛ не е могло да посочи скоростта на движение на л. а., поради това че липсват данни за спирачен път, но то отговаря, че подобно ПТП би могло да настъпи при движение с ниски скорости (20/30 км./ч.).

По правото:

БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на ЗД „А.“ АД, ЕИК: *, гр. С., бул.

„Д. Б.“ № *, срещу Община Б., ЕИК: *, гр. Б., пл. „О.“ № *, с който на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД се иска Община Б. да бъде осъдена да плати на ЗД „А.“ АД сумата от 811.30 лв., или 414.81 евро, което Община Б. е дължала на „К.“ ООД, гр. С., кв. „Х.

Д.“, ул. „М.“ № бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за това, че водачът на л. а. „М.“, модел „*“, рег. № *, собственост „К.“ ООД, на 22.05.2020 г., около 13 ч. по пътя гр. Б., във вилна зона „З.“, общ. Б., път * (I-3), след градинския център, посока гр.

С., попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – голяма 2 дупка, и така били увредени предната лява гума и задната лява гума на л. а., за което „К.“ ООД, след като било застраховало л. а. при застрахователя, съгласно Договор за комбинирана застрахователна полица № * за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ (6010549643) от 30.01.2020 г., било обезщетено от ЗД „А.“ АД за сумата от 801.30 лв., или 409.70 евро, за подмяна на части, ремонт на автомобила, ведно с цена за труд, а също и 10 лв., или 5.11 евро, за обичайни ликвидационни разноски; при което ЗД „А.“ АД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор „К.“ ООД и е носител на вземането срещу Община Б..

Ответната община оспорва иска като недоказан и неоснователен.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, освен тази по чл. 45, ал. 2 ЗЗД (която се обсъжда по-долу), нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че всички факти са спорни.

Съдът намира, че така предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Съображенията му за това са следните:

Първо, между ЗД „А.“ АД и „К.“ ООД е била сключена застраховка „Каско“ на л. а.

„М.“, модел „*“, рег. № * към 22.05.2020 г, с Договор за комбинирана застрахователна полица № * за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ (6010549643) от 30.01.2020 г. (чл. 399 и сл. КЗ).

Второ, на 22.05.2020 г., около 13 ч. по пътя гр. Б., във вилна зона „З.“, общ. Б., път * (I-3), след градинския център, посока гр. С., е било реализирано ПТП със същ. л. а., който е навлязъл в необозначена дупка на същ. път.

Трето, от това ПТП л. а. са били увредени предната лява гума и задната лява гума – разхерметизирани.

Четвърто, стойността за покупка на нови гуми и смяната им в сервиз е възлизала на 917.21 лв. Във връзка с плащането на застрахователното обезщетение дружеството е понесло обичайни ликвидационни разноски в размер на 10 лв., или 5.11 евро (Вж. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 410, ЗЗД.)

Пето, тези вреди действително са били заплатени от застрахователя на застрахования, видно от платежно от 04.11.2020 г. (чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ).

Шесто, че Община Б. чрез своите работници и служители е имала задължение да стопанисва пътя * (I-3) в гр. Б., във вилна зона „З.“, общ. Б., път * (I-3), след градинския център, посока гр. С. (чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП). Само че по делото липсва каквото и да било доказателство за надлежното изпълнение на това задължение на общината.

С оглед на изложеното – доказването на деянието (ПТП), вредите (платеното обезщетение на застрахования и понесените обичайни ликвидационни разноски) и причинната връзка между тях – следва, че вината на работниците и служителите на общината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), без обаче общината да е оборила тази презумпция. Противоправността е правен извод, който не подлежи на доказване, а следва от подвеждането на доказаните факти под правната норма (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).

Възражението на общината за съпричиняване на резултата (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) е неоснователно, понеже не бе доказано по никакъв начин, че водачът на л. а. е могъл да избегне препятствието на пътя.

С оглед на изложеното съдът намира, че за застрахователя е възникнало изискуемо вземане срещу общината за сумата от 811.30 лв., или 414.81 евро на основание встъпване в правата на удовлетворения кредитор/пострадалия от процесното ПТП.

3

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има застрахователят (чл. 78, ал. 1 ГПК) за следните суми: 50 лв. за ДТ, 250 лв. за САТЕ, и 150 евро за юрисконсултско възнаграждение; или всичко 303.39 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Б., ЕИК: *, гр. Б., пл. „О.“ № *, да плати на ЗД „А.“ АД, ЕИК: *, гр. С., бул. „Д. Б.“ № *, сумата от 414 (четиристотин и четиринадесет) евро и 81 цента, на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за това, че водачът на л. а. „М.“, модел „*“, рег. № *, собственост „К.“ ООД, на 22.05.2020 г., около 13 ч. по пътя гр. Б., във вилна зона „З.“, общ. Б., път * (I-3), след градинския център, посока гр. С., е попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – голяма дупка, и така се увредили предната и задната леви гуми на л. а., за което „К.“ ООД, след като било застраховало л. а. при застрахователя, съгласно Договор за комбинирана застрахователна полица № * за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ (6010549643) от 30.01.2020 г., е било обезщетено от ЗД „А.“ АД за сумата от 801.30 лв., или 409.70 евро, за подмяна на части, ремонт на автомобила, ведно с цена за труд, а също и 10 лв., или 5.11 евро, за обичайни ликвидационни разноски; при което ЗД „А.“ АД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор „К.“ ООД и е носител на вземането срещу Община Б., която на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП е имала задължение да стопанисва пътя, но е бездействала.

ОСЪЖДА Община Б. да плати на ЗД „А.“ АД сумата от 303 (триста и три) евро и 39 цента за съдебно-деловодни разноски – чл. 78, ал. 1 ГПК.