Решение № 483 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502925 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от двете страни по гр.д. 8473/23 г. по описа на СГС. С решение по делото № 4716/17.07.25 г. съдът, като е приел, че исковата молба от Ч. Г. Т. срещу Прокуратурата на РБългария е основателна, е присъдил в негова полза заради продължило 12 г. досъдебно производство, образувано въз основа на негов сигнал за извършено престъпление обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. ведно със законната лихва от 25.07.23 г. и е отхвърлил иска за разликата до заявените 13 500 000 лв. и съразмерните лихви.

Недоволен от решението в отхвърлителната му част е ищецът. Той счита, че е бил жертва на прокурорски произвол и поради това е претърпял неимуществени вреди – тревоги и астматиччни пристъпи.

В осъдителната му част решението се обжалва от представителя на Прокуратурата, който е на мнение, че не са доказани вреди за ищеца и претендира искът да бъде отхвърлен, алтернативно – присъденото обезщетение – да бъде намалено.

Настоящият състав, като установи, че жалбите са подадени в срок, а обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, приема, че дължи произнасяне относно правилността на решението съобразно доводите за неправилност, разгърнати във въззивните жалби.

В производството пред САС са представени новосъздадени доказателства, които 1 свидетелстват за общо заболяване на ищеца. Представена е и кореспонденция с трети лица, която настоящият състав приема, че е неотносима към спора.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на контрол и според доказателствата, ангажирани в двете инстанционни производство, настоящият състав прави следните изводи:

Видно от приложените материали по досъдебното производство, същото е образувано по повод заявителски материал от ищеца с твърдение, че на 24.04.2009 г. след рутинна проверка от ПП КАТ по ЗДвП от колата му е изчезнала сума от 1750 лв.

Счита, че същата е отнета от някой от патрулиращите докато той се бил отдалечил от превозното средство, за да проведе телефонен разговор. След снемане на обяснения от заявителя и осъществилите проверката полицаи не се установява някой от тях да е влизал в превозното средство. Повдигнато е обвинение срещу неизвестен извършител и производството по преписката е спряно. След възобновяване (по настояване на заявителя) са били извършени допълнителни действия по оглед на автомобила и изземване на поставен от вътрешната страна на стъклото стикер за спиране на МПС от движение. Въпреки данните за действия по изземване на дактилоскопни следи, не е приложен протокол за извършена експертиза. Поради отвеждане на прокурорите от съвпадащата с района на МВР, чиито служители са уличени в престъпление, преписката е възложена на друго РПУ. Заради жалби на заявителя до МВР/Главния прокурор са давани указания за извършване на допълнителни следствени действия.

Същевременно заявителят не е оказвал съдействие на разследващите. На л. 6 от преписка 2231/19 г. по описа на РП Враца заявителят (ищец в гражданското производство) отговаря писмено, че е получил призовка за разпит като свидетел, но не може да се яви на посочената дата, както и през следващите дни, защото никой няма да му заплати пътните и дневните разноски за това пътуване.

При анализ на доказателствата настоящият състав приема, че изводите на СГС за основателност на иска са неправилни. Видно от чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, а нейният първи параграф гласи: „всяко лице ... при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд“. Следователно право да бъде обезщетени има лице, разследването срещу което е несъразмерно по продължителност. В случая ищецът не е обвинен, напротив – той подава заявителски материал, с който обвинява други лица, че са осъществили престъпление. На това основание жалбата на ответника с искане за отхвърляне на иска е основателна.

С оглед изводите за неоснователност както на въззивната жалба на ищеца, така и на предявения пред СГС иск, в негова полза не се дължат разноски. Решението на СГС в 2 осъдителната му част следва да се отмени, а искът да бъде отхвърлен.

Водим от разгърнатите съображения, САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в осъдителната му част решение № 4716/17.07.25 г., постановено по гр.д.8473/23 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Ч. Г. Т. срещу Прокуратурата на РБългария, основан на разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ за забавено правосъдие по преписка, образувана по негов заявителски материал с твърдение за осъществено на 24.04.2009 г. престъпление с искане за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от 25.07.23 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част до сумата от 13 500 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3