Решение № 17283 от 25.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17283 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110131587 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. С. срещу А.В.Я., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 5 100 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ¾ ид. части на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, апартамент № 7, находящ се в жилищна сграда на адрес****, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, входно антре и тоалетна, застроен на 53,45 кв. м. и при граници: изток – апартамент Д.А, запад – апартамент Г.Ш, север: ул. „******“, юг – двор, заедно с таван с кубатура от 8,10 кв.м. при съседи на тава: изток – коридор, запад – таван на Н.А, север – коридор, юг – коридор, заедно с мазе с кубатура от 7,73 куб.м., при съседи на мазето: изток – коридор, запад – калкан, север – държавно мазе, юг – мазе на Н.К, заедно с 2,64 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 905 кв.м., съставляващо парцел III, кв. 441, в м. „Центъра“ по плА. на гр. София, заснето по КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-**-**/15.06.2010 г. на ИД на АГКК като поземлен имот с идентификатор ***, дължимо за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., или за 17 месеца по 300 евро на месец, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда (08.06.2023 г.) до окончателното плащане.

С молба, подадена на 25.10.2023 г., подадена от ищцата преди първото по делото съдебно заседание, същата е направила уточнение в периода на претенцията си, като е посочила, че същата е предявена за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2019 г., вместо погрешно посоченото в исковата молба 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., като с определение от 28.11.2023 г. съдът е приел, че е валидно сезиран с претенция за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2019 г. Съобразно защитата на ответника, посоченото изменение на основанието на претенцията е уместно извършено.

1

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на гореиндивидуализирания недвижим имот, като същият придобила по наследство от своята майка – Г.Я.Д, бивш жител на гр. София и починала на 27.10.2004 г. От своя стрА., майка й е придобила имота по силата на съдебна спогодба, обективирА. в Протокол от 05.12.1979 г. на СРС, 49-ти състав. Сочи, че около година и половина след смъртта на майка си установила, че с нотариален акт за дарение леля й – В.И.Д е дарила на ответницата А.В.Я. (първа братовчедка на ищцата) ¼ идеална част от процесния недвижим имот. Навежда, че извънсъдебното решение на спора било невъзможно, затова се провела редица производства.

Обобщава, че по силата на влязло в сила решение № 80/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № ****/2019 г. на ВКС, II ГО, Ищцата е призната за собственик на ¾ идеални части от имота и ответницата А. Я. била осъдена да предаде владението върху тези идеални части, като за разликата или за ¼ идеална част исковата претенция на ищцата била отхвърлена. Обяснява, че в хода на съдебните производство ответницата продължавала да полза имота и го отдава под наем, като по този начин лишавала ищцата от правото да го ползва лично. Сочи, че въз основа не невлязлото в сила въззивно решение № ****/16.05.2019 г. се сдобила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело срещу ответницата за предаване владението върху имота. След получаване на покА.та за доброволно изпълнение ответницата – на 30.10.2019 г. предала ключовете в кантората на съдебния изпълнител. Заключава, че от след смъртта на майка й, ответницата неправомерно ползвала целия апартамент. Конкретно, за периода от 01.06.2018 г. до 30.11.2019 г. ответницата е ползвала апартамента без правно основание, с което същата е препятствала ищцата да ползва собствените си ¾ идеални части от имота лично или чрез трети лица. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен. На първо място възразява, че още на 23.10.2019 г. ответницата е предала ключовете от имота, като апартаментът е бил надлежно опразнен. Ищцата сама изрично е декларирала, че на 30.10.2019 г. получава ключовете. Следователно считано от датата на предаване на ключовете, владението върху целия недвижим имот е било безспорно упражнявано единствено от ищцата С., а ответницата е била лишена от своето право и след доброволното предаване на владението претенциите на ищцата са абсолютно неоснователни. Излага, че изпълнителният титул, въз основа на който ищцата е започнала владението на целия имот е отменен с Решение № 80 от 23.12.2020 г. на ВКС, 2-ро гр. Отд., постановено по гр.д. № ****/2019 г. Ето защо счита, че ищцата е тази, която неоснователно е лишила ответницата от правото й на ползване на притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния имот, като за периода от 23.10.2019 г. до 23.12.2020 г. – упражненото от ищцата еднолично владение на целия имот, респективно лишаване на ответницата от ползването на същия се явява осъществено на отпаднало основание, предвид отменителното решение на ВКС, а за периода от 24.12.2020 г. до 04.05.2023 г. – упражненото от ищцата еднолично владение на целия имот, респективно лишаване на ответницата от ползването на същия се явява осъществено без основание. Възразява, че за периода от 01.06.2019 г. до 08.06.2020 г. претенцията на ищцата е погасена по давност – арг. от чл. 111, б. „Б“ и б. „В“ от ЗЗД.

Навежда и възражение за прихващане със сумата от 1 500 лева, предоставена от ответницата на ищцата на 31.03.2023 г. за заплащане на дължимите от последната 2 общински задължения за процесния имот, както и със сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за периода от 23.10.2019 г. до 23.12.2020 г. за лишаване от ползването, съобразно притежаваните ¼ идеални части от процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата е подала и насрещна искова молба срещу първоначалната ищца А. С., с която предявява осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата С. да заплати на ищцата по насрещния иск Я. сумата от 5627 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния имот за периода от 24.12.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на иска в съда (11.09.2023 г.) до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на насрещния иск, като оспорва същия по основание и размер. Не оспорва, че на 30.10.2019 г. юрисконсулт Илина Балева й е предала комплект от ключове, но оспорва, че са били за процесното жилище, както и че към 23.10.2019 г., респ. към 30.10.2019 г. имотът бил опразнен. Твърди, че след получаване на ключовете не е препятствала възможността на А. Я. да плзва процесното жилище. Оспорва в периода 23.10.2019 г. 04.05.2023 г. да е ползвала процесния имот. Твърди, че по изп.дело №***/2021 г. по описа на ЧСИ М. не е имало обратен въвод, тъй като през пролетта на 2020 г. страните били постигнали съгласие за продажба на имота и предприели действия в тази насока, като било постигнато съгласие именно първоначалната ищца А. С. да е лицето, което осигурява достъп до имота за извършване на огледи. По изложените съображения моли съда да отхвърли насрещния иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, следните правопораждащи факти: че имотът е бил съсобствен между страните през исковия период; че същият е ползван от съсобственик /от ответницата/ през времето, за което искът е предявен; че е поискала писмено обезщетение от ответницата за ползите, от които е лишена; размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползването за процесния период.

По делото е безспорно, а и това се установява от представените договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.03.1968 г., протокол от 05.12.1979 г. по описа на СРС, 49 състав, Нотариален акт №97, том I, дело №80 от 2006 г. на нотариус В., рег. №*** и решение по к.гр.д. №****/2019 г. на ВКС, II г.о., че ищцата по силата на наследствено правоприемство, а ответницата въз основа на давностно владение са съпритежатели на правото на собственост на процесния имот при квоти: ¾ ид.части за ищцата и ¼ ид.част за ответницата.

По делото е безспорно, а и това се установява от представената по делото нотариална покА., получена от ответницата чрез нейната майка на 31.03.2010 г., че ищцата е поканила ответницата да й предаде държането върху процесния апартамент, като е поискала до окончателното му предаване ответницата да й заплаща обезщетение в размер на пазарния наем, оценен от ищцата на сумата в размер на 400 евро на месец.

3

С протоколно определение от открито съдебно заседание от 31.01.2024 г., предвид признание на ответната стрА., съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до 23.10.2019 г. именно ответницата е ползва процесния имот, като на посочената дата е предоставила владението на имота на ищцата.

Обстоятелството, че на 23.10.2019 г. ответницата е предала ключовете от процесния имот на юрисконсулт С. при ЧСИ Б., рег. №*** се установява от приложената към отговора на исковата молба молба с вх. №17062/23.10.2019 г., подадена по изп.дело №******* по описа на ЧСИ Б..

От представената към отговора на исковата молба разписка се установява, че на 30.10.2019 г. ищцата А. Слачева е получила ключовете от процесния имот.

Като доказателство по делото е приет и договор за наем на недвижим имот от 01.08.2019 г., сключен между А. В. Я., в качеството й на наемодател, и А.Х.Х, в качеството й на наемател, с предмет: предоставяне временното възмездно ползване на следния недвижим имот: апартамент №7, находящ се в жилищна сграда на ул.

„******“ №17, вх. Б, ет. 3 срещу месечен наем в размер на 330 лева.

Представена е и молба с вх. №16960/21.10.2019 г., подадена от ответницата по изпълнително дело №*******, с която същата заявява, че желае доброволно да предаде владението върху процесния имот. В молбата е посочено също така, че в същия имот въз основа на договор за наем, копие от който се прилага към молбата, е настанено да живее трето лице – А.Х.У, която е уведомена за задължението за опразване на имота.

При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата ¾ идеални части от процесния апартамент е основателен за периода 01.06.2018 г. - 01.08.2019 г. по следните съображения.

Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрА. по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от стрА. на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забрА.та по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността съсобственикът има право на парично обезщетение.