Определение № 136 от 03.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка М. като разгледа докладваното от Любка М. Въззивно гражданско дело № 20224100500714 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по искане от въззиваемата страна В. М. И., чрез пълномощника й адв.З.

– САК, за допълване на въззивно съдебно решение №456/21.11.2022г., постановено по В.гр.д.№714/2022г. по описа на ОС – Велико Търново в частта за разноските, което по същество съставлява такова за изменение на решението в частта за разноските, с искане в тежест на въззивника да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна съдебни разноски, за които във въззивното производство е представен списък по чл.80 ГПК за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззивника Ю. Е. Ю., чрез пълномощника му адв.Ж. Найденова – САК, с който оспорва искането на въззиваемата страна по чл.248 ал.1 ГПК и моли да бъде оставено без уважение като неоснователно, поради липса на представени по делото доказателства за действително направени разноски от въззиваемата страна във въззивното производство.

Съдът, след като разгледа искането по чл.248 ал.1 ГПК, взема предвид писмения отговор от въззивника, приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно мотивите на необжалваемо въззивно съдебно Решение №456/21.11.2022г., постановено по В.гр.д.№714/2022г. по описа на ВТОС, въззивният съд е отхвърлил претенцията на въззиваемата страна В. М. И. за съдебни разноски за въззивното производство, доколкото липсват доказателства да е направила /заплатила/ разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеното искане с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК, тълкувано от съда, доколкото с въззивното решение, съобразно мотивите му, е отхвърлена претенцията на въззиваемата страна за разноски във въззивното производство, като такова за изменение на въззивното решение в частта за разноските, е процесуално допустимо, т.к. е предявено в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК и от молителя В. М. И. във въззивното производство е представен списък по чл.80 ГПК.

Разгледано по същество искането по чл.248 ал.1 ГПК е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено.

Противно на твърденията в искането по чл.248 ал.1 ГПК, по делото, във въззивното производство, от страна на молителката – въззиваема страна до релевантния за това срок на 1 приключване на устните състезания не са представени доказателства да е направила /заплатила/ съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, поради което на молителя В. М. И. не се следват разноски за въззивното производство и не са налице основания за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.

Както съдът е посочил и в мотивите на въззивното решение, по делото във въззивното производство не е представен от молителя – въззиваема страна сключен между същата и адв.З. – САК договор за правна защита и съдействие за въззивното производство, в който да е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение от 1200лв. в посочения в списъка по чл.80 ГПК размер, както и от страна на въззиваемата страна не са представени писмени доказателства същата да е извършила реално плащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство, поради което и не й се следват разноски, т.к. от същата, противно на твърденията й, не са доказани и установени сторени от нея разноски за заплатен адвокатски хонорар. Представеният от молителката – въззиваема страна списък по чл.80 ГПК не е основание за уважаване на претенцията й за съдебни разноски за въззивното производство, при липса на доказателства същата реално да е направила /да е заплатила/ такива за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, а само поражда правото й да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е необжалваемо, поради което и по аргумент от чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.3 ГПК, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеното от В. М. И., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.В. З. – САК, искане с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на съдебно решение №456/21.11.2022г., постановено по В.гр. д.№714/2022г. по описа на ВТОС в частта за разноските, с което се иска в полза на В. М. И. да бъдат присъдени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните по делото, чрез пълномощниците им.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2