Решение № 90 от 10.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА К. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500509 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 269 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 595/2022 г. Окръжен съд Русе е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на М. К. Г. сумата от 47500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 07.07.2021 г., както и сумата 335,03 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.10.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен искът за претърпени неимуществени вреди за разликата над 47500 лв. до претендирания размер от 84664,97 лв., ведно със законна лихва върху отхвърлената част, отхвърлено е искането за законна лихва върху двете главници за периода от 07.07.2021 г. до 30.10.2021 г., както и е отхвърлен искът за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи в резултат на същото произшествие в размер на 8548,92 лв., ведно със законна лихва от 1

07.07.2021 г. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. К. Г., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 47500 лв. до сумата от 84664,97 лв., и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 8548,92 лв.

Излагат се доводи, че от събраните доказателства се установява необратимо и пагубно за ищеца жалбоподател изменение в личната сфера – личен живот, битие, навици, отношения със семейство и положението му на работното място. Перспективата е никога да не се възстановят щетите върху неговото тяло и психика. По отношение на искът за пропуснати ползи се заема становище, че вещото лице по изслушаната съдебно икономическа експертиза отговаря, че бонусната система на заплащане съществува, не е променяна, като са определени четири броя бонуси. Докато е бил на работа, тези бонуси са достигани и са получавани от ищеца, а по време на едногодишните му болнични е лишен от тях. Оспорва се изводът на съда, че размерът на пропуснатата полза не може да бъде определен.

Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен в пълния претендиран размер от 84664,97 лв., както и бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи за сумата от 8548,92 лв., ведно със законна лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е депозирало отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като решението се обжалва в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17500 лв. до присъдените 47500 лв., ведно с лихва за забава върху тази разлика. Излагат се доводи, че присъдената сума е прекомерна и несъразмерна на установените телесни увреждания, степен и интензитет на търпените болки и страдания. По делото не са доказани причинени тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето на 2 ищеца, и да са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект, както и че са налице усложнения в оздравителния и възстановителния период.

Установено е, че той се е възстановил напълно в рамките на обичайното за този тип увреждания. Оспорва се изводът за влошаване на съпътстващото му заболяване диабет в резултат на процесното произшествие. Вещото лице, приело наличието на причинна връзка между травмата и завишените показатели на кръвна захар, не е със специалност ендокринология, като експертизата е оспорена по тази причина от дружеството. Освен това, не е представена медицинска документация за изследвания преди произшествието, за да се съпоставят нивата на тези показатели преди и след ПТП. И преди произшествието ищецът е имал двигателни проблеми, поради заболяване, износване и необходимост от смяна на тазобедрена става. Двигателната му активност по тази причина също е била намалена, което се е отразило на нивата на кръвната му захар. По тези причини се сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не е отчетена заинтересоваността на разпитаните свидетели, чиито показания съдът не е подложил на критичен анализ и не е съобразил с реално установеното здравословно състояние на Г..

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17500 лв. до 47500 лв., ведно с лихва за забава върху тази разлика, считано от 31.10.2021 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност е направено искане да се намали размерът на присъденото застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Г., чрез процесуалния представител, е депозирал отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав 3 констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба М. К. Г. твърди, че на 07.07.2021 г., в гр. Русе, бил блъснат на пешеходна пътека, като пешеходец, от автомобил Киа Пиканто, управляван от Б. Б. С.. Произшествието било посетено от органите на МВР, било образувано досъдебно производство и по НОХД № 1130/2022 г. на РРС било сключено споразумение, по силата на което С. бил признат за виновен и осъден. Автомобилът е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, към което ищецът предявил застрахователна претенция за обезщетяване на материалните и неимуществени вреди. След кореспонденция между ищеца и застрахователя му изплатили сумата 13879,96 лв., от които 1379,96 лв. за имуществени вреди и 12500 лв. за неимуществени вреди. Счита тази сума за недостатъчна и несправедлива. В резултат на удара бил приет в УМБАЛ „Канев“ АД, Русе, където му била направена сложна операция, поставили му импланти, които фиксирали с винтове и взели тъкани от друго място, за да възстановят десен крак. Поради влошеното здравословно състояние не бил опериран веднага, поради което търпял огромни болки и притеснения, като операцията била на 12.07.2021 г. Страдал от други придружаващи заболявания, които усложнили оздравителния процес. Бил в невъзможност да се движи първоначално за 43 дни, а впоследствие болничния му продължил една година. Провел три курса физиотерапия. Поради оперативните интервенции, липсата на физическа активност, повишаване на телесната маса, се влошили стойностите на хипертонията и диабета му. Обострило се и се усложнило заболяването му диабет тип 2 и постъпил по спешност за лечение в болница. Последвала втора операция за изваждане на метална конструкция от коляното на осмия месец след произшествието. Предстояло му лечение на лява тазобедрена става, като в резултат на произшествието спряло диагностицирането и лечението й. От друга страна, към момента на инцидента със съжителката си осиновили дете на осем месеца, за отглеждането на което ищецът не можел да помага.

4

Наложило се съжителката му да се грижи и за него, тъй като 4 месеца той бил неподвижен и с помощни средства. Психически и физически натоварването за двамата било голямо, като ищецът изживявал ежедневни болки и безпокойства. Използвал постоянно обезболяващи средства. Било срамно и унизително да му бъде оказвана помощ. Не можел да работи и да се грижи за семейството си, наложило се да продаде личен автомобил под пазарната цена за финансово обезпечаване на лечението му и разходите на домакинството. Не можел да слиза и да се качва по стъпала, което наложило обявяване на жилището им, намиращо се на 13 етаж, за продан, за да се закупи жилище на по-нисък етаж. Коляното му има подутина – образование с размерите на орех и търпи ежедневни болки в областта на удара. Има ограничения в движението, накуцва, при вървене щади дясна колянна става и изпитва болка, трудно кляка.

Изпитва постоянен стрес, страх от пресичане, тревожност, че е непълноценен и не успява да се справя със задълженията си. Невъзможно било да ходи на разходки с детето, да пазарува, поради това, че носел патерици. В резултат на 12 месеца неработоспособност бил лишен от възможността за получаване на пълното си възнаграждение, което получавал до преди деликта. Към основното си трудово възнаграждение получавал 4 вида бонуси – бонус дисциплина – 60 лв., бонус присъствие – 75 лв., 6 месечен бонус – 30 лв., бонус количество, ако изпълнява заложения му план – 210 лв. Би реализирал доход и ако полага нощен труд – средно около 50 лв. месечно. Тези суми претендира като пропуснати ползи, възлизащи на сумата 8548,92 лв., след изменението с определение от съдебно заседание от 12.06.2023 г.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 84664,97 лв., която е формирана след приспадане на заплатената част от обезщетението за неимуществени вреди, за която предявява иск, ведно с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 335,03 лв., и законна лихва, считано от деня на причиняване на произшествието 07.07.2021 г., и иск за заплащане на претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 8548,92 лв. след допуснатото изменение..

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: сочи се, че имуществените и неимуществени вреди на ищеца са изцяло извънсъдебно удовлетворени с плащането на сумата от 13879,96 лв. на 08.07.2022 г.; оспорва се предявения размер на обезщетението за 5 неимуществени вреди, като прекомерен и несъответстващ на характера и степента на причинените телесни увреждания; не се доказва причинната връзка между травмите от ПТП и неполучаването на сочените бонуси за периода на временна неработоспособност; оспорва се началният момент на претенцията за законна лихва.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000 лв., от който следва да се приспадне вече изплатеното обезщетение в размер на 12500 лв., поради което предявеният иск е уважен за сумата от 47500лв. Доказаните имуществени вреди възлизат на 1735 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение остава неудовлетворено вземане в размер на 335,03 лв., до който размер е уважен този иск. Анализирани са бонусите, изплащани от работодателя, като е прието, че те представляват компонента от месечното трудово възнаграждение с непостоянен характер, която не може да бъде изначално определена по размер. С оглед на това е прието, че претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, не представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, поради което този иск е отхвърлен, като неоснователен. Присъдена е законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 31.10.2021 г. до окончателното изплащане.