Решение № 5976 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5976 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100515200 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. Ч. и Т. Ч. срещу решение № 20191533/29.09.2021г. по гр.д. №5459/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 82 състав, с което са отхвърлени предявените от тях срещу А. Н. Н. искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на виновно неизпълнение на задълженията й вменени със Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката чрез бездействието й при осъществяване като адвокат на процесуално представителство по изпълнително дело № 20147810100193 на по описа на ЧСИ с рег.

№ 781- Г.Д., с район на действие СГС.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционното решение необосновано приема, че не е установен фактическият състав, от който произтича отговорността на ответника – адвокат с единствения мотив, че същата не е била назначена по съответния процесуален ред като особен представител. Въззивниците твърдят, че районният съд не е взел под внимание процесуалното поведение в качеството й на особен представител на ищците и именно от което се е стигнало до продажба на собствените им недвижими имоти – УПИ и сграда в единия от тях. Считат, че с установената фактическа обстановка по делото, по несъмнен и непротиворечив начин се установява както виновното противоправно поведение на ответника при изпълнение на вменените й със ЗАдв. и Етичния кодекс задължения, така и пряката причинна връзка с настъпилите в правната сфера на ищците вреди – имуществени и неимуществени. Молят въззивния 1 съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна адвокат А. Н. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва въззивната жалбата, излага подробни съображения за неоснователност на исковете и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Въззивният съд, който е инстанция по съществото на спора, дори и без оплакване от някоя от страните, е длъжен да даде вярната правна квалификация на спорните правоотношения /в пределите на жалбата/ във въззивното решение, доколкото не се променят заявените факти и основания по исковата молба, като само в случай, че поради неправилната квалификация на страните са били неточни указания, той е длъжен да даде нови такива и предостави възможност да ангажират доказателства, с оглед обезпечаване правилността на прилагане на закона с оглед релевантните факти /т.2 от ТР 1/09.12.2013г. по т.д. №1/213г. на ОСГТК на ВКС/.

В обжалваното решение дадената от първоинстанционният съд правна квалификация е по общия състав за непозволено увреждане – чл.45 от ЗЗД, като настоящият състав намира, че е при наличие на специална разпоредба, уреждаща отговорността на адвоката при неточно изпълнение на професионалните си задължения, приложима е именно същата – чл.51 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. В случая квалификацията на исковете по чл.51 от ЗАдв. не водят до необходимост от промяна на дадените указания и разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд, поради което и въззивният съд не е давал нови указания на страните.

Адвокатската професия е конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси /чл.2 от ЗАдв/. Адвокатът представлява своя клиент пред органите на съдебната власт въз основа на писмено или устно упълномощаване, както и след определянето му за представител на страна, на която е предоставена правна помощ или назначен за такъв по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, както е в настоящият случай Със сключването на 2 договора за адвокатска помощ/ респективно назначаването му от съответния орган, адвокатът поема задължението за правна защита, а не за определен положителен за клиента резултат. В този смисъл, в съдебната практика /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76/21.02.2008 г. по т. д. № 619/2007 г. на ВКС, I т. о./.

Разпоредбата на чл. чл. 51 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗАдв., Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет.

Следователно адвокатът не дължи непременно благоприятен за страната резултат, при наличие на такова страната във всички случаи понася последниците от него, но отговорността на адвоката може да бъде реализирана само ако е извършил действие или е пропуснал да извърши дължимо в защита на доверителя действие, в резултат на което поведение са настъпили вреди и то като пряка и непосредствена последица в патримониума на увредения вреди. Argumentum a contrario, при неблагоприятен резултат за страната, ако адвокатът е положил дължимата грижа – в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин, респективно пропускът да се извърши определено процесуално действие или упражняването на право, не са в причинна връзка с неблагоприятният за страната резултат, имуществената отговорност на адвоката не може да бъде ангажирана.

Следвователно при условията на пълно и главно доказване ищците следва да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.конкретни действия/бездействия от страна на ответника в качеството му на особен представител на ищците по изп.д. дело № 20147810100193 на по описа на ЧСИ с рег. № 781- Г.Д., с район на действие СГС, които представляват нарушение на ЗАдв., Етичен кодекс на адвоката, Наредба на ВАС; 2. вреди – имуществени или неимуществени настъпили в патримониума на представляваните;3. причинна връзка между 1. и 2. и 4. неполагане на дължимата грижа - при изпълнението на задълженията си по договора за поръчка, както и възникнало въз основа на закона и акт на компетентен орган процесуално представителство, адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин /чл.

281 ЗЗД/ и дори от тази на добрия търговец /чл. 302 ТЗ/, тъй като чл. 2 ал. 2 ЗАдв. го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства.

Хронологично, настоящият правен спор започва с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК от „С.Ж.Е.

БАНК“АД за срещу длъжниците А. Ч., Е. Ч. и Т. Ч. за ангажиране на солидарната им отговорност за заплащане на дълг, произтичащ от договор за студентски кредит №59863/10.04.2008г. с кредитополучател А. Ч. и поръчители Е. Ч. и Т. Ч.. Въз основа на същото е издадена заповед за изпълнение на парично задъжение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.1.2014г. и изпълнителен лист от същата дата по гр.д.

№ 778/2014г. на СРС, ГО, 64 състав, въз основа на който заявителят е образувал изпълнително дело при ЧСИ рег. № 781- Г.Д. - изп.д. № 20147810100193. ЧСИ не е успял да връчи покани да доброволно изпълнение на длъжниците Е. и Т. Ч., поради 3 което ЧСИ Г.Д. е поискал от САК определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на длъжниците. С уведомително писмо от 24.07.2010г. САК е определил адв. А. Н. Н. – М. за осъществяване на правна помощ на Е. Л. Ч., Т. Ч. и А.

Ч..

Спорно между страните е качеството на ответника в изпълнителното производство, водено по изп.д. № № 20147810100193 на по описа на ЧСИ с рег. № 781Г.Д.. С разпореждане на ЧСИ Г.Д. от 25.07.2014г. е определено възнаграждение за особен представител и назначен за такъв адв. Н., съответно на адв. Н. са връчени на 07.08.2014г. покани за доброволно изпълнение на длъжниците и същата ги е представлявала при извършване на изпълнителните действия за събиране на вземането на взискателя по изпълнителен лист от 20.01.2014г. по ч. гр.д. № 778/2014г. на СРС, ГО, 64-ти състав.

Според разпоредбата на чл.430 от ГПК, в действалата към този момент редакция, а именно до изменението с ДВ бр. ДВ, бр. 86 от 2017 г. предвижда, че районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. По изпълнителното дело липсва акт на районния съд, постановен в предвиденото в правната норма охранително производство, поради което и същата е допусната за участие в нарушение на процесуалните правила. /констатирано и в решение № 34/21.04.2017г. по гр.д. № 3066/2016г. на ВКС , II г.о./.

Настоящият състав счита, че горното не изключва дефинитивно отговорността на ответника по чл.51 от ЗАдв., както е приел първоинстанционния съд, доколкото от момента на допускането й в процеса като особен представител на длъжниците в изпълнителното производство от съответния съдебен изпълнител, същата е задължена да извършва всички действия по защита правата и интересите на представляваните от нея лица в съответствие със ЗАдв. и Етичния кодекс на адвоката, доколкото липсва и изрично изявление от адвоката да бъде освободен от горните задължения. От друга страна, във всеки един момент е било възможно /макар и да не е осъществено/ саниране на качеството на особен представител по надлежен процесуален ред – с охранителен акт на компетентния районен съд.

В исковата молба са посочени 12 действия/бездействия на ответника, които се сочат, че представляват противоправното му поведение като адвокат и особен представител по изп.д. № 20147810100193 на по описа на ЧСИ с рег. № 781- Г.Д., с район на действие СГС и вследствие на които са настъпили твърдяните имуществени и неимуществени вреди в патримониума на ищците.

Ищците твърдят, че адв. М.:

1.не е подала възражение по чл.414 от ГПК от името на длъжниците срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 20.01.2014г. по гр.д. № 778/2014г. по описа на СРС,ГО, 64 състав.

Няма спор между страните, че адв. М. е получила покани за доброволно изпълнение по изп.д. № 20147810100193 на по описа на ЧСИ с рег. № 781 – л.92-93 от делото, започнало пред СГС - папка на дело №7903/2020г. на 07.08.2014г. и в преклузивния срок по чл.414 от ГПК не е подала от името на длъжниците възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

4

Горните обстоятелства настоящият състав счита, че не изпълнява фактическият състав по чл.51 от ЗАдв, тъй като: на първо място, адв. М. е нямала учредена представителна власт спрямо длъжниците и ищци в настоящото производство по заповедното такова – по гр.д. № 778/2014г. на СРС, нейното качество на особен представител е само по изпълнителното производство и във връзка с реализиране на принудителното изпълнение, за което е налице изпълнителен титул. На следващо място, трудно би била преценката само от поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е започнало изпълнителното производство, дали най – добрата защита на интересите на длъжниците е подаване на възражение /дори и да се приеме, че би била процесуално легитимирана да го подаде/, още повече че правните последици от същото са указания да заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си – чл.415 ал.1 вр. чл.422 от ГПК, което несъмнено води до генериране на още разходи и при евентуално неблагоприятно решение за длъжниците, дългът им към кредитора би бил в увеличен размер.