Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1734 от 02.12.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2271/2023
Вид
Решение № 1734
Подписан
02.12.2023
В сила
03.01.2024
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.2 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. Варна, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202271 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Б. И. Б. против Електронен фиш серия К № 5965872 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4, вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че процесният фиш е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и процесуалните права.

Сочи се, че не са изпълнени в пълна степен законовите изисквания по отношение на задължителните реквизити, които следва да съдържа фиша. Релевират се доводи, че в електронния фиш не са надлежно описани фактите, обуславящи ангажирането на отговорността на въззивника за осъществяване на деянието при условията на повторност с посочване на номера и датата на влизане в сила на съответния акт, с който лицето е наказано за същото нарушение, датата на влизането му в сила и съответната норма, послужила като правно основание за предходното санкциониране на лицето. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище, с което се поддържа 1 жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Л.,, в което се излага становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към доказателствения материал по делото материалите по АНП, както и писмо с рег. № 819000-46460/28.08.2023 г.на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Варна, ведно със заверен препис на електронен фиш серия К, № 5080222 и справка от АИС АНД на МВР, както и справка за нарушител по отношение на Б. Б..

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 5965872 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 31.05.2022 г. в 11.23 ч. в гр. Варна, по бул.

„Васил Левски“ в посока на движение към бул. „Княз Борис І“, срещу бл. 60 – 62 на жк „Чайка“, е управлявал л. а. Мерцедес Ц ЦДИ 4 МАТИК с рег. № В 6663 НН със скорост от 69 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч., при превишаване на допустимата скорост с 19 км/ч като нарушението е установено с АТСС (ARH CAM S1 – 120с511).

След като е констатирано, че автомобилът е собственост на въззивника, на същия е съставен и връчен обжалваният фиш, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от Б..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които фишът следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР- Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.

Видно от датата на извършване на нарушението – 27.02.2021 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство с № 120с150, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 7 2 км/ч, е съобразена допустимата грешка при измерването от 3 км/ч, доколкото в електронния фиш е отразена измерена скорост от 69 км/ч.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S 1 с № 3

120с150, което е одобрен тип средство за измерване и на което е извършена метрологична проверка на 06.02.2022 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол от проверка/.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТСС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото уредените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТ СС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТСС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 819 р-13491/01.06.2022 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното АТСС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено на процесната дата – 31.05.2022 г. в интервала от 11.00 до 13.00 ч., в рамките на който е извършено и описаното в електронния фищ нарушение.

Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата, според съда, съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис/.

Въз основа на приобщените по делото писмо с рег. № 819000-46460/28.08.2023 г.на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Варна, ведно със заверен препис на електронен фиш серия К, № 5080222 и справка от АИС АНД на МВР, както и справка за нарушител по отношение на Б. Б. се установява, че по отношение на въззивника на 25.10.2021 г. е влязъл в сила електронен фиш серия К № 5080222 , с който е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Процесното нарушение безспорно е извършено в едногодишния срок от влизане на сила на предходния електронен фиш, издаден срещу Б. Б., поради което същото се явява осъществено при условията на повторност по смисъла на §6 т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според който повторност е налице ако нарушението е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. С оглед на изложеното, правилно е квалифицирано процесното деяние като осъществено при условията на повторност, който квалифициращ признак е предвиден в нормата на чл. 182 ал.4 от ЗДвП.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение, предвид липса на надлежно описание на 4 обстоятелствата, обуславящи приложението на по-тежко наказуемия състав на административно нарушение. В случая в съдържанието на процесния електронен фиш е цитиран номерът на акта, с който Б. е наказан за същото деяние, с оглед на което същият е бил информиран в достатъчна степен за фактите, обуславящи по-тежката квалификация, поради което правото му на защита не е било ограничено.