Решение № 670 от 30.08.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Сливен, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №

20232230102926 по описа за 2023 година

Пред съда е депозирана молба от С. Д. Д., в която твърди, че ответника по нея- Р. К. Д., й е син. Също, че на 13.07.2023г. той, след употреба на голямо количество алкохол, започнал да се държи агресивно към нея, заплашвал я, че ще я одере жива, че ще я убие и зарови в градината, а след това я замерил със саксия, която се разбила в близост до нея.

Жената твърди, че сина й е имал подобно поведение спрямо нея често и назад във времето, поради което подава молба съда да й издаде заповед за защита, с която да наложи спрямо него следните конкретни мерки: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено да я приближава; жилището, което обитава на адрес: с. Тополчане, общ.

Сливен, ул. „Божур дере” № 12; местата й за социални контакти и отдих.

В проведеното по делото съдебно заседание молителката се явява лично, а и с пълномощник- адвокат и поддържа молбата си. Ответникът също се яви лично, и в заседанието за първи път взе становище по молбата- не оспорва фактите, на които е основана тя, а дори и ги признава.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съда приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е, тъй като ответника признава това обстоятелство, че молителката е негова майка.

Също въз основа на признанието на Р. Д. съда приема, че на 13.07.2023г., е възникнал описания в молбата, по която е образувано делото, и скициран по-горе в това решение, случай, при който ответника е отправил обидни думи към майка си, а и е проявил агресия- замерил я със саксия, която се разбила в близост до нея. Ответникът признава и твърденията на молителката, че 1 е имал подобно поведение спрямо нея много пъти, назад във времето.

Предвид тези признания съда прецени, че не е необходимо да изисква от РУ на ОД на МВР Сливен протокол, съставен от негови служители, посетили на място адреса на молителката, както и да изисква свидетелство за съдимостта на ответника.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Депозираната от С. Д. Д. молба е с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН, а искането е да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Предвид характера на производството и тъй като е изрично предвидено от законодателя с текста на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН, съда следва да се произнесе по молбата с решение.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и др. вид насилие, както и опита за такова, извършени спрямо лица, които се намират … в т.ч. в родствена връзка. Защитата по цитирания нормативен акт, съгл. чл. 3 т. 5, може да търси всеки, пострадал от домашно насилие, извършено от лице, което е негов низходящ. Съдействие за защита пострадалото лице може да потърси като се обърне към съда, а в случаите на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето, то може да подаде молбата направо до органите на МВР - чл. 4.

В чл. 5 ал. 1 са посочени мерките за защита от домашно насилие, които съгл. чл. 7 ал. 1 да наложи е компетентен районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице. В раздел втори от ЗЗДН са уредени правилата за разглеждане на дело, образувано по молба за защита от домашно насилие, което приключва с постановяването на решение.

В случая се установи твърдяната в молбата на Д. родствена връзка между нея и ответникатя е негова майка.

Събраха се и доказателства за твърдяните от жената факти за упражнено над нея домашно насилие- в тази връзка са декларацията й по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и признанието на ответниканасилието е както физическо, така и психическо.

Молбата следва да бъде уважена дори и да се мисли, че фактите не са доказани от молителката непоколебимо. Така, защото тя е депозирала нарочната декларация по чл.9 от ЗЗДН, а тя е самодостатъчна за издаването на заповед за защита, щом няма други доказателства. /това е другия абсурд в ЗЗДН, с който съдията-докладчик никога не е и не би се примирил/.

От друга страна, исканите от Д. мерки за защита съответстват на упражненото насилие, а те са и изрично предвидени в текста на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН. Ето защо исканата заповед за защита ще бъде издадена.

Имайки предвид характера на упражненото домашно насилие и още повече, че то е осъществено от син върху неговата възрастна майка, мерките следва да бъдат наложени за максималния срок, предвиден в закона - за 18 месеца - чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН.

Ето защо на пострадалата следва да бъде издадена заповед за защита. Тя трябва да бъде 2 връчена на страните - на пострадалото лице и причинителя на насилието и служебно да се изпрати на РУ - Сливен.

На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника трябва да се наложи глоба. Отчитайки признанието му на фактите, на които е основана молбата на майка му, както и обещанието му в съдебно заседание, че повече няма да има подобно поведение, съда счита, тя следва да е в минималния предвид в ЗЗДН размер- в размер на 200 лв.

На основание чл. 11 ал. 2 от същия нормативен акт - да бъде осъден да заплати държавна такса за образуване на делото, която съда определя в размер на 25 лв.

При изложеното и на основание чл. 15 ал. 1 във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Р. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: с. Тополчане, Сливенска област, ул.

„Божур дере” № 12, понастоящем живущ на адрес:гр.Сливен, кв.“Сини камъни“бл.30, вх.“В“, ап.15 да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо майка си С. Д. Д. с ЕГН:

********** и адрес: с. Тополчане, Сливенска област, ул. „Божур дере” № 12.

ОТСТРАНЯВА Р. К. Д. с ЕГН: ********** от съвместно обитаваното с майка му С. Д. Д. с ЕГН: ********** жилище на адрес: с. Тополчане, Сливенска област, ул. „Божур дере” № 12.

ЗАБРАНЯВА на Р. К. Д. с ЕГН: **********, за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), да приближава, на разстояние по-малко от 50 м, С. Д. Д. с ЕГН: **********; жилището й на адрес: с. Тополчане, Сливенска област, ул. „Божур дере” № 12, както и местата за социални контакти и отдих на С. Д. Д. с ЕГН: **********.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. К. Д. с ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта полицейския орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Въз основа на настоящото решение, на молителката да се издаде заповед за защита от домашно насилие с цитираните по-горе мерки.

Заповедта изпълнение. подлежи на незабавно

Препис от заповедта да се връчи на страните по делото, а препис от нея да се изпрати служебно до РУ - Сливен. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.

ОСЪЖДА Р. К. Д. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в полза на Сливенски районен съд държавна такса от 25 лв. (двадесет и пет лева) за образуване на делото, както и на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 лв. (двеста лева), както и 3 държавна такса от 5 лв. (пет лева), ако за тези вземания служебно бъде издаден изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4