Определение № 260275 от 31.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

Номер 31.05.2022 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 31.05. 2022 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА т.дело № 1336 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.***, представлявано от управителя Д.Г.М. против Т.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание: чл.145 от ТЗ и цена на иска: 112 738,77лева (сто и дванадесет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 77 стотинки) - главница и законната лихва върху главницата в размер на 56 912,41 лева за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на иска в съда.

В исковата молба се посочва, че ответникът е бивш управител на дружеството-ищец. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г. Т.В.В. продал на „П.“ ООД, с ЕИК - ***, всички притежавани от него 8310 (осем хиляди триста десет) дяла всеки на стойност 100(сто) лева. В Търговския регистър е вписана промяната в собствеността на капитала. Управителят на дружеството Т.В.В. е заличен, а на негово място е вписан новия управител Д.Г.М.. Предаването на счетоводните документи е извършено с протокол на 22.07.2016г., подписан от двете страни. При счетоводното приключване на 2015г. е установено дебитно салдо в сч. с/ка 501 „Каса в лева“ в размер на 269 428,77 лева, а фактическа касова наличност 0,00 лева. С оглед установената липса на материални запаси - пари в брой и съгласно Закона за счетоводството е взето решение на едноличния собственик на капитала за извършване на счетоводно записване по дебита на сч. с/ка 498 „Други дебитори“, аналитично, с размер 269 428,77 лева - установената липса.

След провеждането на неколкократни срещи и множество телефонни разговори с В., в това число и интернет-кореспонденция, с което се изяснявал въпроса с касовите наличности, той накрая се съгласил да възстанови липсващите средства в касата и преведе по банковата сметка на управителя на дружеството следните суми:

1.

На 16.02.2016 г. - 5990 лева;

2.

На 17.02.2016 г - 29 000 лева;

3.

На 18.02.2016 г. - 29 000 лева;

4.

На 19.02-2016 г. - 5700 лева;

5.

На 19.02.2016 г. - 29 000 лева;

6.

На 25.02.2016 г. - 29 000 лева;

7.

На 26.02.2016 г. - 29 000 лева,

ОБЩО

156 690 лева.

Съгласно

Закона за счетоводството е извършено осчетоводяване на постъпилата сума от 156 690 лева по кредита на сч.с/ка 4981, Други вземания.

Твърди се, че до момента ответникът В. не е възстановил остатъка от липсващата сума в размер на 112 738,77 лева, нито са представени разходооправдателни документи, които да сочат за наличие плащания от името и за сметка на дружеството. Посочва се, че по аргумент от чл.140, ал.4 от ТЗ в момента на освобождаването на В. като управител за него е възникнало задължението да предаде касовата наличност на дружеството, без да е нужно да е канен за това (относно изпадането в забава при осъществен т.нар. „управленски деликт“ е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК). Твърди, че за дружеството безспорно е настъпила вреда, в размер на липсващата сума в размер на 112 738,77лева, като между настъпването на вредата за дружеството и бездействието на ответника, безспорно е налице причинно - следствена връзка, тъй като именно с неотчитането на сумата е настъпила вреда за дружеството.

Посочва, че преди нотариалното удостоверяване на договора за продажба на дяловете от капитала на дружеството, извършено на 22.12.2015г., между Т.В.В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД и Д.Г.М., в качеството му управител на „П.“ ООД са водени продължителни преговори, подписани са няколко предварителни документа, в това число предварителен договор от 31.07.2015г., т.е. всичките действия на управителя и собственик на капитала в „Т.” ЕООД - ответник в настоящето производство, извършени след подписване на предварителния договор, са били насочени за ощетяване на дружеството преди продажбата на капитала на „П.“ ООД. Още повече, че преди покупката на дружествените дялове чрез кредит, предоставен от Райфайзенбанк България, от банката и от купувача на дяловете е извършен цялостен финансов анализ на дружеството „Т.” ЕООД. Заявява, че ако в документите на финансовия анализ е съществувала такава информация, че съществуват липси в касата, то най-вероятно не би се случила сделката по покупката на дяловете от капитала.

Предвид факта, че управителят Т.В.В. в нарушение на своите задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона, е допуснал липси в касата, които все още не е възстановил, се твърди, че е налице: 1. Виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя Т.В.В. по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2. Настъпили са вреди за дружеството; 3.

Налице е пряка причинна връзка между неизпълнението на задължения и претърпените вреди.

Посочва се, че с решение от 18.12.2020г. едноличният собственик на капитала взел решение за предявяване на иск по реда на чл.145 от ТЗ срещу бившия управител на дружеството - настоящия ответник - Т.В.В. за сумата от 112 738,77 лева (сто и дванадесет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 77 ст.) ведно с лихва за забава в размер на 56 912,41 лева за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на иска в съда.

Моли съда да осъди Т.В.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.*** сумата от 112 738,77 лева (сто и дванадесет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 77 ст.) главница, както и законната лихва върху главницата в размер от 56912,41лева за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на иска в съда, направените в производството разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С уточняваща молба от 13.01.2021г. ищецът уточнява, че ответникът Т.В.В., в качеството си на бивш управител на „Т.“ ЕООД, имайки качеството на материално-отговорното лице по смисъла на чл.145 от ТЗ във връзка с чл.141, ал.1 от с.з., не е положил дължимата грижа, поради което е до­пуснал към 22.12.2015г. липса на материални запаси - пари в брой (най-бързо ликвидни) в размер на 269 428,77 лева. Към 26.02.2016г. същият час­тично възстановил сумата от 156690 лева, като е останала невъзстановена сума в размер на 112 738,77лева.

Счита, че частичното плащане на сумата от 156 690 лева от дължимата 269 428,77 лева от страна на от­ветника, представлява действие, което представлява извънсъдебно признание на задължението. Изложеното в исковата молба и настояще­то пояснение дават основание на ищеца да твърди, че вредата се изразява в ус­тановена липса на материални запаси, за които управителят отговаря, които представляват пари в брой в размер на 112 738,77 лева, т.е. вреда­та е измерима, тъй като тя има характер на парични средства. За дру­жеството безспорно настъпила вреда, в размер на невъзстановената липсваща сума е в размер на 112 738,77 лева.

По отношение на началния момент, от който се претендира законна лихва, т.е. обстоятелства, определящи началния момент, заявява, че по аргумент от чл.140, ал.4 от ТЗ в момента на освобождаване­то на В. като управител за него е възникнало задължението да пре­даде касовата наличност на дружеството, без да е нужно да е канен за това, т.е. той е изпаднал в забава от 22.12.2015 г. — датата на освобожда­ването му като управител на дружеството.

Поради изложеното с исковата молба се претен­дира заплащане на законна лихва от 01.01.2016 г., която дата е след да­тата на изпадане в забава на ответника.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че оспорва предявения иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че не се оспорва, че ответникът е бивш собственик на капитала на „Т.“ ЕООД и управител на дружеството, както и ,че е прехвърлил дружествените дялове на „П.“ ООД - настоящият собственик на капитала. Документацията на хартиен носител е предадена на новия собственик след множество покани от страна на ответника. Д. М. - управител и на „Т.” ЕООД и на „П.” ООД отказвал да дойде до Стара Загора, където да се извърши опис на документите и тяхното предаване, поради което се наложило ответникът да пътува няколко пъти до Б. - новото седалище на ищцовото дружество, за да предаде документацията, като едва на третият път М. приел да бъде извършено предаването. Това обстоятелно намира за ирелевантно, поради факта, че Д. М. е получил цялата необходима и счетоводна и правна информация в периода септември - октомври 2015, предоставена му с цел вземане на решение за сключване на сделката с дружествените дялове, но с оглед наведени твърдения за липса на информация и документация намира да редно да изясни фактическата обстановка.

Твърди, че посочените в исковата молба банкови преводи са извършени от Т.В. по личната сметка на Д. М., а не по сметка на дружеството. Преводите са извършени след множество срещи и телефонни разговори и представляват договорен между страните аванс за продажби на стоки, които да се извършат през 2016 г между дружествата представлявани от Д. М. и тези представлявани от ответника В., като междувременно тези парични средства да бъдат вложени от Д. М. в касата на „Т.“ ЕООД с оглед предстоящата данъчна ревизия. Получателят на сумите посочени в исковата молба - Д. М. не е спазил договореното, като от една страна не е вложил получените от В. суми в касата на „Т.“ ЕООД, поради което на дружеството е съставен ревизионен акт, приемащ липсващите в касата суми като скрито разпределение на печалба с налагане на задължение да се плати данък на тази печалба, а от друга страна нито е върнал предоставените от В. суми, нито са продадени уговорените семена.

Оспорва иска и по основание и по размер. Оспорва акцесорния иск за лихви. Твърди, че предявените искове са погасени по давност.

Сочи, че вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Т.“ ЕООД във връзка с прехвърляне на собствеността върху дружествените дялове от капитала на дружеството и прекратяване на управителните функции на ответника е извършено на 30.12.2015г. Считано от тази дата започва да тече давностния тригодишен срок за предявяване на исковете по чл.145 от ТЗ. Към момента на предявяване на исковете по настоящото производство е изтекла тригодишната погасителна давност. Сочи, че липсата на касова наличност не само е известна на управителят на ищцовото дружество към датата на сключване на сделката с дружествените дялове на „Т.“ ЕООД, но и тази касова наличност е натрупана с негово съдействие и при изпълнение на обща договореност между страните.

Сочи, че с цел намаляване на цената на сделката с дружествените дялове, купувачът „П.“ ООД се отказва да придобие цялото имущество стоящо зад тези дялове и страните договорили част от това имуществото да бъде отчуждено преди сделката с дяловете. Тази договореност е отразена в Приложение № 1 към сключения предварителен договор, което приложение съдържа списък с движими вещи и списък с недвижими имоти. В изпълнение на договореното ответникът В. предприел действия по разпореждане, чрез продажба на това имущество от „Т.“ ЕООД на „А.“ ЕООД - дружество на което е едноличен собственик на капитала. Тъй като купувачът „А.“ ЕООД не е разполагало с достатъчно налични средства за да изкупи имуществото, то „П.“ ООД представлявано от Д. М. е предоставило в заем на „А.“ ЕООД веднъж 40 000 лв. със срок на връщане 1 месец и веднъж 65 000 лв. със срок за връщане 2 дни. С предоставеният на „А.“ ЕООД заем са платени фактурите издадени от „Т.“ ЕООД за продажба на имуществото предмет на Приложение № 1 към предварителния договор.

Постъпилите в „Т.“ ЕООД суми от платените фактури, са разпределени като дивидент на едноличния собственик Т.В., който след като ги е получил в личната си сметка ги е предоставил по реда на чл. 134 от ТЗ в „А.“ ЕООД. „А.“ ЕООД отново плаща издадени от „Т.“ ООД фактури, а „Траъл ин бг“ ЕООД разпределя дивидент за ответника В., който отново ги предоставя на „А.“ ЕООД и така няколко пъти.