Определение № 467 от 14.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500272 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 ГПК.

Пред Районен съд София е предявен иск от ЗД „БУЛ ИНС“ – АД – гр.София, срещу Ю. Ю. М. – ***, с правно основание чл.500 КЗ.

С Определение №46566/15.11.2024г., Софийският районен съд е прекратил производството по пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС Бургас (вместо на РС Айтос). Според съда предявеният иск е срещу потребител по договор за застраховка, а съгласно нормата на чл.113 ГПК, компетентен да се произнесе по иска е съдът, на територията на която са постоянният и настоящият адреси на ответника – според СРС - гр.Бургас (вместо гр.Айтос).

Пред Районен съд Бургас е образувано гр.д.№135/25г. С Определение №198/09.01.25г., постановено по делото, БРС е отчел обстоятелството, че настоящият адрес на ответника е ***, поради което е прекратил производството и е изпратил делото на Районен съд Айтос.

Пред Районен съд Айтос е образувано гр.д.№122/25г. С Определение №06/11.02.25г., съдът е повдигнал препирня за подсъдност между Айтоски районен съд и Бургаски районен съд. Според съда, повдигнал препирнята, предмет на делото не е иск срещу потребител, доколкото искът по чл.500 КЗ е регресен иск, предвиден от закона в полза на платилия обезщетение застраховател. Поради това е приложима общата подсъдност по чл.105 ГПК, за която съдът не следи служебно на осн. чл.119, ал.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира следното:

Разпоредбите на чл.105 – 117 ГПК определят подсъдността по делата. Нормата на чл.105 ГПК регламентира обща подсъдност – по постоянен адрес или седалище на ответника. Останалите норми въвеждат специална подсъдност по различни категории дела в зависимост от иска – чл.109, 110 ГПК или от особено качество на ищеца/страните – чл.112, 113, ГПК. Нормата на чл.113 ГПК въвежда специална 1 подсъдност по дела с участие на потребители. Тази норма претърпя изменения – ДВ бр.65/18г. и ДВ бр.100/19г., като към датата на предявяване на иска, същата гласи:

„Искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липсата на такъв – по постоянния.

Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес“.

След посочените изменения, подсъдността по искове на и срещу потребители вече не е изборна; тя произтича от закона – компетентен е съдът по настоящ, респ. – постоянен адрес на потребителя. Поради това и той следи служебно за тази подсъдност.

Доколкото същата е специална, дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК и не е необходимо възражение на ответника

Настоящият иск не е от категорията, посочени в чл.113 ГПК. Предявен е иск по чл.500 КЗ - за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител.

Регресното право по чл.500 КЗ има специален характер - то възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при застраховката „гражданска отговорност“. В този случай регресното право е санкционна последица за виновния причинител като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС, в случая – напуснал ПТП. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в тези случаи, застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл.500 КЗ и при наличие на изрично предвидените предпоставки.

След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той няма качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл.1, ал.2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на §13, т.1 ДРЗЗЗП. Ето защо и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл.113 ГПК.

Въпросът за местната подсъдност може да се повдига служебно от съда, само в хипотезите на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК. Поради това и предвид казаното по-горе, Районен съд София не е имал правомощие да повдига служебно въпроса за подсъдността. Но след като го е направил, той е следвало да изпрати делото не на Районен съд Бургас, а на Районен съд Айтос, в района на който е настоящият адрес на ответника. Така делото е изпратено и образувано пред съд, който не е компетентен нито по общите правила, нито по специалните. Погрешното изпращане на делото на некомпетентен съд е довело до това, че същият го е прекратил пред себе си и го е изпратил на действително компетентния (ако подсъдността беше по чл.113 ГПК).

Последният, считайки че не са налице предпоставките на чл.113 ГПК не е имал друг избор, освен да повдигне препирня. Но т.к. делото не му е изпратено от районен съд София, не е могъл да повдигне въпроса за компетентността спрямо този съд, а го е направил спрямо съдът, който му е изпратил делото – БРС.

В общия случай, какъвто е настоящият, възражение за неподсъдност на делото може да направи ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба. На този етап от делото на ответника все още не е връчен препис от исковата молба, последният не е упражнил правото си на възражение в срока по чл.119 ГПК за неподсъдност на делото. На този етап компетентен по спора съд е Софийски районен съд. Но поради изложените по-горе съображения, Бургаският окръжен съд не може да определи за компетентен СРС, който е трети на настоящата препирня съд. Ето защо 2 следва да прецени в полза на кое от двете спорещи съдилища следва да разреши препирнята.

Както вече стана дума, настоящият иск не е срещу потребител, поради което важи общата подсъдност – искът следва да се предяви по постоянния адрес на ответника – ***. Районен съд Бургас няма териториална връзка със спора. Районен съд Айтос би бил компетентния съд по общите правила и той следва да разгледа спора, макар че не са реализирани предпоставките на чл.119 ГПК.

Поради това, повдигнатият от АРС спор за подсъдност следва да се разреши, като следва да се определи, че компетентен да разгледа иска е Районен съд Айтос.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА повдигнатия с Определение №06/11.02.25г., по гр.д.№122/25г. по описа на Районен съд Айтос спор за подсъдност, като ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен по правилото на чл.105 от ГПК, Районен съд гр.Айтос, който да разгледа предявеният иск с правно основание чл.500 КЗ от ЗД „БУЛ ИНС“ – АД – гр.София, срещу Ю. Ю. М. от ***,.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд гр.Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3