Решение № 340 от 15.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Разград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело № 20253330100065 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по искова молба на „Етажна собственост“ с адрес гр. Разград, ул.

„Марин Дринов“ № 11, чрез адв. Ф. С. от АК Разград, против В. Ц. В. и Т. К. В., с която моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно на Етажната собственост сума, представляваща сбор от дължимите суми за поддръжка на общите части за 2023 г. в размер на 120 лева и за 2024 г. до месец август включително в размер на 32 лева, както и сумата от 86.45 лева, представляваща дължима сума за ремонт за 2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.01.2025 г., до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски в производството.

Сочи се, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в етажната собственост с административен адрес гр. Р, ул. „М Д“ № **, за която съгласно одобрената кадастрална карта на гр. Разград е отредена сграда с идентификатор № 61710.502.*****.* и който самостоятелен обект, съгласно нотариален акт за собственост на жилище № **, том **, дело № ****/**.**.19** г. на нотариуса при Районен съд Разград, представлявал апартамент № * в същата сграда и бил издаден на името на В. Ц. В.. Същият бил придобит по време на брака му с Т. К. В. в режим на съпружеска имуществена общност и имал качеството на семейно жилище, а задълженията към етажната собственост имали характер на поет за задоволяване на нуждите на семейството разход, по смисъла на чл. 32 от СК, за който отговаряли солидарно.

На проведеното на 23.01.2023 г. Общо събрание на етажната собственост с оглед задълженията на собствениците по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС да заплащат разходите за поддръжка на общите части, на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 51, ал. 1 от същия закон, общото събрание със 76.66 % от общите части на ЕС взело решение за 2023 г. паричните вноски по тези разходи да бъдат в размер на 5 лева на месец за всяко пребиваващо лице в самостоятелните обекти на сградата. С решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.11.2023 г., с 63.63 % от общите части на ЕС било взето решение паричните вноски за разходи за поддръжка на общите части да бъдат променени, считано от 31.12.2023 г. за 2024 г., като същите да бъдат в размер на 2 лева на месец за всяко пребиваващо лице в самостоятелните обекти на сградата. Сочените по-горе парични вноски били дължими до края на месеца, за който се отнасят, поради което етажните собственици изпадали в забава, считано от първо число на следващия месец.

1

Всички собственици на етажната собственост, с изключение на ответниците, добросъвестно изпълнявали решенията на общото събрание и своевременно внасяли определените суми за поддръжка на общите части. Въпреки многократните напомняния и покани ответниците не се съобразявали и не изпълнявали решенията на общото събрание, като към момента на завеждане на исковата молба дължимите от тях суми за поддръжка на общите части на сградата за 2023 г. били в размер на 120 лева, а тези за 2024 г. за периода от м. януари до м. август включително, били в размер на 32 лева.

На следващо място, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 7 и чл.

49, ал. 2 от ЗУЕС, с протокол от 02.09.2024 г. общото събрание на етажната собственост с 63.89 % от ЕС взело решение да бъде извършен неотложен ремонт на стряхата на югоизточната част на сградата, както и почистване на улуците и промяна наклона на същите. За този ремонт била гласувана сумата от 700 лева. Тези разходи били разпределени между собствениците, съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, като размера на вноската на ответниците била съобразена с притежаваните от тях 12.35 % идеални части от общите части на сградата и била определена в размер на 86.45 лева. И в този случай ответниците не се съобразили и не изпълнили решението на общото събрание, като въпреки поканите не внесли дължимата от тях сума за ремонт. И тъй като цитираните по-горе решения не били обжалвани по реда и в сроковете по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, считат, че същите представляват валидно основание да претендират дължимите суми от неплатилите ги собственици. Следователно, за собствениците в етажната собственост възниквало задължението да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание.

Цитираните по-горе решения на етажната собственост били взети при спазване разпоредбите на ЗУЕС, като видно от приложените копия от протоколи ответникът В. Ц. В. присъствал на проведените общи събрания и участвал при вземането на решенията.

Съдържанието на протоколите, включително достоверността на отразените в тях решения, не били оспорени по съответния законов ред. На събранието, проведено на 02.09.2024 г. била включена точка за упълномощаване на председателя на ЕС за ангажиране на адвокат за образуване на исково производство за събиране на дължимите от етажните собственици суми за поддържане на общите части. Въпреки това обстоятелство и въпреки изискването на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС ответниците не предприели, каквито и да било действия за погасяване на дължимите от тях суми. Видно от приложените по делото Справка за приходите за поддръжка на общите части за 2023 г. и 2024 г., както и Справка за внесените суми по извършеният ремонт през 2024 г., ответниците не били заплатили нито една от предвидените вноски както за поддръжка, така и за ремонт. С покана за доброволно плащане от 04.10.2024 г. ответниците били търсени, за да бъдат уведомени за дължимите от тях суми, като в поканата изрично били посочени сроковете за плащане и на двете суми – 01.09.2024 г. за вноските за поддръжка и 30.09.2024 г. на вноската за ремонт. Същите многократно били търсени, но тъй като не се отзовали и отказвали да получат поканата, била оформена разписка от 15.10.2024 г., подписана от трима членове на етажната собственост.

Изложените обстоятелства обосновавали правния интерес на етажната собственост да предяви иск по чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, с който В. Ц В. и Т.

К. В. да бъдат осъдени да платят на Етажната собственост, дължимите от тях суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Цанев В. депозира отговор на исковата молба, в който по същество изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Възразява срещу влизане в сила на решенията на общото събрание на ЕС поради това, че на собствениците не били връчени срещу подпис в законния срок заверени копия „вярно с оригинала“. По този начин се възпрепятствало правото им да се запознаят със съдържанието на протоколите и да обжалват решенията в законните срокове. При липса на такова връчване, решението на ОС не влизало в сила. Твърди, че въпреки многократните покани към управителя, не му било връчено копие от нито един протокол, съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, срещу подпис на хартиен носител, заверено „вярно с оригинала“.

Към исковата молба били приложени избирателно копия само от протоколи, които били удобни на управителя, затова моли съда да разпореди да се представят копия от всички протоколи от проведени общи събрания на ЕС и най-вече от тези от 09.07.2024 г. и 01.08.2024 г., от които ставало ясно, че управителят пред присъстващите на ОС от 01.08.2024 г. отказвал да приеме връчено му възражение. Същият без основание отказвал да приеме връчено от ответника уведомление от 09.07.2024 г. с искане за предоставяне на документи от УС. Твърдението за пропуснати срокове за обжалване било невярно, защото управителят не изпълнил условието по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и по негова вина не можело да текат срокове.

2

Подписите на собствениците в приложения към протоколите списък се полагали при откриването на общото събрание и удостоверявали единствено кворума, но не и начина на гласуване на всеки собственик по дадена точка от дневния ред.

За да се упълномощи управителя за дадени действия, трябвало да има определен процент гласували със „за“. В случая, с протокол от ОС от 02.09.2024 г. по т. 4 се гласувало за наемане на адвокат за исково производство срещу собственик и това не било обикновено решение затова се изисквало минимум 75 % гласували със „за“. Твърди, че не било вярно като процент и мнозинството гласували със „за” за възлагане правомощия на управителя за представителство пред Районен съд Разград.

Твърди, че поне на двама от собствениците, гласували със „за“ според протокола, гласът бил отчетен невярно. Един от тях бил собственикът на апартамент № *, който не бил присъствал лично на ОС, не бил участвал в разискванията и накрая вместо него, като упълномощен със „за” гласувал управителят. Нямало доказателства, че управителят бил упълномощен изрично да гласува със „за” по т. 4 и че не гласувал против волята на упълномощителя.

Представя заверено копие от декларация от собственика на апартамент № 3, с което се доказвал начина на реално гласуване на собственика и невярното отразяване в протокола от ОС. Това решението на ОС било нищожно, защото не отразявало истинската воля на гласувалия. В този случай нямало срок за обжалване на решението на ОС по ЗУЕС. Счита, че достоверността на вота по т. 4 от протокол от ОС от 02.09.2024 г. можела да се гарантира, само ако съдът разпореди да се представи „Констативен протокол“ по чл. 57, ал. 1 от ЗУЕС, подписан лично от собствениците.

Счита за невярно твърдението в исковата молба, за извършен неотложен ремонт на стрехата. Съгласно §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС, хипотезата „неотложен ремонт“ предполагала разрушаване на сградата или на конструктивни елементи и значителни повреди. В случая категорично нямало такава ситуация и авторът на това твърдение нямал необходимата инженерна квалификация и компетентност. Безспорно липсвали местоположение и име на обекта, дата на подаване на офертата, име на изпълнителя, единични цени по видове СМР и количества, по които била получена цената на услугата. Освен това, ремонтът на стрехата технологично включвал оправяне на наклона и почистване на улуци, поради което нямало причина да се разделят етапите на ремонта и да се плаща два пъти за един вид СМР. Моли съда да изиска копие от протокола от ОС от 01.08.2024 г., където се указвало на управителя да осигури писмени оферти, което било и негово задължение по ЗУЕС. Въпреки оказаната от ответника помощ за втора оферта, по неизвестни причини управителят не пожелал да я осигури и представи на ОС. Втората оферта била доста по-евтина и по-качествена от приетата като „единствена оферта“, предложена от управителя, което било нарушение на управителя по чл. 57, ал. 1 от ЗУЕС и подлежало на санкция. Приета била по-скъпата и неконкурентна „единствена оферта“, предложена от управителя, но не била ясна мотивацията му да възложи услугата точно на този изпълнител.

По отношение изпълнението на ремонта, според изказване на управителя на последното общо събрание, никой не следил изпълнението на ремонта, никой не знаел кога е изпълнен ремонта, никой не направил външен оглед, никой не оценил качеството на ремонта и не приел от изпълнителя договорената услуга. Така никой не можел да предяви рекламации при некачествен ремонт.

По отношение на заплащането, управителят сключил договор за изработка, в който без разрешение от общо събрание отново еднолично договорил заплащане на услугата в размер на 700 лева, с разходен касов ордер. Сумата била голяма и според правилата, изпълнителят трябвало да издаде фактура с попълнен БУЛСТАТ, доказващ че същият е регистриран като самоосигуряващ се. Също така приходът от 700 лева задължително трябвало да се декларира в НАП.

По отношение твърдението в исковата молба, че всички собственици на ЕС с изключение на ответниците добросъвестно изпълнявали решенията на ОС и своевременно внасяли определените суми за поддръжка на общи части, моли съда да разпореди да се представят всички месечни отчети за приходите и разходите на касата на УС и най-вече отчетите към 09.11 2023 г. и 05.10.2024 г.