Определение № 1400 от 06.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20225300501048 по описа за 2022 година Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, ІІ-ти гр. с. постановено на 23.03.2022г. по ч. гр. д. № 1699/22г. в частта, с която се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на сумата в общ размер на 631,24 лева, представляваща – неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, формирана както следва: за номер *** в общ размер на сумата от 215,96 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № 622042057 от 13.08.2019 г.; за номер *** в общ размер на сумата от 120,39 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № 622042195 от 13.08.2019 г.; за номер *** в общ размер на сумата от 262,64 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № 622247272 от 24.09.2019 г. ; за номер *** в общ размер на сумата от 32,25 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № 622519317 от 25.11.2019 г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Частният жалбоподател „Йетел България“ ЕАД моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част относно заплащане на неустойки поради предсрочно прекратяване на съответния договор за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава районният съд е приел, че сумите се претендират на основание неравноправни клаузи по смисъла на нормата на чл. 143, т.5 от ЗЗП, защото задължават потребителя при 1 неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.

Размерът на процесната неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни такси. Такава неустойка не е необосновано висока по смисъла на нормата на чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП, тъй като тя е уговорена за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. Като се има предвид очакваните приходи от заплащането на доставените мобилни услуги за целия период на договора, който е по – дълъг от три месеца и които операторът очевидно не получава, уговорена неустойка в размер на три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Щом това е така се налага извода, че клаузите, с които са уговорени неустойки за предсрочно прекратяване на съответния договор за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на три стандартни месечни вноски не са неравноправни.

Относно претенцията за възстановяване на сумата от 148.81лв. представляваща разлика между стандартната цена на мобилно устройство и преференциалната му цена съдът намира, че действително е налице последващо увеличаване на цената на мобилния апарат, което противоречи на добрите нрави, а неустойката от 13.87лв., която е неравноправна клауза, понеже е уговорена за целия оставащ срок на договора, т.е. за повече от три месеца.

Изложеното налага извода, че обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, формирана както следва: за номер *** в общ размер на сумата от 215,96 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № 622042057 от 13.08.2019 г.; за номер *** в общ размер на сумата от 120,39 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № 622042195 от 13.08.2019 г.; за номер *** в общ размер на сумата от 99,96 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № 622247272 от 24.09.2019 г. ; за номер *** в общ размер на сумата от 32,25 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № 622519317 от 25.11.2019г. като делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми.

В останалата част разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2128/23.03.2022г. постановено по ч. гр. д. № 1699/22г. на Пловдивския районен съд, ІІ -ри гр. с. в частта, с която се отхвърля 2 заявлението за присъждане на неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, формирана както следва: за номер *** в общ размер на сумата от 215,96 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № 622042057 от 13.08.2019 г.; за номер *** в общ размер на сумата от 120,39 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № 622042195 от 13.08.2019 г.; за номер *** в общ размер на сумата от 99,96 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № 622247272 от 24.09.2019 г. ; за номер *** в общ размер на сумата от 32,25 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № 622519317 от 25.11.2019г. и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ІІ-ри гр. с. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3