Решение № 818 от 24.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330119461 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. П. Ц. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание член 22 във връзка с член 11 от Закона за потребителския кредит за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, както и евентуални искове за нищожност на отделни договорни клаузи на основание Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба ищецът поддържа, че на

******************************* е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит за сумата от хиляда лева, като в договора са уговорени годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите от 48.57%. Твърди се, че едновременно с договора са начислени суми за допълнителни услуги, наречени „*******“ и „**************“, на обща стойност хиляда и деветдесет лева, които значително надвишават размера на предоставената главница и не са включени в изчисляването на обявения годишен процент на разходите. Ищецът счита, че тези услуги представляват скрито възнаграждение и разход по кредита, чието прикриване води до неточно посочване на годишния процент на разходите и съответно до недействителност на целия договор.

1

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва исковете, като поддържа, че договорът е съобразен с всички законови изисквания, а допълнителните услуги са избрани доброволно от потребителя и не представляват част от цената на кредита. В хода на производството са представени като доказателства самият договор за кредит, ведно с погасителния план към него, от които се установява механизмът на начисляване и плащане на процесните такси за допълнителни услуги.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, съдът намира предявения главен иск за установяване недействителността на договора за потребителски кредит за основателен и доказан. От фактическа страна е безспорно, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е отпусната сума в размер на хиляда лева. Анализът на договорните клаузи обаче показва, че освен чистата стойност на заема и уговорената лихва, потребителят е бил обременен с допълнителни разходи за услугите „********“ и „**********“.

Съдът приема, че тези услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на документи и възможност за промяна на погасителния план, по своето естество не представляват реални допълнителни услуги извън предмета на управление на кредита. Те са пряко свързани с административното обслужване на заема и съгласно императивните норми на Закона за потребителския кредит, разходите за тях следва да бъдат включени в общия разход по кредита и съответно в годишния процент на разходите.

Практиката на Съда на Европейския съюз, и по-конкретно решението по дело С-714/22, което засяга пряко същия ответник, недвусмислено указва, че подобни разходи, когато са уговорени към договор за кредит и дават предимства при неговото обслужване, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“. В настоящия случай се установява, че таксите за тези услуги в общ размер от хиляда и деветдесет лева не са били взети предвид при изчисляването на обявения в договора годишен процент на разходите от 48.57%. Това води до извода, че посоченият в договора годишен процент на разходите е неточен и заблуждаващ, тъй като не отразява реалното икономическо оскъпяване на кредита за потребителя.

Законодателят в член 11, алинея 1, точка 10 от Закона за потребителския 2 кредит е поставил изискването за точно посочване на годишния процент на разходите като съществен елемент от съдържанието на договора.

Неспазването на това изискване е възведено като основание за недействителност на договора в член 22 от същия закон. Когато годишният процент на разходите не е изчислен съгласно законовите изисквания и не включва всички известни на кредитора разходи, потребителят се оказва лишен от възможността да направи информиран избор и да прецени действителната тежест на своите задължения.

Освен това, уговорените суми за допълнителни услуги в размер, надвишаващ самата главница по кредита, представляват заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Тези клаузи създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя, тъй като го задължават да плаща за услуги, които са част от обичайната търговска дейност на кредитора. Предвид изложеното, съдът счита, че е налице тежък порок на договора, който обуславя неговата пълна недействителност. При това положение ищецът дължи връщане само на чистата сума на получената главница, без лихви и други разходи. С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искания за нищожност на отделните клаузи.

При този изход на делото и на основание член 78 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството, включително адвокатско възнаграждение, определено съгласно Закона за адвокатурата.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, че Договор за потребителски кредит *************** №*************** от *********** г., сключен с М. П. Ц., ЕГН **********, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на М. П. Ц., ЕГН **********, сумата за направените по делото разноски в размер на 27 евро.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 да 3 заплати на адв. Д. Г. сумата за адвокатско възнаграждение на основание чл.

38 от ЗА в размер на 200 евро/ с ДДС/ .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4